В редакцията на „Утро“ се получи писмо от Регионалния исторически музей, в който се изразява остро несъгласие с тезите в публикуван във вестника материал, в който се съдържа оценка за музея „Баба Тонка“. Ето какво гласи тя.

Регионален исторически музей - Русе изразява несъгласие с публикуваното невярно твърдение на вашия дописник В. Антонова, която обвързва посланията на днешния музей „Баба Тонка“ с комунистическата идеология. Музеят „Баба Тонка“ е обновен през 2015 г., а екипът е от най-добрите у нас специалисти по музеология.
Ето защо молим за съдействие ви, а именно - да обърнете внимание на В. Антонова, че в свой текст от 17 юли 2024 г. на стр. 4 в края, поради незнание или пък нарочно, е изказала некомпетентно мнение относно съдържанието на новата експозиция на музея „Баба Тонка“. Според нея музеят „преповтаря партийните насоки от 1957 г.“. С това тя се опитва да внуши на вашата аудитория, че в нашата съвременност експозиция на русенския музей се съобразява с комунистически директиви от миналото, което е нелепо!
Подобно твърдение е изненада за всеки, който е посетил музея „Баба Тонка“, но видно е, че Антонова не е сред тях. Тук ще припомним, че тъкмо Антонова е работила в музея „Баба Тонка“ до 1990 г., където явно е преповтаряла „партийните насоки от 1957 г.“, тъй като музеите във времето на комунизма са елемент от идеологическата пропаганда. Освен това авторката ви твърди, че в музея „срамежливо се споменава мимоходом за съдбата на потомците“ (има се предвид наследниците на Баба Тонка). И двете твърдения са лъжи. 
Темата за паметта за семейството на Баба Тонка е развита в две последователни зали в музея, като особено важно място има семейството на Тонка и Нико Просеничкови, изчезнали без съд и присъда след септември 1944 г. - на втория етаж са показани книги от библиотеката на семейството, надписи върху книги на Просеничков, както и техни оригинални снимки. От Художествената галерия в Смолян е изискано копие на портрет на Лиляна Балканска (дъщеря на Тонка и Нико) от Ненко Балкански, неин съпруг. 
Самата експозиция в къщата музей „Баба Тонка“ е резултат от съвременен прочит на нови научни изследвания и съчетава интерпретация на миналото, която се опира на знакови артефакти. Представянето на културното наследство в този музей се случва в единство с експозициите в Пантеона на възрожденците и къща музей „Захари Стоянов“, с които се допълват взаимно без да се повтарят. По този начин българското национално движение е поставено в контекста на европейската модерност и политически национализъм, с което музеите на Русе се вписват в национален и общоевропейския прочит на епохата.
Уважаема редакция на в. „Утро“, в този, както и в други случаи, в публикации при вас, В. Антонова е допускала явни грешки или е артикулирала необосновани хипотези, поради което изказваме своята добронамереност и сме съгласни да ви помагаме, като предоставяме научна експертиза и проверени факти за бъдещи публикации.
Проф. д-р Николай НЕНОВ