Иван Сухиванов е роден на 6 септември 1961 г.в Бургас.

Поет, белетрист и литературен критик. Автор е и на една пиеса.

Публицист.

Завършил е Българска филология в Шуменския унииверситет. Доктор по руска литература.

Преподава и в двата бургаски университета: История на българската литература след Първата световна война и Български фолклор.

Лауреат на националната литературна награда „Светлоструй“.

Лауреат на националната литературна награда „Христо Фотев“ 2016 г.

Белетристичните му книги са номинирани в „Елиас Канети“ 2013, Портал „Култура“, конкурс „Йордан Радичков“ и др.

Превеждан е на около 10 езици.

- Вълненията около списание „Море“ като че ли не стихват. В края на април група изключителни литератори и много интелектуалци от страната се обявиха против промените в него, какво са всъщност тези промени и защо предизвикаха тази реакция?

- Да, около общинското издание „Море“ страстите са винаги нагорещени до горещо червено, та мораво… Проблемът е, че периодичните кризи и сривове в списването му винаги се предизвикват от „разбирачи“ от литературни списания, които не им харесва това или онова. Те не се поколебаха през 1992г. да отстранят Христо Фотев и неговият екип с подписка, та някакъв редови редактор като мен ли?! Мисля, че и тогава, и днес мотивите на организираната масовка на местните недоволници са сходни: много външни автори се публикуват, а местните нямали къде да излеят съкровенията на душите и да задоволят хроничния си глад за духовни изяви... Колегата Росен Друмев ми казваше:“Не могат да понесат, че ние с тебе правим списанието“. Впрочем, нашите родове са от родопското с. Хухла… та бяхме близки и по тая линия с него, но той почина през януари 2024 г., след тежка борба с рака. Това даде повод на местните литературни шефчета и шефки да атакуват списанието. Корицата била лоша, съдържанието не разбрах какво точно не харесват, но и то трябвало да се промени. Правил съм го „еднолично“. Ами ние така „еднолично“ си го правим от 2009г. – има „водещ броя“, които решава в зависимост на актуалната ситуация. Разбира се, общуваме през цялото време. Както и с изключително авторитетния Худ.съвет, начело със Св.Игов, както и Михаил Неделчев, Йордан Ефтимов, Марин Георгиев, и най-новият член Петър Чухов, при когото в Столична библиотека многократно сме представяли Море. Около 30 видни български интелектуалци /вкл. от Русе/ написаха отворено писмо до бургаския кмет с молба да прекрати щурма срещу едно от най-уважаваното лит.издания днес. Е, не се спряха – организираха „гневна“ контраподписка с лъжливото твърдение, че аз съм казал, че списанието се закрива. Общо взето са недоволни членове на СБП. Най-интересно, че в новия тайно правен от мен брой са включени хората от този списък. Така ли ще се набират авторите за Море занапред, питам се… Патосът на контраподписката бе, че аз съм заблудил „добрите хора“, които не знаели за какъв злодей става дума. Ами накарах „добрите хора“ да пишат второ писмо, където да декларират, че доброволно и без никаква изгода подкрепят старата редакция. Направиха и това. Но лъжите и инсинуациите не секват по този начин. Освен това, аз винаги съм бил авангарден автор – няма как да ме харесват, но омразата е яростна и пръска жълта злоба...

- Как се стигна до сегашната ситуация?

- До сегашната ситуация се стигна след като ние през 2014г. доверчиво се предадохме в името на „бургаската литература“. Закрихме си Писателското дружество, основано през 60те и чийто член до края остана Христо Фотев... После тези, които изгонихме през 2001г. от дружеството, тръгвахме да правим общо сдружение, но те три пъти повече от нас, наговориха се, и останахме без представителство. Пропиляхме символния капитал на старото дружество. И съвсем естествено е, когато пуснеш вълка в кошарата, да стане това, което стана. Овладяха комисиите за награди, за спонсориране на книги и пр. и накрая, посегнаха на списанието, което им се полагало, щото живеели в Бургас. Моите приятели измряха или отидоха към София. Като прибавим, че и общината им съдейства, неясно защо… Всъщност, ясно. Спомнете си онова прочуто изречение от „Сговор на глупци“.

- В позицията на общинското ръководство на Бургас е посочено, че дълго време сте издавали самостоятелно списанието, а „извършването на целия обем работа от един-единствен човек рефлектира върху качеството на продукта и крие рискове от необективност и други грешки“. В какво се състои тази необективност и какви са грешките?

- „Не съществува колективна мъдрост на базата на индивидуалното невежество“ – казва мислителят. В литературата, ако тези „съображения“ ги е писал литератор, всичко е субективно, уважаема. Освен това общинското ръководство декларира, че не се меси в творчески процеси. Ами става дума за общинското издание за литература. Тоест всичко се прави подмолно, какъвто е стилът на работа на местните литературни шефчета. Ами аз съм най-публикувания бургаски автор в последния четвърт век. И съответно и най-награждавания, това буди подозрения, нали? Никакви „грешки“ няма в списанието, то си е такова от много години, а и кой говори за грешки? Те колко списания са направили досега? Освен това списанието не се прави „от един единствен човек“ – има човек, което ти прави графичния дизайн, корица и пр. Липсата на такъв подготвен човек веднага лъсва отявлено и грозно в новия брой, който направиха тайно от мен две редакторки-аматьорки, с помощта на едни други госпожи, дето ровят в предния брой. Голямата грешка, според тях е моят мемоар за колегата, където техния принос към Бургас не е споменат. „Много честна статия“- ми каза Марин Георгиев, който също е ял попарата на такива възмутени „видни граждани“. Например стихотворенията в новият им брой са излезли в два различни размера на шрифта. А при И. Иванова са в три! Изречения висят над празни страници, никакво страниране. Това е безобразие, което не се среща дори в песнопойките. Освен това са премахнали рубриките, както и биографиите и снимките на авторите. И Худ. Съвет. Имената на авторите са хаотично нахвърлени – ту в дясно, ту в ляво. На корицата пише МОРЕ с едри букви в червен цвят, тип Работническо дело. Атавизъм? Като гледам авторите… И най-важното: отпорили са бранда на сп.ЛИК/ Изкуство, Култура, Литература/. Това иди-дойди. Ами кой ще пише за това „обновено“ списание ЛИК, бе рожби ехидни? Кой? Айде, един брой на аверски принцип са скалъпили, пълен с препечатки, ами следващият? Аз досега съм направил с колегите 60 книжки, с обем до 300стр. Това обаче, според юнаците, нищо не означавало. Тоест списанието се е правело само. А редакторите 15 години са лежали на стари лаври /по-скоро „ларви“, щото като спечелихме конкурса през 2009г., почнахме от нулата, че и под нулата/…

- Прозира като че ли един косвен упрек, че не се прави достатъчно за националното популяризиране на списанието, какво се има предвид? Моите впечатления са, че списанието е добре познато в литературните среди в страната, какво още трябва да се направи?

- Списанието е популяризирано достатъчно в страната. Ходим с моята кола или с влака да го представяме къде ли не. Пращам почти всеки ден по пощата до авторите, до книжарници в София, библиотеки, имахме и малък абонамент. Списанието се знае от хората и от всички сериозни литератори в страната. Това са и лични връзки. Но всичко това не се зачита. Старите броеве са напълно изчерпани, а от някои липсват и за архива. Тоя упрек е измислен пак от местни, които говорят за „парите на данъкоплатеца“ още като стартирахме. И така са си плюли в устите, че чудно как не са се изтровили? Истината, че ние сме с най-ниския бюджет и заплащане от всички предходни редакции. Тиражът ни дълги години бе 600бр., после го намалихме. Някои неща се правят на добра воля. Но няма да им направя кефа да напусна на добра воля, въпреки инсинуации в местната жълта преса… И то не заради друго, ами така плюя на всичко постигнато досега и на всички сътрудници на списанието и доброжелатели, за да има качествена българска литература…

- Посочени са сигнали за използване на текстове и снимки на автори и издателства без тяхно съгласие, истина ли е това?

- Това също са инсинуации. Като член на журито на Хр.Фотев, направих антология на най-добрите участници в конкурса. Някои ми благодариха, написахме и хонорари. Един-двама, вероятно подведени от местни „доброжелатели“, се направиха на обидени. Но мисля, им обясних. Техните книги бяха прецакани от журито, което работеше в полза на местна поетеса. Публикацията им в Море е вид компенсация, но аз ли се криво молих, те ли ме криво разбраха? После и автори, за които гласувах в журито на Фотев, се включиха в хайката против мен… Но такава е българската литературна среда. Наградени бяха тези, чийто редакторки бяха в журито на Хр.Фотев. Дежа вю.

- Прави впечатление едно изречение в тази позиция: „По какъв начин новите редактори ще работят с Иван Сухиванов, е въпрос на техен избор и решение“. По какъв начин ще работите заедно и ще работите ли изобщо?

- Писах до новите редакторки, не ми отговориха. Явно се счели, че могат и сами да го правят… От броя, който произведоха не си личи. Аз не търся конфликт. Мисля, че едната е по-склонна да работи с мен. Другата направи всичко възможно да ме уволни през 2018г. Всяко заседание на УС е почвало с думите й:“Кога ще уволним Иван?“- каза ми колегата Друмев. Но защо те ще решават как да се работи, след като нямат никакъв опит в публицистиката? Самодейци – така ги нарече един русенски културтрегер, а и не само той…Всъщност, те не правят живо списание, а алманах, но още не го знаят… Но не искат и да се учат. Броят им е и „ретро“. На кого е нужно това днес? А и къде смятат да го разпространяват с такова съдържание, се чудя…

- Това ли е краят на историята, приключи ли периодът „Сухиванов“ в творческата биография на списание „Море“?

- Не зная. Дължат ме в неведение. Което е подло. Но те така си действат открай време. Но пък хора от цялата страна ме подкрепят, което ме обнадеждава, че съм на прав път… А иначе надсловът на обновителите и незадоволените е : „От минало през настояще към бъдеще…“ Много самобитно. Как не сме се сетили. Впрочем мислихме го през последните години с колегата – направим един алманах от старите издания от 80те. И гледайте сега – нямаме обаче старите алманаси. И се случи чудо – вървейки по улица Рилска, до един казан за смет някой оставил цялото течение на стария алманах – от Недялковия до Фотевия… „Ръкописи не горят.“ Няма да могат да изгорят и изчегъртат това, което правихме толкова време. А иначе и стария алманах не е идеален. „Най-добрият провинциален“. Ние се стремяхме да сме най-доброто в страната, колко сме успели – хората ще кажат…