Един от важните и много спорни въпроси в България, в годините след 1989 г. е въпросът за същността и съдбата на бившата Държавна сигурност, структура, свързана с репресивния апарат в държавата. 
От особено значение за разкриването на дейността и функциите на Държавна сигурност и най-вече за кръга от засегнатите от това български граждани, е достъпът до т.нар. досиета създадени от Държавна сигурност, категориите на засегнатите и тяхното видово многообразие, съхранявани в архивохранилищата на тогавашното Министерство на вътрешните работи.
През преходния период в България, всички тези проблеми са поставени първоначално на т.нар. „кръгла маса“ (1990 година) от представителите на тогавашните опозиционни партии. 
Непосредствено преди това в МВР са предприети действия по унищожаването на голям процент от съхраняваните досиета. В резултат на обсъжданията и споровете и на „кръглата маса“ и в обществото, по време на Седмото Велико Народно събрание се създава парламентарна комисия, оглавена от журналиста Георги Тамбуев, която изготвя доклад за работата си, но той не допринася за изясняването и отговора на поставените въпроси. 
Първият сравнително успешен опит за реално отваряне и достъп до досиетата на Държавна сигурност е през 1997 година, след приключване на политическата криза в България. На 30 юли с.г. 38-то НС приема „Декларация за национално спасение“ и утвърждава „Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност“. Съгласно закона е създадена самостоятелна комисия, оглавена от министъра на вътрешните работи тогава Богомил Бонев, като са обявени само 23-ма сътрудници на Държавна сигурност от списък с 93-ма, след решение на Конституционния съд. 
Прави се и втори опит за действието на този закон през 2002 година със значителни поправки и допълнения, като например в него е включено разкриването на сътрудници от Разузнавателното управление и Генералния щаб на Българската народна армия. Вследствие на продължаващите противоречия между политическите сили и в обществото по обхвата на действие на закона и механизмите за разкриване на информацията той е отменен и действието на тогавашната „Комисия по досиетата“, начело с Методи Андреев е прекратено. 
В емисия "Вътрешна информация" на БТА четем: 
София, 14 февруари 1997 г. /БТА/ (...) На 11 и 12 април 1992 г. Четвъртата национална конференция препоръча на ПГ на СДС да разглежда приоритетно за приватизация, за изменения в Закона на пенсиите и Кодекса на труда, за организацията на научната, интелектуалната собственост и научните степени и звания. Делегатите поискаха разсекретяване на досиетата и ускоряване на реформата в Българската православна църква (...) 
***
София, 26 юни 1997 г. /БТА/ (…) ОНС принципно е съгласно и с предложението на СДС за отваряне на досиетата на заемалите или заемащи в момента висши държавни постове от 1989 година насам, съобщи г-н Луджев. В сегашния закон ще определим срока и процедурата за изготвянето на нов закон за досиетата, който да посочва при какви случаи и в какъв срок могат да се отварят така наречените специални досиета към МВР, МВнР и прочие, добави той. Предупредихме колегите от СДС, че необмислената процедура по отваряне на досиетата може да доведе до големи проблеми, каза говорителят на ПГ на ОНС Александър Каракачанов. Според него голяма част от досиетата липсват, не е ясно как човек може да се защити и тези документи биха могли да се използват за политическа манипулация. Не ни е ясно какво цели този акт, защото вчера мнозинството отхвърли предложението ни да бъдат оповестени кредитните милионери, каза г-н Каракачанов (…)
***
Плевен, 2 юли 1997 г. /БТА/ Веднъж завинаги е необходимо България да приключи с въпроса за отварянето на досиетата, като целта не трябва да бъде злепоставянето на политически опоненти или конкуренти за високи държавни постове. Това заяви днес на пресконференция в Плевен депутатът от Евролевицата Людмил Маринчевски (…)
Според г-н Маринчевски механизмът за отварянето и огласяването на досиетата трябва да бъде регламентиран със специален закон.
***
София, 7 юли 1997 г. /БТА/ Общият брой на агентурните, работните и явените дела, които ще бъдат отворени, както и на папките за осведомителите, на общите дела и на оперативните разработки е 147 123, заяви на пресконференция в Министерски съвет днес вицепремиерът и министър на образованието и науката Веселин Методиев. Законопроектът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност бе тема на пресконференцията, в която участва и председателят на парламентарната Комисия по национална сигурност Христо Бисеров.
Според огласените от г-н Методиев данни общият брой на регистрираните документи е 279 704, от които са унищожени 132 581. До 1989 редът и процедурите за съхраняване и унищожаване на документи в тайните служби са били стриктно спазвани, но през 1990 година, по времето на министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, е настъпил пробив в системата, стана ясно от изявлението на Веселин Методиев (…)
Няма да се отварят делата на действащи щатни, нещатни и картотекирани сътрудници на тайните служби, като шефовете на НСС и НРС ще решават заедно със службите си кои да запазят в името на националната сигурност, стана ясно на пресконференцията. Няма да се открива и засекретена по желание на т. нар. в законопроекта засегнати лица /хора, репресирани от ДС/ лична или семейна информация. Тези хора имат моралното право първи да погледнат в документите, но тъй като са били обект на репресии, не искаме да им създаваме нови репресии и затова е тази привилегия, обясни Христо Бисеров.
Най-напред пред българската общественост ще бъдат огласени резултатите от проверката на общо 500-те депутати, членове на изпълнителната и съдебната власт, т.е. имената на тези от тях, свързани с бившите тайни служби. Това засяга всички, които са назначени с актове на МС и на премиера и избрани от парламента. След изготвяне на окончателните данни справката ще постъпи при министър-председателя, който трябва да я представи на парламента. Г-н Бисеров смята, че огласяването на данните може да стане на открито заседание.
Членовете на Конституционния съд, висшите духовници и генералите няма да са сред тях, но до 1 година, колкото е определеният в проекта срок, досиетата им, ако има такива, ще
станат граждански документи - ще са открити, поясни г-н Бисеров. Г-н Методиев поясни,че в законопроекта се упоменава изпълнителна, законодателна и съдебна власт, а президентът,
вицепрезидентът и КС не са част от тези три власти. Генералитетът се назначава с президентски укази, припомни той. След 1 година всички документи се предават на ЦУ на Държавния архив, с изключение на засекретените и досиетата на действащите сътрудници.
В проекта е предвиден срок от 1 месец за тези, които желаят да обявят публично или в декларация признанието си, че са работили за тайните служби. Според Веселин Методиев това е начин да се даде на тези хора правото да защитят честта и достойнството си. Това не значи, че няма да се проверят и анализират досиетата им, посочи той.
В архивите на МВР са и 130 000 документа от бившите полицейски архиви преди Втората световна война, те не са унищожени, каза вицепремиерът. Според Христо Бисеров опозицията в лицето на БСП се притеснява много от тези документи, както и от останалите, които ще изкарат наяве непознати страни от българската история. Историята на БКП ще излезе на бял свят, каза г-н Бисеров.
***
Парламентът започна обсъждане на закона за отваряне на досиетата на второ четене
София, 30 юли 1997 г. /БТА/ Парламентът започна второто четене на проектозакона за отваряне на досиетата.  Този закон урежда достъпа, разкриването и използването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност, уточниха депутатите първия текст.
Предлагам в закона да се запише легалното понятие – вместо „документите на бившата Държавна сигурност /ДС/“ да се запише „документите на МВР за периода 1923-1989 година“, заяви Николай Добрев /ПГДЛ/ (…)
Предложението означава да се разкрият архивите не само на бившата ДС, но и на полицията, което не е целта на този закон и е подигравка с него, заяви в отговор председателят на парламента Йордан Соколов (…)
***
38-ото народно събрание прие т.нар. Закон за отваряне на досиетата
София, 30 юли 1997 г. /БТА/ Парламентът прие на извънредно заседание днес Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет.
За да затворим историята, трябва първо да я отворим и прочетем, заяви председателят на ПГ на СДС Екатерина Михайлова, която благодари на депутатите за приемането на закона.
С този закон се сложи край на един спор в българското общество, който след седем години бе решен от 38-ото народно събрание, каза г-жа Михайлова. Приемането на закона е в изпълнение на Декларацията за национално съгласие, заяви тя. Днес парламентът показа по много нагледен начин какво е реформаторско мнозинство, посочи Екатерина Михайлова.
До една година от влизането на закона в сила документите на бившата ДС се предават в Централния държавен архив, решиха депутатите. Тази разпоредба не се прилага за документи, които по преценка на Комисията по отварянето на досиетата са от значение за националната сигурност на страната. За тях се прилагат разпоредби от Закона за Държавния архивен фонд.