Традиционният летен семинар по български език и култура, който се организира от Софийския университет за 61-ви път, беше закрит с фолклорна вечер
Форумът се организира от Софийския университет (СУ) с подкрепата и съдействието на Министерството на образованието и науката (МОН). Осемдесет студенти, преподаватели и преводачи от Европа и Азия взеха участие в изданието тази година.
Фолклорната вечер бе открита от директора на семинара проф. Панайот Карагьозов от Факултета по славянски филологии на Алма матер.
Ректорът на СУ проф. Георги Вълчев отбеляза, че е щастлив да бъде сред всички присъстващи и участници. Той обясни, че се надява през времето, за което са били в България, да са успели да научат за българската култура чрез възможността да слушат интересни лекции и най-важното – да създадат нови приятелства и нови партньорства, което е смисълът на подобни семинари, отбелязва пресцентърът на СУ.
"Щастлив съм, че Софийският университет чрез Факултета по славянски филологии е домакин на този семинар и се надявам за в бъдеще да се развива устойчиво, защото българският език е нещо сложно. Всички вие, опитвайки се да навлезете в неговите магични нива, мисля, сте се убедили в това", каза проф. Георги Вълчев.
Във фолклорната програма на финалната вечер участниците в семинара показаха наученото, като изпълниха популярни народни песни и танци от различни фолклорни области. С автентични изпълнения на български фолклорни песни се включиха и Лозенските баби.
Летният семинар по българистика за чуждестранни българисти и слависти е сред провежданите от най-дълго време в Софийския университет. Той започва през 1962 г. и досега в него са се обучавали над 6000 студенти и преподаватели от различни университети на Европа, Азия и Америка. Голяма част от участниците са достигнали реализация като професори, преподаватели, изследователи, преводачи, журналисти и дипломати, превръщайки се в неформални посланици на нашата страна, отбелязва от СУ.
Първоначално замислен като форум за усъвършенстване на българистичните умения на задгранични студенти и преподаватели, семинарът постепенно разширява периметъра на участниците. През последните години в него се обучават и преводачи и слависти, на които българистиката не е първа специалност, както и наши сънародници, родени и израснали в Бесарабия, Молдова, Западните покрайнини или в други по-отдалечени от родината ни региони с българско население.
Програмата на форума включва изучаване на практически български език, теоретични семинари по български език и превод, българска литература и културна антропология, а също така и факултативно разучаване на български народни песни и танци.
Обучението се осъществява от преподаватели от Факултета по славянски филологии, Историческия факултет, Българската академия на науките и други български научно-преподавателски институции.
Провеждат се тематични кръгли маси, в които участници и специално поканени изследователи излагат свои виждания по актуални въпроси на българистиката. Научната продукция на семинара се публикува в поредицата ''Българистични студии''.
В културно-развлекателната програма са включени прожекции на български филми, запознанство край семинарния огън, вечер на талантите и вечер на българския фолклор. Посещение на Националния исторически музей, пътуване до Витоша, разглеждане на София, Софийския университет, Пловдив и Рилския манастир, бяха акцентите в програмата с екскурзии за тазгодишния семинар.
/ЙВЛ