Днес се навършват 145 години от установяването на дипломатически отношения между България и Италия, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. 
Дипломатическите отношения между България и Италия са установени непосредствено след Освобождението през 1878 г. С писмо от 25 юли 1879 г. италианският посланик в Петербург съобщава на императорския руски комисар в София Дондуков-Корсаков, че е уведомил МВнР на Русия за назначаването на Доминико Бруненджи за италиански генерален консул в България. Едновременно с това се съобщава, че италианското консулство в София, оглавявано от Виторио Позитано, което съществува от навечерието на Освобождението, ще бъде преместено в Русе. Бруненджи връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг на 25 декември 1879 г.
България открива в Италия свое дипломатическо агентство през 1903 г. Първите сондажи за неговото откриване са направени от българския дипломатически агент във Франция Любомир Золотович. С телеграма от 9 юни 1903 г. министърът на външните работи Рачо Петров нарежда на Золотович да направи постъпки за откриване на българско агентство чрез италианския посланик в Париж пред министъра на външните работи на Италия, а той от своя страна да нареди на италианския дипломатически агент и генерален консул в София маркиз Империали да уреди въпроса. С Указ от 25 август 1903 г за първи български дипломатически агент в Рим е назначен Димитър Минчович. Той връчва акредитивните си писма на 18 септември 1903 г.
След обявяване на независимостта на България българското дипломатическо агентство в Рим и генерално консулство на Италия в София се преименуват в легации, а дипломатическите им представители Димитър Ризов и Фаусто Куки Боасо – в извънредни пратеници и пълномощни министри. Те връчват акредитивните си писма: Ризов – на 18 юни 1910 г. в Рим, а Боасо – на 23 юни 1910 г. в София.
По време на Първата световна война България скъсва дипломатическите си отношения със страните от Съглашението, включително и с Италия. С писмо от 22 септември 1915 г. министър-председателят и министър на външните работи Васил Радославов съобщава на Димитър Станчов, пълномощен министър в Рим, че италианският пълномощен министър в София Боасо е поискал „тази вечер“ паспортите си, с което се присъединява към постъпките на колегите си. Заедно с Боасо напускат България и италианските консули в Русе, Пловдив, Варна и Бургас. Димитър Станчов се завръща в България.
След Първата световна война дипломатическите отношения между двете страни се възстановяват по инициатива на Италия от 14 септември 1920 г. За български пълномощен министър в Италия е назначен Панчо Хаджимишев, а за италиански – в България, граф Луиджи Марескоти.
По време на Втората световна война с нота от 6 септември 1944 г. (връчена на 7 септември) българското правителство на Константин Муравиев скъсва дипломатическите отношения с Италия на Мусолини. На 3 януари 1945 г. редовните дипломатически отношения с Италия се възстановяват. 
За управляващ българската легация в Рим още в началото на 1945 г. е изпратен Иван Иванов, който приема архива и имуществата на бившата българска легация от архиваря Наум Асенков. В дипломатическата листа на Италия (от февруари 1946 г.) е посочена датата на връчване на акредитивните писма на Иванов на италианския министър на външните работи – 23 септември 1945 г. той предава акредитивните си писма на 22 април 1947 г.
Между правителствата на България и Италия е постигнато споразумение за издигани на легациите им в Рим и София в ранг на посолства, смятано от 28 април 1964 г – датата на публикуването в печата на съобщението. Българският пълномощен министър в Рим Крум Христов връчва на 19 юни 1964 г. новите си акредитивни писма в качеството си на първи български посланик в Италия. Пълномощният министър Орацио Антиноре на 30 юни 1964 г. предава новите си акредитивни писма в София като първи посланик на Италия в НРБ.
По-важни договори между България и Италия
На 9 януари 1992 г. в Рим е подписан договор за приятелство и сътрудничество между министерствата на външните работи на България и Италия. Според преамбюла в основата на този договор е заложена философията за новата архитектура на Европа, за сигурност и стабилност, за приятелство, сътрудничество и разбирателство между народите на основата на ценностите за справедливост, плурализъм и пазарна икономика, за международен ред, основаващ се на правото на мира, на демокрацията, на свободата и пълното спазване на основните човешки права и свободи. 
В този договор са възприети принципите на суверенитета, равноправието, разбирателството и взаимното уважение - член 1 - на принципите на Устава на ООН и на такива международни документи, като Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта за нова Европа и други актове на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Изключва се войната и насилието като средство за разрешаване на международните спорове - член 4.
Същевременно той не е насочен срещу трети държави. Договорът поставя за цел и гарантиране на колективна сигурност и сигурност на всяка страна - членка, за разоръжаване в Европа, за сътрудничество между двете страни, за сигурност на Балканите и на Средиземноморието - член 5.
В периода от 1879 до 1987 година са се сменяли 33 италиански дипломатически представителства, а от 1903 до 1984 година - 20 български дипломати.
Само от 1950 до 1989 година са подписани 19 договора и споразумения между България и Италия. 
С няколко двустранни спогодби се урежда сътрудничеството в различните области. Те са подготвени от споразумения за плащане, подписано на 25 февруари 1958 година, дългосрочен договор за стокообмен от 10 декември 1965 година, за да се стигне до Спогодбата за икономическо, индустриално-техническо сътрудничество, влязло в сила на 24 декември 1966 година, за туризъм от 4 март 1971 година.
На 1 април 1971 година е ратифицирана културна спогодба, която обхваща много сфери на културата, подготовка на преподавателски кадри, размяна на учени, изучаване на езика, културата на двете страни и други.
Правителството на Италия е едно от първите западни правителства, което безвъзмездно отпуска 30 милиарда лири помощ за България след промените от 1989 г.
На 10 март 1992 година е подписана програма за сътрудничество в областта на културата и образованието между правителството на Република България и правителството на Република Италия за периода 1992-1994 година, която влиза в сила на 10 март 1992 година.
В последните години политическият диалог се характеризира с интензивност, за което свидетелстват официалните посещения – в София на държавния глава Серджо Матарела през 2016 г. Президентът Матарела след това приема президента на България Румен Радев през 2017 г. На правителствено ниво българският министър-председател Бойко Борисов е посрещнат в Рим през 2017 г. от тогавашния председател на Министерския съвет Паоло Джентилони. През януари 2020 г. председателят на Министерския съвет Джузепе Конте прави официално посещение в София и министърът на външните работи и международното сътрудничество Луиджи Ди Майо, през юли същата година.
Културата е привилегирована основа за сътрудничество между Италия и България, също и заради значимото общо художествено и архитектурно наследство. Двустранните отношения са изпълнени с много събития и богат културен обмен. През 2019 г. двата града Матера и Пловдив се побратимяват като Европейски столици на културата.
Културни и търговски връзки
Италия е един от водещите търговски партньори на България. Италия е на трето място между търговските партньори на страната ни по отношение на износа и на седмо място по отношение на вноса. 
До края на 2023 г., според статистиката на БНБ, преките чуждестранни инвестиции от Италия в България възлизат сумарно на 3.255 млрд. евро, с което страната се нарежда на седмо място по размер на преките чуждестранни инвестиции в страната ни, след Нидерландия, Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Белгия.
През 2019 г. в Рим е учредена Българо-италианска индустриална камара, а италианската търговска камара в България е учредена през 2001 г. под името Асоциация „Италия – България“.
Сред по-важните търговски спогодби, подписани между двете държави, са: Меморандум за сътрудничество между Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и Италианския институт за външна търговия (17 януари 2007 г.) и Меморандум за сътрудничество между Българска агенция за инвестиции и Италианския институт за външна търговия (15 юни 2007 г.). 
Българите в Италия
Българските граждани, дългосрочно пребиваващи в Италия, според италианския статистически институт са 59 806 души, а по неофициални данни на посолството на България в Рим българската общност е около 90 000 души. Функционират редица културно-просветни асоциации, български училища, църковни общности и българо-италиански асоциации.
От 1 октомври 2006г. Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим е вече Български културен институт. Сградата е собственост на българската държава, придобита чрез дарение, извършено от световно известния български оперен певец Борис Христов. Дарението задължава Българската държава да полага грижи за имота и да изпраща в Академията на специализация надарени дейци на изкуството, като се дава приоритет на певческото изкуство.
В няколко университета на Италия се изучава специалността „Българистика“, сред които: Венециански университет „Ка Фоскари“: Катедра по лингвистични и сравнителни културни изследвания; Неаполски университет „Ориентале“, Катедра по изследвания на Източна Европа; Триестки университет, Факултет по литература и философия‘ Пизански университет, Факултет по литература и философия; Римски университет „Сапиенца“, Факултет по литература и философия; Флорентински университет, Факултет по литература и философия; Болонски университет, Факултет по чужди езици и литератури; Университет на Бари, Факултет по чужди езици и литератури.
Туризъм
За периода януари - ноември 2023 г. данните показват, че 138 641 италиански туристи са посетили България, което е с 36,5% повече в сравнение със същия период през 2022 г. Предварителните резултати за декември 2023 г. показват над 45% увеличение на италианския туристопоток спрямо декември 2022 г.
Италия е сред предпочитаните дестинации за българските туристи. Над 247 хил. българи са посетили Италия от януари до ноември 2023 г., което изпреварва нивата отпреди ковид пандемията.Това става ясно от срещата между министърът на туризма на Италия Даниела Сантанче и министъра на туризма в България Зарица Динкова на 25 януари 2024 г.
*Материалът е изготвен съвместно с отдел "Справочна" на БТА