В обявената от Община Русе обществена поръчка за  закупуване на мобилна измервателна станция за изследване на ароматни органични и неорганични химични компоненти в атмосферния въздух да се добави изискване за измерване на диметиламин и формалдехид, характерни за производството на „Линамар Лайт Металс“. За това настоява русенското екосдружение „Дишай, Русе“, което е организирало и подписка, която ще бъде внесена до края на седмицата в общинската администрация.
В края на юни Община Русе обяви обществена поръчка за доставка и въвеждане в експлоатация на преместваема автоматична станция, която да следи количествата във въздуха на няколко съединения - фенол, бензен, толуен, М-ксилен, О-ксилен, Р-ксилен, нафтален, О-крезол и М-крезол. Всички те са характерни за производството на „Линамар“. Според „Дишай, Русе“ към тях трябва да се добавят диметиламин и формалдехид, които се свързват с до болка познатата на русенци миризма на изгорял бакелит. Тези вещества са препоръчани за измерване от МОСВ още през 2021 г., твърди сдружението.
Всъщност в производството на „Линамар“ се използва като катализатор не диметиламин, а диметилетиламин, което е различно съединение. Указания за диметилетиламин в Наредба 14 за пределно допустимите норми на вредните вещества в атмосферния въздух липсват, но има такива за диметиламин. Но Според „Дишай, Русе“ двете съединения са производни, те се позовават и на измервания с газ-анализатор, направени преди години от тогавашния шеф на РИОСВ Дауд Ибрям, показали концентрации близо 100 пъти над нормата, но останали без последствия, тъй като за този начин на измерване няма акредитирана лаборатория.
Според експерти, до които „Утро“ се допита, измерването диметиламин и формалдехид има смисъл само в работна среда, тъй като във въздуха те много бързо се окисляват и разнасят. А консумативите за измерването им чрез диференциална оптична абсорбционна спектроскопия (както гласи условието в обществената поръчка на Община Русе), са доста скъпи. Така че съществува риск да се дадат много пари за апаратура, която не отчита нищо. 
От друга страна до града определено достига някаква миризма, която си има конкретен носител и би трябвало да има начин той да се определи и измери. Нещо, без което последващите мерки трудно могат да бъдат формулирани.