Сайтът Фактор.бг публикува остро писмо на скулптора Серьожа Стефанов по повод реставрирането и консервирането на моста на Кольо Фичето край Бяла. Предлагаме /с незначителни съкращения/ и тази гледна точка.

Проблемът, за който сигнализирам, засяга опазването в автентичен вид на българското културно богатство, създадено през вековете. В случая става въпрос за така наречената „реставрация и консервация“ на моста на Кольо Фичето в град Бяла, Русенско. Позволявам си да коментирам тази важна тема, защото имам подходящо образование, свързано с проблема - каменоделски техникум и завършена специалност „Скулптура“ в университета във Велико Търново. Това ми дава възможност да направя реалистична оценка на случилото се с опазването на този архитектурен и строителен шедьовър.
Проектът е замислен през далечната 2014 г. Първоначално са променили собствеността на моста, за да може местният общински съвет в Бяла, с гласуване да даде възможност за изпълнението на проекта. Самият проект реално представляваше един лист, на който имаше чертеж, изпълнен на софтуера „Архикат“. Той не се отличаваше с голяма нагледност и образност, само силуетни контури, по същество идеен проект, по-близо до скица. В местния общински съвет приемането му мина без гласове „против“, защото там реално няма нито един специалист в конкретната област, а хора със случайни професии, нямащи компетенция за тази сложна задача.
Мостът е обект с национално историческо и културно значение и заради това трябваше да има поне няколко проекта, от различни авторски колектива. Да има авторитетно жури от изтъкнати български архитекти, скулптори, реставратори. И не на последно място - широко  и публично обсъждане.
Въпреки негативните коментари на местната общественост, изпълнението на проекта започна. Първоначално бяхме стъписани, че се подменя наложилия се исторически дизайн на това каменно съоръжение, чрез нови бетонни елементи, но без да се спазват добрите европейски практики - оформянето на малък детайл, който да покаже на хората, как ще изглежда в краен вид.
Лично за мен беше кошмарно да гледам тези варварски действия, които се извършиха. Специфичната „реставрация“ и „консервация“ бяха дело на ромска бригада, която едва ли притежава и минимум от необходимите познания. Бетонирането им бе основната дейност, а с пясъкоструй свалиха историческите патиниращи моста слоеве. Те се образуват и са в процес на стареене още от началото на неговото строителство. Варовикът, особено от русенските кариери, се характеризира с тези патиниращи слоеве, които се дължат на свързването на калция с азота във въздуха. Тази химична реакция създава тънка ципичка, която е тъмна на цвят и е по изявена в дълбочините на формите, а златистите охри, с който се обагря камъкът, са следствие от окиса на желязото в него. Безкрайното нюансиране идва и от биологичната компонента - варовикът е дом на много дребни растителни видове, които се активират и са много красиви в пролетния и есенния сезон. Но цялата тази естествена красота, създавана със години, вече я няма. Камъкът, с който е изграден мостът, сега изглежда като ощавен. Това, което поколения българи познават вече не съществува. Не може да се говори за никаква автентичност, а за варварска намеса от страна на неграмотни хора.
Мостът е изцяло променен композиционно и визуално, заради което автентичният вид на този забележителен паметник не само че не е запазен и съхранен за поколенията, но е напълно унищожен.
Излишно е да коментираме действията на авторите на проекта, изпълнителите и община Бяла, водени от усвояването на средства и отчитане на дейност. Скандалното в случая е, че мълчат институциите, призвани да защитават и опазват националното ни богатство. Мълчат от гилдията на архитектите, строителите, интелигенцията... Създава се бутафория и кич, вместо реставрация и консервация на национален паметник. Поколенията няма да ни простят това вандалство.