Десета година на небесната сцена един удивителен актьор с огромно сърце радва тамошните зрители с таланта си и учи ангелите как се рецитират стиховете на Ботев и Смирненски.  
Преди десет години русенските театрали - актьорите и хората от театъра и почитателите на сценичното изкуство - изпратиха в по-добрия от световете Божидар Манев. Печалната новина, която на 11 август 2014 година обходи социалните мрежи и електронните медии, а малко по-късно и вестниците, звучеше като мрачна шега. Русенци трудно можеха да си представят, че са загубили човека, който притежаваше най-слънчевата усмивка и най-ведрото и оптимистично излъчване, човека, който беше един от символите на русенския театър. Откъде в него извираше тази неизтощима добра енергия, която не му даваше покой и като светъл гейзер бликаше и озаряваше не само зрителите в притихналия театрален салон, но и приятелите, които срещаше на улицата и които неизменно заразяваше с желанието си да прави хубави и смислени неща... Все по-рядко напоследък се срещат хора, които толкова трепетно да преживяват всичко - от писаното слово и театралните роли до всяко нещо, случващо се в града, който за него беше неговата свидна вселена. 
Роден е през 1932 година в село Глоджево. Но Русе беше неговият град - неговата истинска и голяма любов. През 1960 година завършва Театралната академия - тогава тя все още се нарича ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на прочутия режисьор и театрален педагог професор Стефан Сърчаджиев. В този клас се подготвят за сцената и филмовата камера големи имена като Людмил Стайков, Лора Кремен, Жана Стоянович, Борис Луканов, Иван Несторов. След дипломирането две години играе в театъра в Силистра, а след това постъпва в русенската трупа - и остава в нея през следващите 34 години. 
В Русе той има щастието да 
споделя сцената с Елисавета Морфова, Елена Стефанова, Васил Попилиев-Дедо
Ламбо Порязов, Константин Динчев. В едно интервю по повод 80-ата си годишнина той казва: „Днес младите смятат, че светът започва от тях. По наше време за нас беше огромно щастие да партнираме на сцената с големите, да се учим от тях на майсторство“. 
Русенската публика, която е на по-зряла възраст, и днес си спомня с възхищение ролите, в които блестеше таланта му. Сред тях са превъплъщенията му в образите на Орландо от „Както ви се харесва“ на Уилям Шекспир, Топузов от зашеметяващата „Човекоядката“ на Иван Радоев. В списъка със запомнящи се театрални персонажи са също и Николай от „Необикновен процес“ на М.Симова, Майор Меткаф от „Капан за мишки“ на Агата Кристи, Анри Гранден от „Нож в гърба“ на Робер Тома, Аарон н „Тайното евангелие на Йоан“ на Стефан Цанев, Бургундския княз в „Крал Лир“ на Шекспир (където самият Лир се изпълнява от Васил Попилиев). Работил е с режисьори като Слави Шкаров (в „Земята се върти“ от Станислав Стратиев като Вергов), Стоян Камбарев (в „Музика от Шатровец“ в ролята на Разсилния), Николай Стефанов (в „Тил Уленшпигел“ като Съдията), Атанас Бояджиев (в „Прометей прикован“ от Есхил като Жреца), Душко Добрев (в „Ивайло“ от Иван Вазов като Серафим), американеца Джонатан Болт (в „Татуираната роза“ на Тенеси Уилямс като Лекаря).
Една от особено ярко открояващите се роли на Божидар Манев беше ролята Масларски в „Милионерът“ на Йордан Йовков, която беше и една от последните роли, които той изигра на русенска сцена.
Да, в „Милионерът“ наистина беше една от любимите му роли, много си я харесваше, казва съпругата на Божидар Манев Емилия. 
      Премиерата на „Милионерът“ е на 19 март 1993 година в салона на Русенската опера
По това време салонът на театъра е затворен, тъй като години наред се очаква да бъде завършен най-после ремонтът на емблематичното за Русе Доходно здание. В комедията на Йовков Божидар Манев си партнира с други незабравими актьори от русенския театър. Фъргов е блестящият Никола Чиприянов, Евгения е Яна Стефанова, Бубев - Огнян Жеков, Чунчев - Николай Ангелов-Микей, в ролята на Кокичков гостува Емил Кьостебеков, който три години по-рано е бил директор на русенския театър, а десетилетие по-късно събере в книга важни събития от театралната история на България и Русе. (Дали с тази половина от екипа не подготвят и там, горе, втора премиера на „Милионерът“?). Пак в този спектакъл Масларска се изпълнява от друга много обичана от русенската публика актриса - Миланка Петрова, която от години вече не живее в града на Дунава. Режисьор е Любомир Кънев, а художествен консултант - Любомир Дековски. Сценографията и костюмите са на друга русенска театрална легенда - Димитър Гилев, музикалното оформление е на Пламен Райков, като на живо свирят на виола Павел Тодоров и Николай Десков на акордеон. 
В своето прощално слово по повод кончината на Божидар Манев от драматичен театър „Сава Огнянов“ пишат: „Напусна ни един актьор, който на сцената и в живота изразяваше своята голяма преданост, любов и всеотдайност към театъра. Като дългогодишен заместник-директор на театъра, председател на Съюзната организация, вицепрезидент на „Балканарт“ той много активно се включваше в обществената и международна дейност на театъра. В тези дейности той беше динамична и активна натура и направи много за международния имидж на русенския театър. Носител е на наградата „Русе“. 
Той имаше необикновено преклонение и пристрастие към историята и паметта за театъра
затова и на базата на неговия богат театрален архив през 2002 г. бе издадена „Виртуална история на драматичен театър „Сава Огнянов“ (1962-2002) от „Европейски пространства 21“-Русе. Историята и идеята да съхраним делото на предците ни в театъра бе едно от водещите пристрастия в живота му“. 
Театърът за него беше всичко - със сигурност беше номер едно сред приоритетите в живота му, казва вдовицата на актьора.
„Беше работохолик и беше отдаден с цялото си сърце и душа на любимата си работа. Но освен че беше актьор, той много всеотдайно събираше и всички материали, свързани с постановките - плакати, програми, текстовете на пиесите, които са поставяли, много от тях с автографи“, разказва Емилия Манева.
Този изключително богат и ценен архив, който включва повече от 1000 постера, програми и пиеси, семейството на Божидар Манев предаде на Историческия музей през 2016 година. Там е събрана 
историята на русенския театрален живот от 60-те години на 20 век до началото на 21-ви
В щедрото масивно дарение е и огледалото на актьора, което е изработено ръчно и върху него е гравиран силуетът на Доходното здание. 
Божидар Манев беше известен и като изпълнител на художествено слово - талантлив рецитатор с мощна въздействаща дарба.
„Имаше уникална памет, днес може би бихме казали, компютърна памет. Ново стихотворение научаваше за десет-петнайсет минути. Дори не успявах да разбера кога и как учи новите поетични текстове. А рецитирането му беше една от слабостите. Правеше го с удоволствие и вдъхновение“, добавя Емилия Манева. 
Нейната професия е далече от сцената и театралната завеса - тя е фармацевт. Синът и дъщерята на обичания русенски актьор също работят в здравната сфера - Огнян е лекар, Лъчезара е математик и работи в Националната здравна каса. Но любовта на Божидар Манев и към театъра, и към Русе, са нещо много важно и неотменимо и за тримата. Винаги, когато имат възможност да се върнат в града на тяхното детство, го правят с радост, вглеждат се в неговите улици и сгради и искрено страдат, когато виждат времето и немарата да отнемат от чара и неповторимостта на Малката Виена. 
Какво ли би казал самият Божидар Манев, ако можеше днес да се разходи из русенските улици със стремителната си походка? 
Какво ли би му харесало от културния афиш на града?
Дали щеше да даде съвет - по своя деликатен и усмихнат начин - младите актьори и тези, които мечтаят актьорската професия да стане тяхна съдба?    
Отговорите на тези въпроси можем само да предполагаме какви биха били. 
А вместо да гадаем бихме могли само да си спомним за този удивителен, талантлив и широко скроен русенец. 
И да си помечтаем в някое от фоайетата на театъра пред някоя от залите да видим портретите на хората, които създаваха името на ДТ „Сава Огнянов“ и правеха всичко, та това име да бъде равно на престиж, възхита и творческа завист.