Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“. За превода на този текст на български език д-р Бъджел благодари на Калоян Начев.

„През последното десетилетие броят на студентите в България е намалял с около една пета и в момента е два пъти по-малък от броя на свободните места в университетите. До края на настоящото десетилетие висшите училища ще получат еднократен „демографски бонус“. След това обаче се очаква нов, по-дълбок и по-продължителен спад в броя на студентите.“
Георги Стойчев, директор на Институт Отворено общество-София

На 23 май* изказахме предположението, че е важно да се обмисли какви показатели използват рейтинговите системи на висшите училища. Това, което не поставихме като въпрос, е целта на тези рейтингови системи - за кого са предназначени те; коя е целевата аудитория? Сигурно е, а и „uniRank“ казва това изрично, че те не са замислени да бъдат основния критерий, който учениците да използват при избора на своя университет.
Във Великобритания те се използват от висшите училища в рекламните им кампании и на уебсайтовете им. Университетът в Дъръм, например, казва: „Ние сме класирани сред най-добрите университети в света...“. Университетът в Шефилд казва: „Ние сме сред първите 50 международни университета в света“. Те обаче
проявяват избирателност по отношение на твърденията
които правят, като в това отношение Органът за стандарти в рекламата постановява, че не трябва да използват необосновани твърдения, като например да са в най-добрия 1% в света.
Най-полезният уебсайт за ученици, които искат да изберат своя университет в Обединеното кралство, е:
„The Complete University Guide“ (Пълният справочник на университетите)**.
Този справочник е съставен въз основа на Стандарти за прием; Удовлетвореност на студентите; Качество на научната работа; Интензивност на научната работа; Разходи за академични услуги; Разходи за материална база; Продължаващо обучение; Съотношение студенти-преподаватели; Перспективи след дипломиране - резултати; Перспективи след дипломиране - съответствие на плановете. Той се съсредоточава единствено върху висшите училища във Великобритания и не се опитва да прави сравнения с такива в чужбина. Резултатите са стандартизирани във всички университети в Обединеното кралство и следователно метриката не може да се сравнява с метриката на други рейтингови системи на университети в чужбина. И така, Университетът в Дъръм събира резултат 887, този в Шефилд има резултат 781, Университетът Халам в Шефилд е с резултат 636 и най-ниско класираният университет, този в Рексъм, е с резултат 324; но тези числа не означават нищо извън контекста на „Пълния справочник на университетите“.
Министерството на образованието и науката в България е актуализирало аналогичния си справочник:
Рейтингова система на висшите училища в България***.
Тази система за класиране използва повече от 100 показателя
които са групирани в шест категории с различна тежест:
Учебен процес - 30%;
Научна работа - 20%;
Учебна среда - 2.5%;
Социално-битови и административни услуги - 2.5%;
Престиж - 10%;
Реализация на завършилите на пазара на труда и регионално значение - 35%.
Рейтинговата система на висшите училища в България изготвя по скала от 0 до 10 оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) на 52-те професионални направления, преподавани в 51-те университета.
Подобно на „Пълния справочник на университетите“, Рейтинговата система на висшите училища в България не казва нищо за цялостното качество на българските висши училища. Няма сравнения с чужди такива, а само относителни преценки за висшите училища в България.
Таблица 1 илюстрират средната стойност и ранга на всички 51 университета, акредитирани от Министерството на образованието и науката. Важно е да се отбележи, че
със средна стойност от 9,44 Русенският университет „Ангел Кънчев“ е един от първите 10 университета в България
Таблица 1 също показват, че в България има не само отделни професионални направления със слаби резултати, но има и малък брой висши училища с много слаби резултати: например Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг; Театралният колеж „Любен Гройс“; Европейският политехнически университет и Колежът по туризъм.
Таблица 2 илюстрира медианната стойност**** и класацията на всички 52 професионални направления, които се преподават в българските университети. На този етап е важно да се отбележат медианните стойности за математика, електротехника, електроника и автоматика и за право, защото те ще бъдат разгледани по-подробно.
Таблица 3 илюстрира средните стойности само за тези професионални направления, преподавани в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тя също така илюстрира минималните и максималните средни стойности, постигнати във всички 51 университета. Следователно, Таблица 3 показва, че някои от катедрите в Русенския университет „Ангел Кънчев“ са сред най-добрите - а в случая на „Общо инженерство“ - най-добрите в България. От друга страна, това също показва, че други, например „Здравеопазване“, са сред най-слабите. Внимателното разглеждане на таблица 3 предполага, че има нещо странно в „Математика“*****. Тя има една от най-високите средни стойности, но е под средната. Този проблем е представен в таблица 4.
Математика се преподава само в пет висши учебни заведения, а четири от тях са сред десетте най-добри
Таблица 5 насочва вниманието към професионалното направление „Право“ и повдига различни въпроси. Не само, че средната стойност за „Право“ е една от най-ниските в Русенския университет „Ангел Кънчев“, но е и една от най-ниските средни стойности във всички висши учебни заведения в България, които преподават право! Като се има предвид, че ако желаете да практикувате като адвокат, трябва да издържите писмения и устния изпит за юридическа правоспособност, организиран от Висшия адвокатски съвет; защо все още се преподава право в Русенския университет „Ангел Кънчев“?
Професионалното направление „Електротехника, електроника и автоматика“ може да се разглежда като антитеза на „Право“. Таблица 6 показва, че средната стойност за „Електротехника, електроника и автоматика“ не само е една от най-високите в Русенския университет „Ангел Кънчев“, но е и една от най-високите средни стойности във всички университети в България, които преподават „Електротехника, електроника и автоматика“.
Министерството на образованието и науката казва много ясно, че класациите на университетите трябва да се използват с повишено внимание
и съветва учениците да използват неговата рейтингова система като отправна точка за по-цялостен и подробен преглед на възможностите за образование, които предлагат българските висши училища. Таблици 3, 4, 5 и 6 могат да бъдат изготвени за всеки университет и всяко професионално направление, така че е много важно учениците от 11 и 12 клас да бъдат запознати с Рейтинговата система на висшите училища в България от техните училища в часовете на класа.

* Висшето образование - съмнителни класации и действителни резултати. „Утро“, брой 9924 от 23 май 2024 г.
** https://thecompleteuniversityguide.co.uk
*** https://rsvu.mon.bg/rsvu4/#/universities
**** Медианните стойности са използвани по две причини:
А. някои специалности се преподават в много малко университети; и
Б. стойностите на някои специалности в някои университети са толкова ниски, че медианата е по-добрият измерител от средната стойност.
***** Като някои хора смятат, че това е универсална истина!

Д-р Фил БЪДЖЕЛ