Документацията от продължилата 20 години реставрация на Ивановския скален манастир, по-точно оцелялата част от нея, стана тема на обсъждане в Народното събрание. По време на парламентарен контрол депутатът Иван Белчев предложи на министъра на културата Найден Тодоров документите да бъдат прехвърлени от Министерството на културата на Държавния архив в Русе и Регионалния исторически музей. Мотивите са, че така ще се гарантира оцеляването на запазилата се част от документацията. Останалата част е изгубена, въпреки че е съхранявана в структури на министерството. В отговора си министър Тодоров съобщи, че с протокол от 10 юли цялата документация от „Реставрация“ ЕАД е предадена на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ и е на разположение на заинтересованите.
Ивановският скален манастир, който в момента се управлява от Община Иваново за срок от 10 години, е признат за паметник на ЮНЕСКО още на първата сесия през 1979 г. заедно с Мадарския конник. Реставрацията на неговата живопис трае около 20 г. След приключването й през 1996 г. реставраторът Аблена Мазакова изготвя документация в три екземпляра, които са предадени на НИНКН, държавната фирма „Реставрация“ ЕАД и Регионалния исторически музей в Русе. През 2015 г. се установява, че главният екземпляр, съхраняван в НИНКН, е изчезнал. По неофициална информация той е бил унищожен при пожар в края на 90-те години на 20-и век. Екземплярът от Регионалния исторически музей също е в неизвестност, твърди Белчев. През януари тази година е сканирана наличната документация в „Реставрация“ ЕАД. Тя обхваща едва една пета от фреските в целия манастир - около 800 документа, събрани в 5 големи класьора. Главният екземпляр трябва да е съдържал 5 пъти повече информация - вероятно към 4000 документа.
Зад борбата за спасяването на оцелялата документация всъщност стои Александър Стойков, който от месеци търси съдействие за каузата си от местните власти и русенските депутати.
Александър Стойков е роден в Русе. Има магистърска степен по Педагогика на изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2007 г. защитава докторска степен към Православния богословски факултет в същия университет. Ръководител на дисертационният му труд „Третиране на пространството във византийската иконография в периода X-XIV век“ е последният все още жив български византолог проф. д.изк. Елка Бакалова, чл. кор. на БАН, а рецензент - един от най-вещите специалисти по изобразителна перспектива в България доц. Христо Добаров от НХА. Работил е като асистент режисьор на проф. Дочо Боджаков в СИФ „Бояна“, също като електротехник, журналист, връзки с обществеността, учител.
Дисертационният му труд е издаден на български език през 2013 г., а на следващата година е преведен на английски език. Преводът на английски има около 3000 прочита в сайта за международен научен обмен academia.edu, а книжното тяло е притежавано от библиотеките на Вселенския патриарх, на Римския папа, на редица водещи университети в целия свят.
Александър Стойков има публикувани статии в специализирани научни списания и е издал 9 книги предимно в областта на иконографията. По забележителните сред тях са „Езикът на пространството във византийската иконография“(2013), „Language of Space in Byzantine Iconography“ (2014), „Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир Св. архангел Михаил“ (2016), „Портрет на св. Йоаким Ивановски. Раждането на духовната империя“ (2019), „Загадката в Костур“ (2020), „Легендата Борис“ (2021), „Прародителите на Пиер дьо Ронсар в средновековна България“ (2023), която е преведена и на английски език. Автор е на сборника „Докато се разхождахме с Герда“ (2015). Сценарист, режисьор и продуцент е на документалния филм „1218 година: срещата на преобразяването“ (2022), излъчван неколкократно по БНТ.
С д-р Стойков разговаряме за документацията от реставрацията на Ивановския скален манастир.

- За какво всъщност става въпрос, каква е тази документация?
- Откритата в „Реставрация“ ЕАД документация касае само за част от цялата реставрация на Ивановския скален манастир - за около 1/5 от целия реставрационен обем, тъй като обхваща предимно Черквата и по-точно само 22 сцени от нейния таван в наоса, който съставлява приблизително 1/3 от цялата църква. В „Реставрация“ ЕАД открих 5 папки с около 800 документа. Оказа се, че това е последният оцелял екземпляр от документацията, която, разбира се, е била в много по-голям обем, защото е включвала всички църкви от манастира с остатъци от живопис, по думите на Аблена Мазакова. Благой Дживджанов е направил графични схеми и на всички църкви в манастира, в които няма живопис, както са документирани и всички скални църкви от Иваново до Червен. Всичко това е било включено в главната документация, която е била предадена през 1996 година в тогавашното НИПК и която е изчезнала.
- Как така е изчезнала?
- Никой не знае...
- Никъде ли не е останала следа, как може никой да не знае какво се е случило с нея?
- Няма официална информация. Разговарях с чиновника, който ми даде папката за Иваново през 2015 г. - според него през 90-те години е имало пожар в НИПК, при който тази документация е изгоряла. По-късно говорих с Аблена Мазакова и тя ми каза, че архивите както в НИПК, така и в „Реставрация“ ЕАД са се местили няколко пъти - значи тези папки са натиквани в някакви чували - и предположи, че е възможно някой чувал да е бил забравен или просто някъде да е изчезнал.
Такава е грижата на България за нейните архиви
- Какво е това - небрежност или може би непознаване на това, с което са разполагали?
- Това по принцип е небрежност въобще към документацията, защото българинът не е научен да пази архивите. Например, ние нямаме добре запазени филми в българската филмотека. Повечето са изхвърлени, а тези, които ги имаме, са като надрани с шкурка. Като гледаш някой филм на друга филмотека, в която и да е държава, филмите са запазени, все едно вчера са заснети, драскотина няма. А българските са в ужасно състояние. Просто българинът не е научен да пази миналото си, той има отвратително отношение към него. Той е един бандит към собственото си минало.
- Не влиза ли това в противоречие с все по-голямо обръщане към миналото като извор на гордост и патриотизъм?
- Миналото до 19 век.
- Аз не го сегментирам.
- Но българинът го сегментира, той се гордее с миналото до 19 век, той не познава българската история.
Средновековието е забутано в девета глуха - то е почти напълно неизвестно. А истинската слава на българската история е през Средновековието
Там е най-голямата слава, там са най-големите личности. Тогава България е континентална сила - и териториално, и военно, и икономически, и духовно.
 - Да се върнем на документите от реставрацията на Ивановския скален манастир - как попаднахте на тях и как започнахте кампанията за спасяването им?
- Започнах да издирвам документацията през 2015 година, когато написах книгата за „червената пантофка“ от Черквата. Отидох в НИПК (НИНКН) да издиря документацията за църквата, тъй като тя е единствената, която се дава като сигнатура в научната литература. Когато отидох в НИНКН, ми дадоха една папка с десетина листа и пет снимки! Това е цялата документация за Черквата... Документацията я нямаше, изчезнала е! Тогава престанах да я издирвам, защото в научната литература няма друга сигнатура. Не знаех, че има други копия. Чак сега стана ясно, че от 3-те копия е оцеляло само това в „Реставрация“ ЕАД и така стигнах дотам.
- Кога точно подновихте търсенето?
- През 2022 година, когато снимахме филма за 800-годишния юбилей на Ивановския манастир, се запознах с Аблена Мазакова и тя ми разказа тази история. Каза ми: „Аз подготвих документацията в 3 екземпляра и я предадох на НИНКН, русенския музей и „Реставрация“ ЕАД. В НИНКН и в музея я няма, остана само „Реставрация“ ЕАД. Отидох там,
първоначално не знаеха, че имат такъв архив, но намериха три папки и ми ги предоставиха за ползване
На следващия ден ми се обадиха, че са намерили още две папки. Така се оказаха 5 класьора само за тези 22 сцени от тавана на Черквата. И това е.
Тогава служителите се оплакаха, че Министерство на културата закрива „Реставрация“ ЕАД и това е станало по инициатива на бившия директор на дружеството Венелин Терзиев. Ужасих се, защото закриването на фирмата ще означава, че този архив ще бъде ликвидиран или поне не е ясно какво ще стане с него. Най-вероятно ще го изхвърлят или ще го забутат в някоя стая, където никой няма да знае какво се е случило с него.
Тогава започнахме борба за спасяването му. Звъннах на кмета на община Иваново Георги Миланов, който веднага звънна на заместник-министъра на културата Амелия Гешева. Така започнах да използвам всички възможности за въздействие върху Министерство на културата. Включиха се двама областни управители - Данаил Ковачев и Драгомир Драганов. Пиарът на областния управител Георги Георгиев също много помогна, както и общинският председател на ГЕРБ в Русе Бедрос Пехливанян. Свързах се и с всички депутати, от които реагираха само Иван Белчев, Златан Златанов и Ализан Яхова. В края на краищата Иван Белчев и Златан Златанов отправиха питания до Министерство на културата. Оттам отговориха, че целият архив, който е бил в „Реставрация“ ЕАД, е спасен и на 10 юли е заприходен в НИНКН, който е пак под шапката на Министерство на културата и се намира в съседния коридор на „Реставрация“ ЕАД, те са в една и съща сграда. И когато навремето ходих в НИНКН да издирвам архива на Иваново и ми казаха, че го няма,
може би въобще не са знаели, че друго копие на архива се съхранява в съседния коридор
Най-вероятно служителят не го е знаел, защото тези архиви не се заприходяват по надлежния ред.
- Каква е идеята сега - оцелялото да се върне в Държавен архив-Русе?
- Исках този архив да дойде в Русе, защото тук най-добре ще се съхрани. Началникът на Държавния архив в Русе Толя Чорбаджиева също много помогна. Говорих с нея и тя се съгласи архивът да се съхранява тук, но министерството в София е решило друго. Това беше оптималното решение - да дойде в Русе.
- Това означава ли, че няма никакъв шанс архивът все пак да дойде в Русе?
- Да, остава си в София. Оказа се, че папките в „Реставрация“ са били 14. Не знам какво има в тях, но всичко вече е в НИНКН.
- Как може да се използва този архив?
- Трябва да се отиде на място.
- Какво може да ни каже той?
- В него трябва да са оригиналните схеми на цялата живопис, които са подготвени от Боряна и Благой Дживджанови.
Те са работили 20 години там и са описали цялата технология
- по какъв начин е направена живописта, точно къде е разположена, кои са разчетените сцени, как е протекъл реставрационният процес. Но най-важна е технологията.
Беше интересно това, което е изчезнало и вече го няма като документация, а е цитирано само от Лиляна Мавродинова в една нейна публикация. Става ясно, че дрехите на Христос и на св. Богородица са изписани с лапис лазули. А това е пигмент, който е 3 или 4 пъти по-скъп от златото. Всички златни маски на египетските мумии са изписани с този красив син пигмент. Ако го бяха направили със злато, щеше да бъде много по-евтино! Това показва едно изключително специално отношение към Черквата, не съм чувал другаде да се използва този пигмент. Това е много е скъпа и висока изработката, приложена само за наоса.
- Защо е толкова важно да се съхрани документацията?
- Защото
това е водещият манастир във Втората българска държава! Не е Рилският, а Ивановският манастир
Крайно време е този факт да бъде огласен. Той дава първият български патриарх. Св. Йоаким Ивановски е единственият български патриарх, който е избран от общохристиянски събор. Нито един друг български патриарх не е оторизиран от подобен най-висш църковен форум на християнския свят.
Всичко започва с битката при Клокотница през 1230 г. Тогава Теодор Ласкарис тръгва да завзема Константинопол, но изведнъж напада България. Крал Йоан II Асен го разбива и пленява цялото му семейство. Преди това Теодор Ласкарис вече е разбил най-силния тогава владетел в този регион - Йоан III Дука Ватаци - Никейският император. И след като го побеждава, се оказва най-силният владетел на Югоизточна Европа, а единственият му противник е България. И за да стане византийски император, той е решил пътьом първо да сломи Йоан II Асен, а след това триумфално да завземе Константинопол, където има само шепа френски рицари. Ако Ласкарис беше победил Йоан II Асен, Константинопол би паднал в ръцете му като подарък. Обаче не става така. Когато Йоан II Асен разгромява Теодор Ласкарис, гърците го молят да ги спаси и да ги оглави. Така той завладява целия Балкански полуостров. Тенчо Попов разчете монети, които доказват, че Михаил Ангел - братовчед на Ирина, втората съпруга на Йоан II Асен, става първият известен български деспот и е назначен от него да управлява Епир. Тоест
това означава, че Йоан II Асен е владеел целия Балкански полуостров
Доказах същото - чрез живописта в църквата в Костур, която сега се смята за изображение на българския цар Михаил II Асен. Но там няма нито една царска инсигния, защото това е изображение точно на този Михаил Ангел - първият български деспот на Епир, изобразен върху външната западна стена на църквата в Костур. Без да се познаваме, с Тенчо Попов сме работили в синхрон.
- Да поговорим още малко за Ивановския манастир, какво е неговото значение за тогавашна и за съвременна България?
- Ивановският манастир е важната обител тогава. Св. Йоаким Ивановски идва тук от Атон като велик атонски учител и с него идват атонски ученици. Основава първоначално не манастир, а една църква - „Преображение Господне“. Когато Йоан II Асен идва при него в началото на управлението си и разговаря със свети Йоаким, тогава дава царското злато, с което е основан целият Ивановски скален манастир.
Той е основан като Царски манастир и е бил под личната протекция на Йоан II Асен
Оттам започва обръщането на България към православието, защото до 1235 година тя е била римокатолическа държава. През 1204 г. Калоян и архиепископ Василий приемат техните инсигнии и полагат тържествена клетва към римския папа Инокентий III - Калоян става римокатолически крал, а Василий - римокатолически примас. Още няколко български епископи получават лично от папа Инокентий III палиуми, които им позволяват да управляват техните римо-католически епархии.
Така че обръщането на България от римокатолицизъм към православие започва от Ивановския скален манастир. Това е едно епохално дело, което не се отчита от научната литература, както и от Българската православна църква.
- Какво още важно дава Ивановският скален манастир, имам предвид наличието на скрипторий - стая за писане в средновековните манастири?
- В Ивановския скален манастир е единственият скален скрипторий, който е оцелял на целия Балкански полуостров. Там е ясно прозорчето, през което е влизала светлина. Коста Хаджиев посочи един кръгъл отвор над него, който е бил предназначен за извеждане на дима от свещите или лампите. Това прозорче е било затворено с някаква прозрачна материя, но във всеки случай, през него е влизала светлина, защото
точно там е столът на преписвача. Има маса и столче, и светлината е влизала отляво на писателя
 Коста Хаджиев добре ги знае тези неща, защото 40 години е изследвал манастира. Там са открити стотици надписи на граматици. Те могат да се сравняват например с надписите на граматици от манастира в Равна, които намери проф. Казимир Попконстантинов. В манастира в Равна има един голям скрипторий, където е възможно да са преведени първите богослужебни книги от кирило-методиевите ученици. Така че манастирът в Иваново приблизително кореспондира с манастира в Равна /днес в община Провадия - б.а./.
- Като време как кореспондират Иваново и Равна?
- Равна е по времето на Първото българско царство. Най-вероятно Борис се е оттеглил там, защото Равна е на 30-на километра от Плиска - един баир ги дели, затова има скрипторий там.
Там е оцелял един надпис на свети Климент, по който се предполага, че може би става въпрос за Св. Климент Охридски
който е идвал на посещение в манастира в Равна.
В Ивановския манастира имаме много датирани надписи, които никога не са издавани. Коста Хаджиев се опита да подготви едно издание, което не успя да завърши. И вече никога няма да успее. Това издание би доказало водещата роля на Ивановския скален манастир за книжовното дело въобще. Защото той в момента изобщо не е отчитан като книжовно средище, където биха могли да бъдат преписвани книги, въпреки наличието на стотици надписи на граматици. Какво са правили тези граматици там, какво са преписвали, бакалски тефтери ли? Защо са били там?
Според мен, Търновската книжовна школа е създадена в Иваново, тук е нейното ядро. Когато свети Йоаким става Търновски патриарх през 1235 г., тъй като
тази богослужебна литература вече е била преписана в Иваново - той просто я пренася в Търново
Няма открити скриптории в Търново, където могат да бъдат преписани тези книги. Някаква неизвестна част от една трета от цялата богослужебна литература от началото на 13 век, за която няма данни къде е създадена, най-вероятно е била преписана в Иваново. Но Иваново никога не е отчетено като книжовен център.
- Защо?
- Защото софийските експерти не виждат по-надалеч от София - както българинът не вижда по-надалеч от 19-и век.
- Но софийските експерти признават Търновската книжовна школа, не е ли известно противоречие това?
- Търновската книжовна школа е инспирирана като национална програма по времето на бай Тошо със съответната масирана държавна подкрепа. Затова има хиляди публикации за нея...
- Но според вас не е изяснен нейният генезис?
- Точно така. Затова съм посочил примера с Лондонското Четвероевангелие в книгата ми за свети Йоаким, защото никой не знае къде то е преписано. А най-логичното място да бъде преписано е Иваново. То е преведено и преписано от един много богат византийски ръкопис от 11 век, който сега се намира във Френската национална библиотека. Този ръкопис е бил притежаван от манастира „Св. Йоан Студит“ - основният константинополски манастир.
Този манастир няма да си даде ценния ръкопис на някой случаен манастир, ще го даде на манастир, в който има доверие
Свети Йоаким е бил известен на целия Атон и в целия християнски свят, той си е създал авторитет и доверие, които е предал на неговия манастир. Монасите от Константинопол няма да дадат ръкописа на случаен човек, а ще го дадат на човек, в когото имат доверие, на човек от Ивановския манастир.
- Добре, да погледнем пак към документацията, от която тръгнахме, към архива. Има ли някакъв начин да се направи копие, което да дойде тук?
- Може - като се сканира. И не само това, което намерихме в „Реставрация“ ЕАД, в НИНКН има още 3-4 сигнатури. Не мога да кажа колко папки са това - те са за други църкви от Ивановския манастир.
- Може ли цялата тази информация да бъде дигитализирана и да дойде на съхранение тук?
- Това е задължително да се случи, ако ние уважаваме нашето наследство и минало!
- Как би могло да се случи това и кой би могъл да го направи?
- Най-елементарно - с един скенер. Както аз си занесох скенера в София и сканирах цялата документация, която беше в „Реставрация“ ЕАД.
- Говорим за лична инициатива ли?
- Аз мога да отида, не ми е проблем. А къде е държавата, аз ли трябва да върша държавната работа?
- Точно това питам - как може да стане това по институционален път? Например да се подеме някаква инициатива от общината в Иваново, от областната администрация?
- Не може да стане от Иваново, не да искам да засягам никого, но там няма експерти в това отношение.
- А от областната управа?
- Може, това вече зависи от областния управител.
- Имате ли представа колко би струвало това?
- Нужно е да се осигури един скенер и 1-2 специалисти, които да бъдат командировани в София, примерно за седмица-две, зависи какъв е обемът на всички документи. Но е важно хората да могат да работят с тях. Имайте предвид, че документацията в „Реставрация“ ЕАД беше с джобовете от 90-те години, които се разпадат и цялата беше потънала в пластмасови отломки - не можеш да извадиш документа, защото джобът се разпада.
Всичко това трябва да се обнови и не знам дали НИНКН ще го направи
- Какви още документи има за манастирския комплекс на Ивановския скален манастир? Къде и какви още документи за тях могат да бъдат открити, освен този архив, който вече е прибран от „Реставрация“ ЕАД?
- Много сложен въпрос! Аз в момента се опитвам да издиря личния архив на реставраторите Дживджанови, които 20 години са работили в манастира. Не можем да разберем къде е изчезнал този архив. Техните деца казват: „Един човек го взе с колата“. И край - те не помнят и не знаят. Проверихме в Държавен архив и там не успяха да открият Дживджанови, нямат го и в НИНКН. А той е много интересен, защото те 20 години са работили в Иваново и не знам какво може да излезе оттам, което може би го няма в НИНКН. Опитвам се да спася архива на Коста Хаджиев, който все още може да бъде спасен.
Мисля да го предам на Държавния архив, за да бъде заприходен, защото там са най-добрите условия за неговото съхранение
Всичко е много добре поддържано, води се отчетност кой, кога и как ползва съответния документ. Няма да бъде загубен, както загубиха архива на Габриел Мийе, който изчезна от Института по изкуствознание.
- Кой е Габриел Мийе?
- Габриел Мийе е световният корифей на изкуствознанието в началото на 20 век - заснел е около 10 000 стъклени плаки на Атон, Истанбул, Гърция и Сърбия. Той пръв въвежда фотографията при заснемане на живописта в църквите. През 1934 г. професор Мийе идва в България и снима само Черквата в Иваново и Боянската църква. В Черквата идва с един софийски фотограф - Димитър Кацев. В София през 1963 година са заприходени 38 стъклени плаки, заснети от Кацев в Черквата.
Те са ценни, защото са уловили живописната среда такава, каквато е оцеляла от Средновековието
- преди всички реставрации, някои от които допълнително унищожават стенописите. Така че това е много ценен архив!
През 2022 година се опитах да го видя и се оказа, че е изчезнал... Не могат да го открият вече 2 години, няма и следа от този архив! Целият го няма, изчезнал е! А тези плаки са репродуцирани във всички книги за Иваново. Габриел Мийе е първият, който е заснел иконографията на Черквата през 1934 г.
- И това, което е заснел, днес го няма...
- Когато Габриел Мийе си заминава за Париж, софийският фотограф Димитър Кацев си е направил копия от оригиналните плаки и през 1963 година неговите наследници ги продават на Института по изкуствознание. Институтът ги закупува и те са заприходени и картотекирани. Тогава като опис са направени репродукции на плаките върху фотографска хартия, за да се знае коя стъклена плака какво съдържа. Закупих този опис от института и знам какво е съдържал относително целият архив на Габриел Мийе.
- Какво може да се е случило с тези плаки?
- Трябва да питаме баба Ванга, не знам. Такова е състоянието на тези архиви в тези научни организации - Министерство на културата, Института по изкуствознание към БАН... Те не знаят какво има в техните архиви, не се води отчетност.
Как може нещо толкова ценно да изчезне?!
По този повод пак искам да се върна на действията на всички, които се ангажираха с опазването на документацията от реставрацията на Ивановския манастир. Областни управители, депутати, кметове, и други действаха като регионална сила, която промени мнението на министъра на културата и спаси тази национална ценност. Това е добър пример и за други каузи. Дори постигнахме нещо повече от това, което очаквах - министърът на културата засега се отказа да закрива „Реставрация“ ЕАД. Спасихме и нея! Засега... Но апетитите към притежаваните от нея имоти са същите, както при мутренските години. Виж, в разграбването на националните богатства българинът няма равен.
- Какво е необходимо, за да не се допускат други такива случаи както с архива на Иваново?
- Тук става дума за държавна политика за опазване на паметниците на културата. Трябва да се възстанови държавната комисия, която всяка година, подчертавам - всяка година - обикаляше цялата държава и следеше състоянието на всички паметници на културата. Тя изготвяше доклад, въз основа на който за тези паметници се изготвяха проекти и те се поддържаха в прилично състояние. Това е унищожено, паметниците на културата са сринати! Те се унищожават, те се съсипват и са се превърнали във въпрос на местна инициатива. Кой местен експерт ще прецени в какво състояние е местният паметник на културата? Така че това е едно от първите неща, които трябва да бъдат възстановени. Държавната комисия е събрана от експерти в различни области и предимно дава експертно мнение. Но това е комисия на държавно ниво, без местни пристрастия. Тази държавна политика я няма, тя е ликвидирана, унищожена е. Паметниците на културата са оставени на местния произвол, който решава какво да се прави. Но той няма експертен капацитет...