- Госпожо Георгиева, нека поговорим за резултатите от тазгодишните изпити, които са важни и решаващи за две големи възрастови групи - националното външно оценяване за седми клас и зрелостните изпити за дванадесетокласниците. Какви изводи могат да се направят от тях и какви тенденции очертават? 
- Трябва да разделим въпроса на две, тъй като и националното външно оценяване /НВО/, и зрелостните изпити са доста обемни теми и показват факти, които красноречиво говорят за реалната картина на образованието и за някои перспективни моменти. 
- Да започнем със седмокласниците. 
- На националното външно оценяване след завършен седми клас тази година в областта се явиха 1602 ученици. Хубавото е, че бихме могли да отбележим сравнително добри резултати от изпитите и по български език и литература и по математика за учениците в областта. 
Русе е на четвърто място сред всички области в страната
преди нас са само София-град, Варна и Смолян. Средният резултат по български език и литература /БЕЛ/ е 56.91 точки, а по математика - 42.30 точки. Именно по математика нашите ученици показват видим напредък в сравнение с 2023 г. - от 6.75 точки, впрочем по математика във всички области в страната се отчитат значително по-високи резултати спрямо предходната година. Ако трябва да погледнем средните резултати по училища, тогава ще видим, че най-високи в Русе са постиженията по БЕЛ на учениците от 7 клас в Математическата гимназия „Баба Тонка“ - 82.01, следвани от основно училище „Любен Каравелов“ - 74.7. 
Тези две русенски училища са и в Топ 100 на учебните заведения със седмокласници в цялата страна
като МГ заема 17-о място, а „Любен Каравелов“ е на 62-ро. Следват ги СУПНЕ „Фридрих Шилер“ - 70.05, ОУ „Отец Паисий“ - 69.09, СУ „Христо Ботев“ - 67.76, Европейското училище „Св.Константин-Кирил Философ“ - 66.63. Сред училищата със среден резултат по БЕЛ над 50 точки са също и Националното училище по изкуствата, СУ „Васил Левски“, където на този изпит са се явили 156 ученици - най-много от едно училище в цялата страна, „Олимпи Панов“, „Никола Обретенов“, „Васил Априлов“, „Ангел Кънчев“, „Тома Кърджиев“, училището в Николово. 
- А кое училище в областта се е представило най-скромно в това отношение? 
- Най-слаби са резултатите от изпита по български език и литература, които са показали тримата ученици от основно училище „Св.св. Кирил и Методий“ в сливополското село Ряхово. Те са едва на 1624-о място сред всички 1722 училища в цялата страна. 
- Кой ли заема последното място? 
- Това е едно училище в град Враца, където един-единствен седмокласник се е явил на изпита по български и литература и е успял „да се поздрави“ едва с 3 точки. 
- Вече върви към своя край и приемът в гимназиите, за който оценките на седмокласниците са важни. Къде балът на първия етап от приема е най-висок?
- Няма изненади в очерталата се в последните години традиция. 
492.50 е най-високият бал, с който седмокласници се записват в МГ, математически профил
В Английската гимназия приемат с максимален бал 490, в професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия - с 469, а в ПГ по икономика - с 458.50. 
- А какви тенденции бележи третото класиране? 
- Най-важната от тях е, че можем да говорим за определена ориентация към професионалното образование. Прави впечатление, че в третото класиране тази година на практика не участват професионални гимназии като Строителната и Икономическата - просто защото още след втория етап там вече всички места бяха запълнени. Това е така при профилирани гамназии като Средното училище по европейски езици и СУ „Христо Ботев“, което по принцип не е изненада. 
Изненада, и то приятна, е нарастващият интерес към училищата, които готвят хора с професии
към ПГ по електротехника, по корабостроене и корабоводене, по механотехника, по транспорт. Това подсказва, че се оценяват добрите възможности, които дава професионалното образование. 
- Казахте, че след третото класиране остават извън гимназиите 17 деца. Какво ще се случи с тях?
- Както вече обясних, все още има и незаети места в някои от училищата. Освен това съществува и едно движение - някои приети деца изтеглят документите си, за да учат в други градове по различни причини. Така че  към незаетите се прибавят и освободени между отделните етапи на класиранието места в профилираните и професионалните гимназии. 
- Да погледнем каква е картината при държавните зрелостни изпити. 
- По български език и литература средният резултат за областта е 59.01 точки, което поставя Русе на седмо място в страната - преди нас са София-град, Смолян, Пловдив, Варна, Благоевград, Стара Загора. Тази година повишаваме резултата си с 9.11 точки, докато средният ръст за страната е 5 точки.
Като цяло Русе се представя добре, дори бих казала, достойно на матурите
Любопитни явления се забелязват при втория зрелостен изпит. На изпита по математика русенската МГ се нарежда на 14-о място в страната със среден резултат 5.34. Тук е мястото да отбележа, че от всички 579 зрелостници в област Русе, явили се на втори задължителен държавен зрелостен изпит, математика са избрали само 32 души. От профил „Математически“ в МГ, с който се дипломират 26 души, тази дисциплина избират едва 15 човека, а от цялата Математическа гимназия още 8 зрелостници се явяват на изпит по математика. С други думи, от всичките 103 ученици, завършващи Математическата гимназия, на математиката като матуритетен предмет залагат 23-ма. Затова пък 49 души от същата гимназия избират като втори зрелостен изпит английски език! Според мен си струва точно този избор за матура да се разгледа и анализира внимателно.  
- Напоследък доста специалисти коментират, че съвременните млади хора, на които предстои да завършат училище и да направят сериозния избор в живота си на професионално бъдеще, са твърде прагматични и може би затова предпочитат за втора матура предмет, който не би им създал затруднения и не би ги изправил пред рискове за дипломата им. 
- Да, вероятно това го има. След като от всичките 579 човека на втора матура на английски език са заложили... 403 зрелостници! Това е най-предпочитаният предмет за втория задължителен държавен зрелостен изпит.
И в годините тази тенденция набира скорост
Миналата година от 673 явили се на държавни зрелостни изпити, английски са предпочели 419 души, а година преди това - 355 от 636 ученици. И тази година той остава без конкуренция. Следват информационни технологии - 44 ученици, география и икономика - 38 човека, математика - 32, и биология и здравно образование - 29. Така или иначе, остава впечатлението, че за да избереш английски за матурата вместо това, което си учил четири години задълбочено и на което възнамеряваш да се посветиш и занапред, това вероятно означава, че не се чувстваш напълно сигурен в знанията и способностите си. И веднага ще посоча, че в професионалните гимназии завършващите 12 клас нямат такава възможност за избор от 15 дисциплини, каквато имат профилираните. 
- Какъв е техният втори матуритетен изпит? 
- При тях има задължителен държавен изпит за придобиване на професонална квалификация, който се състои от писмена част и от практика. На такава „втора матура“ тази година се явиха 695 ученици от професионалните гимназии в Русе. За първи път изпитът по професия бе въведен за випуска, завършил през 2022 година.
Тук се сещам за разгарящата се периодично дискусия по повод професионалното образование
в която често се чуват негативни и дори пренебрежителни нотки по адрес на професионалните гимназии. Британски специалист дори си беше позволил да коментира тази тема и по-конкретно обучението в професионалните училища, наричайки я „Държавата срещу гражданите“. Искам да уверя такива хора, които очевидно доста бегло и повърхностно познават и реалностите, и спецификите в българското образование, че е добре да не хвърлят в пространството ефектни на пръв поглед, но по същество популистки дефиниции и теоретични разработки, в които ентусиазираният патос и приповдигнатият тон са значително повече, отколкото реалният смисъл. 
- Искате да кажете, че съпоставката между профилирани и професионални гимназии е неуместна?
- Не, искам да кажа, че противопоставянето им е неуместно. Искам да кажа, че и двата типа средни образователни институции имат своя аргументирана и обоснована същина и че българската държава определено има нужда и от едните, и от другите. Освен това искам да подчертая дебело, че 
в професионалните гимназии учат не по-малко умни, талантливи и предприемчиви млади хора
които често пъти освен технически умения и нагласа показват също и широка обща култура и вкус към история, философия, изкуство. Това го доказва и участието на ученици от професионални гимназии в научни конференции, олимпиади, художествени конкурси, фестивали и много градски празници. А за необходимостта от технически специалисти и бъдещи инженери, архитекти, транспортни специалисти мисля, че просто е излишно да говорим, тъй като тази необходимост не просто се вижда, а тя ни се натрапва буквално всеки ден. 
И по повод на всичко казано дотук, бих искала да добавя още нещо. Като говорим за матурите, ще посоча, че би било най-адекватно реализацията на завършващите профилирани гимназии да е в достатъчна степен свързана с университети с инженерни специалности. Освен това би било чудесно тези умни и будни деца, които влизат в МГ - защото те несъмнено са такива, показват го резултатите от изпитите - да са част от националните отбори по математика, физика, астрономия. Защо ги няма там? Дали британският специалист би могъл да подскаже как да стане това? И, ако трябва да продължа по линия на професионалните гимназии - 
защо пък не помислим вторият задължителен зрелостен изпит за профилираните гимназии да бъде по един от двата профилирани предмети
- математика или физика и астрономия, информационни технологии или информатика. В момента това е факт единствено за трите езикови училища - в Английската гимназия от 108 явили се на матура 98 са държали изпит по профилираните английски и немски език; в СУЕЕ от 102 зрелостници само 5 са избрали различни от профилираните предмети; в Дойче шуле „непрофилираните“ са 6-има. Във всички останали гимназиите профилът - история, информатика, химия (СУ „Христо Ботев“), биология, математика (СУ „Васил Левски“), информационни технологии („Възраждане“ и „Йордан Йовков“) е загърбен главно за сметка на английския. Бих искала да бъда разбрана правилно - не възразявам против английския език, той е необходимост за съвременния човек. Но когато ученикът е избрал нечуждоезиков профил, не би трябвало да вижда в този език спасителен пояс и конформисткият подход да е единствено валиден за завършващите средно образование.