Писателят е войник. Той е човек на своето време. Или участва в него или не. Ако участва – времето го приема, ако не участва – то го отхвърля. Думите са на писателя, белетрист и публицист Христо Калчев (1944-2006), от чието рождение днес се отбелязват 80 години.
Писателят е автор на 26 книги, сборници с разкази и романи.
 ТРЕНИРА ФЕХТОВКА И ИГРАЕ ФУТБОЛ С ГУНДИ, АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ И СТЕФАН ДАНАИЛОВ
Роден е на 11 август 1944 г. До 1951 г. той посещава неделно училище в католическата църква „Санта Симплицитас“ в София. Родителите му Вера и Константин Калчеви са възпитаници на Робърт колеж в Цариград и това е причината баща му да бъде изпратен в лагер в Белене, а той и майка му са изселени в село край Омуртаг. „Имах прекрасна майка. Като заключиха баща ми, тя стана даскалица по английски и френски. Един ден, бях на 15, отидох и й казах: Прочетох „Тримата другари“ на Ремарк. Ще стана писател. Тя затвори очи, помълча известно време, после донесе Библията и вика – прочети, тук пише, че във всяка професия има седем гладни години. Аз твоите ще ги подсигуря, после се оправяй сам… Така и стана“, посочва Христо Калчев пред вестник „Стандарт“ през 1998 г. До 1951 г. той посещава неделно училище в католическата църква „Санта Симплицитас“ в София. 
Христо Калчев тренира фехтовка и играе футбол с Гунди, Александър Костов и Стефан Данаилов. 
ПУБЛИКУВА ПЪРВОТО СИ ПРОИЗВЕДЕНИЕ – РАЗКАЗЪТ „И ДЪХЪТ НА ЗИМАТА“, ПРЕЗ 1967 Г.
Той завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Във вестник „Народна младеж“ от 9 януари 1967 г. Христо Калчев публикува за първи път свое произведение – разказът „И дъхът на зимата“. От 1968 до 1970 г. той работи като драматург в драматичния театър „Сава Огнянов“ в Русе, а по-късно и в театрите в Пазарджик и Благоевград. През 1974 г. Христо Калчев издава първата си книга „Инерция“, която е сборник с разкази и новели. Той се изявява като публицист и пише статии, отпечатани във вестниците „Пулс“, „Тракия“, „Студентска трибуна“, „Литературен фронт“, в списанията „Пламък“, „Септември“, „Дружба“, „Наша родина“. Води рубриката „Рубикон“ във в. „Демокрация“.
Христо Калчев е автор на книги като „Предел“, „Железният кон“, „Монолог“, „Луда вода“, „Вътрешна светлина“, „Опит за оцеляване“, „Студен огън“, „Нежни вълци“, трилогията „Белият дявол“ и др. Христо Калчев достига многохилядни тиражи с поредицата си от романи „Нерон Вълка“, „Калигула Бесния“, „Цикъла на Месалина“, „Ликвидирайте генерала“, „Оратория за Козел и Ангорска котка“, „Кървавият път на коприната“, „Спрете полета на сокола“ и др Социално-нравствените проблеми на човека, корупцията, престъпността са основните теми в неговите книги. Христо Калчев обръща поглед към подземния свят на парите, влиянията на групировките върху политическия живот, част от героите му са фигури от престъпния свят, а други присъстват с реалните си имена.
„Не съм най-големият християнин на света. Родих се в дом, в който не се повишаваше тон, нямаше бой. Бях буйно момче и правех много бели, останах в графата „Кипи му кръвта“. Вярвам в семейството, в изконни ценности, които съм подредил за себе си. Не вярвам в Жан-Жак Русо и глупостите за равенство между хората. Просто хората не се равни“.
Христо Калчев умира на 22 март 2006 г.
/ ГН
/ТЖ/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Речник по нова българска литература, София, 1994 г., с. 161, в.„24 часа“, 21.12.1996 г., в. „Стандарт“,10.8.1998 г., в. „Монитор“, 14.8.1999 г., в. „Стандарт“, 23.3.2006 г., в. „24 часа“,10.12.2007 г.