Новината за „изгорелия“ терен на Градския стадион преди мача с „Несебър“ е поредната глава в сагата с дома на футбола в центъра на града. Какво ли не се случи с него след „генералния“ му ремонт от фирма „Тарктур“ - електрическо табло на осветлението изгоря по време на мач /после същото се случи с другите табла/, проливен дъжд превърна игрището в блато часове преди двубой със „Славия“ и срещата бе отложена, а зловонният мирис на мухъл при повей на вятъра се превърна в запазената му марка.
И сега ново пет - тревата пожълтяла на места като „Слънчогледите“ на Ван Гог точно преди първия домакински мач! Хипотезата, че някой от служителите може да е объркал пропорциите с торовете въобще не бе коментирана от фактори в общинското предприятие „Спортни имоти“. Злощастната изпепелена тревица  повехнала, тъй като поливната система пострадала от спукано коляно в поливната система и работниците били принудени да ръсят вода с маркучи на ръка.
Няма да правим разследване защо на част от терена тревата е изсъхнала до корените, а в други полоси  долу-горе показва признаци на живот. Може би ръчната поливка е подминала някои участъци.
Но общината излезе и с друго обяснение - че жегите в последно време също са оставили безмилостен автограф. Може.
От същата тази община обясниха, че ще сезират прокуратурата и спортното министерство, че многострадалното игрище си пати заради лошо наследство - разбирай, от онзи исторически ремонт на „Тарктур“ отпреди 8 години.
На това място някой би се засмял с право, защото и предишната кметска управа си поигра на „сезиране“ на въпросните институции. Бившият зам.-кмет Димитър Наков дори изигра етюд, в който късаше плевели от терена и се възмущаваше пред медиите как може да се допусне такова безобразие при засаждането на тревата в новите рулони.
Резултатът от сезирането се оказа една голяма и очаквана нула.
И един, ако позволите, почти частен момент. Пишещият тези редове бе поканен от следовател като свидетел на базата на ред публикации в „Утро“ какво знае за етапите в реновирането на терена и поставянето на електрическото осветление. Беше разговор по предприета прокурорска проверка в продължение на час, заверен после в писмено обяснение и... дотам.
Знаехме това, което знаеха феновете - че работата по дренажа беше сбъркана изначално. Затова и предупреждавахме отдалеч. Не ни чуха.
Без да е експерт, един фен - може би беше Александър Стефанов-Кубинеца, беше направил снимка на терена в периода, когато вече бе застлан с пясък. 
И каква изненада - още тогава падналият по-рано дъжд бе оставил локви! Друга сравнителна снимка на същия фен сочеше паралелна ситуация с обикновена почва в района на залата. И още по-голяма изненада - там водата беше попила. Без да има дренаж!
Имахме мнението и на истински експерт, който обясни за „Утро“, че ако дренажът и тръбите не се наредят по тъй наречената технология „рибена кост“, от терена ще излезе едно голямо нищо.
И се оказа прав.
Да се твърди, че служителите на „Спортни имоти“ не се стараят толкова време вече да съживят един, с извинение, разлагащ се труп като терена на Градския стадион, ще бъде несправедливо. Напротив - те дадоха много и се опитаха от нищо, след близо един милион лева държавни пари в касата на „Тарктур“, да направят нещо. Не може да се отрече, че работиха здраво, но ето, че възникна нов проблем. Това игрище сякаш е прокълнато.
И за новото „сезиране“. Историята отсега изглежда обречена, защото един елементарен, но важен детайл в договора с „Тарктур“ подчертава дебело, че щом гаранцията по обекта изтече, фирмата може да се счита свободна от всякакви ангажименти. 
Доколкото знаем, този срок изтече отдавна.
Тъй че - късно е, либе, за китка.