В началото на 2021 година в продължение на половин година във вестник „Утро“ се водеше дискусия на тема къде се е състояла първата публична кинопрожекция в България.
От 1960 година е известен фактът, че тя се е състояла в Русе през февруари 1897 година, два месеца след „премиерата“ в Париж. От десетина години обаче един учен от София всячески се опитва да го обори. Тъй като той е доктор по кинознание, а не специалист по кинотехника, твърди, че на 11 декември 1896 година в София се е състояло представление на „кинематограф или жива фотография“. Според публикациите в тогавашните софийските вестници, отразили събитието, и мнението на съвременни киноспециалисти, става дума не за кинематографския апарат на братята Луи и Огюст Люмиер, а за друг апарат, конструиран от американските изобретатели Дженкинсън и Армат, наречен Фантоскоп. Едисон купува правата и представя изобретението като свое под името Витаскоп.
Това са гледали софиянци два месеца преди русенци
но витаскопът не е признат от световната кинообщност за публична кинопрожекция, защото това не е кино, а атракция. Ако Едисон е създателят на киното, защо днес кинотеатърът в София не носи неговото име, а се казва „Люмиер“?
Връщам се към тези спорове неслучайно. Наскоро, докато събирах материали от архивите за Георги Киряков - създател на кинолюбителското движение в Русе, попаднах на един афиш за „Тържествено чествуване“ от преди 57 години. Той е с размери 100х70 см. Издаден е по повод „70-годишнината на първата публична кинопрожекция в България, състояла се в гр. Русе през 1897 година“. Честването е организирано от Съюз на кинодейците в България, Българска национална филмотека, Окръжен и Градски народен съвет-Русе, Окръжно предприятие  „Кинефикация“, Любителски киноклуб.
Тържественото „чествуване“, на което присъствах и аз, се проведе на 12 март 1967 г. в кокетното ново тогава (от 1963 г.) кино „Просвета“.
Зам.-председателят на Съюза на кинодейците Янко Янков поздрави русенци от името на основоположника на българското кино Васил Гендов
който поради болест не присъства. Доклад „Начало и пионери на киното в България“ изнесе киноведът и научен сътрудник при БАН Александър Александров. Той проследи развитието на киното в нашата страна от 1897 г. На ветераните на киното в Русе бе връчен почетен знак на Русе. Прожектирани бяха сборна програма от филми на братя Люмиер, Мелиес, Андре Дид, Макс Линдер и съветския филм „Тринайсет“. След тържеството на мястото, където е била къщата на Марин Чолаков (сега - ресторант „Кралска закуска“), в която се е провела  първата публична кинопрожекция, бе открита възпоменателна плоча. По-късно плочата бе подновена и преведена на английски език.
Подобни тържества, съпроводени с изложби, се провеждаха на всеки 10 години. Вековният юбилей на киното в България се чества в продължение на един месец през 1997 г. със съдействието на Националния филмов център и Българската национална филмотека с подходящи филми за случая.
Тържествата се проведоха под егидата на Съюза на българските филмови дейци
фондация „Десета муза“, Община Русе и библиотека „Любен Каравелов“. Във фоайето на кино „Роял“ (бивше „Максим Горки“) бе подредена ретроспективна изложба на киноплакати  от български и чужди филми, както и оригинален прожекционен апарат от началото на ХХ век. Присъстваха ветерани, работили в „Кинефикация“-Русе. Програмата започна с кратка прожекция с уникален апарат на френската фирма „Пате`“ от 20-те години на миналия век и продължи с филмите на братя Люмиер. Изложба „100 г. кино в Русе“ бе подредена в зала „Тома Кърджиев“ на Историческия музей. През месец март в кино „Просвета“ се проведоха тематични вечери, посветени на Васил Гендов, Васил Бакърджиев и Захари Жандов.
В края на 1998 г. се извършва касова приватизация на „Русе филм“ ЕООД  и то се преобразува в „Гранд синема Роял“ ООД. Собственик става софийска фирма. През 2000 г. долното фоайе на кино „Просвета“ бе преустроено в зала с 34 места, монтира се съвременна прожекционна техника. Киното бе преименувано на „Интим“, но от 1 септември 2006 г. бе принудено да затвори врати поради невъзможността на наемателя да покрива разходите за наем и доставка на филми.
За последно 110-ата годишнина от първата публична кинопрожекция е отбелязана в Русе на 27 февруари 2007 г.
в Художествената галерия. Организатори са Българската национална филмотека, Синематеката на Румъния, Министерството на културата със съдействието на Главното управление на архивите, Централния държавен архив, Националния филмов център, Община Русе, Регионалния исторически музей. В Клуба на дейците на културата се състоя гала вечер на БНФ и Синематеката на Румъния със сборна програма от румънски и български архивни филми.
По-малко от месец по-късно, на 23 март 2007 г. и единственото останало кино в града „Роял“ затвори врати, за да се построи на негово място търговски комплекс.
И макар че от русенските кина не оцеля нито едно, киното все пак има свой дом в Русе. Това е комплексът „Синема Сити“ в Мол Русе, единственото място, където могат да се гледат филми както трябва, за да се превърнат не просто в сменящи се кадри и сюжети, а в преживяване - на широк екран и с добър звук.

Хачик ЛЕБИКЯН