Наличната към момента документация за продължилата 20 години реставрация на Ивановските скални църкви да бъде прехвърлена от Министерството на културата на Държавния архив в Русе и Регионалния исторически музей предлага депутатът от ПП-ДБ Иван Белчев в свое питане до министър Найден Тодоров. Според него местните общности доказано се грижат по-добре за културните паметници на техните територии. И така ще се гарантира оцеляването на запазилата се част от документацията. Останалата част е безвъзвратно изгубена, въпреки че е съхранявана в структури на министерството.
Ивановските скални църкви, които се управляват от Община Иваново, са признати за паметник на ЮНЕСКО още на първата сесия през 1979 г. заедно с Мадарския конник. Реставрацията на живописта, която е извършена по този повод, трае около 20 г. След приключването й през 1996 г. реставраторът Албена Мазакова изготвя в три екземпляра документацията, които са предадени на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), държавната фирма „Реставрация“ ЕАД и Регионалния исторически музей в Русе. 
През 2015 г. се установява, че главният екземпляр, съхраняван в НИНКН, е изчезнал. По неофициална информация той е бил унищожен при пожар в края на 90-те години на 20-и век. Екземплярът от Регионалния исторически музей също е в неизвестност, твърди Белчев. През януари тази година е сканирана наличната документация в „Реставрация“ ЕАД. Тя обхваща едва една пета от фреските в целия манастир - около 800 документа, събрани в 5 големи класьора. Главният екземпляр е съдържал 5 пъти повече информация - вероятно към 4000 документа.
Отговорът на министър Найден Тодоров не е обнадеждаващ - той обяснява, че с протокол от 10 юли цялата документация от „Реставрация“ ЕАД е предадена на НИНКН. И ако някой се интересува от нея, трябва да си я копира, разбира се след заплащане на съответната такса. Какъв е обемът на предадения материал за Ивановските скални църкви министърът не уточнява.