Сред многото художници в Русе има един, който се откроява с обратите в живота си, с натрупаните през годините мъдрост и знание за човека и с посоката, в която поема на възраст, за която обикновено се смята, че човек е влязъл в коловоза, който не иска и не може да смени. Това е Стефан Ганев-Полковника, който вчера навърши достолепните 90 години и не само не спира да рисува, а му предстои да открие поредната си изложба, двадесет и седмата. Това ще стане идния петък - на 26 юли от 18.30 часа в залата на „Борисова“ 6.
Стефан Ганев е роден на една дата с Васил Левски - 18 юли, но 1934 година в Баниска. Детството му е повече от трудно. Всъщност детството, а и животът въобще са му подарени. От съдбата, от Природата, от Бог? Никой не знае. Малкият Стефан идва на белия свят два месеца по-рано от планираното, докато майка му и баща му са на нивата, на жътва.

Бебето тежи едва 500 грама и е колкото лимонадено шише

както пише той в автобиографичната си книга „Живот с пагони и палитра“. Оцелява в пелени, напоени с разтопена свинска мас и сложен като в черупка между две турски керемиди - за кувьози тогава никой не е чувал. Мнозина не вярват, че от това бебе ще стане човек, но неговият ангел хранител явно има големи планове за него. И те стъпка по стъпка се сбъдват.
Като поотрасва Стефан, който вече е опознал болезнено трудния живот и беднотията в Баниска, постъпва в русенския дом за деца в неравностойно положение, както щадящо бихме казали днес. Причината - баща му Ганчо се връща тежко ранен от бойните полета на Втората световна война, в чиято последна фаза участва като войник от преследващата германците Българска армия. И синът е приет в социалното заведение на деца на пострадали от войните. Не е най-доброто място на света, но пък в трудните и оскъдни следвоенни години дава сигурен подслон, редовна храна и се грижи за образованието на децата.
Растящият Стефан решава да стане военен летец. Вдъхновява го съветският пилот Валерий Чкалов. Записва се в Аероклуба и дори лети.

Но точно сънародник на Чкалов подрязва крилете на момчето от Баниска

при кандидатстването му във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Кандидат-курсантът издържа всички изпити с отличен и стига до финала. Какво се случва там, разказва самият той в книгата си. „След реформата в БНА, за правилното й изграждане в съответствие със Съветската армия, беше въведена длъжност „Съветник“ към командирите на поделения от представител на Съветската армия. Решенията ги вземаха нашите командири, но имаха юридическа стойност след одобрението на съветника“.
При вида на отличните оценки от изпитите въпросният съветник иска да види летателната характеристика на младежа от Аероклуба. А там нетърпението на Стефан да лети и да овладява все по-сложни техники на пилотиране е оценено така: „Не спазва въздушната дисциплина“. И това рязко го приземява, съветският съветник го отпраща без колебание.

Като компенсация от съдбата

пред изпитната комисия го посреща пратеник на военното училище в Шумен, набиращ кандидати за бъдещи офицери в артилерията. Така отличните оценки от изпитите в Долна Митрополия отварят вратите на училището в Шумен. И това определя пътя на Стефан Ганев нататък. Служба от гарнизон в гарнизон, женитба, радостта от раждането на две дъщери, повишения в длъжност и звание, авторитет, кариера.
Но офицерът вече има нещо наум. Подава рапорт за пенсионеране след преместване в Русе - в школата за подготовка на шофьори и механик водачи на БТР. Тогава командващият армията генерал Митев му казва: „Подполковник Ганев, ние ви готвим за началник отдел в армейския щаб, вие искате да се местите или пенсионирате. Хайде да послужете още някоя година със запазена длъжност в школата“.
Вариантът е приет, но идеята за сваляне на униформата вече е узряла.

„Бях решил да сменя попрището. В армията служих добросъвестно, но не можах да открия себе си“

свидетелства старши офицерът.
И така на 1 април 1980 години, след 2 години в Русе и обще четвърт век под пагон, Стефан Ганев се песионира с чин полковник от резерва и на 47 години е изправен пред желания кръстопът. Където го чака въпросът - а сега накъде. Преминава за кратко през „Дунавия“ и „Тежко машиностроене“, за да стигне до Английската гимназия като учител по Начално военно обучение.
И тук започва другият живот на Полковника.
Оня, за който бленува.
Малцина знаят, че Стефан Ганев винаги е рисувал - още от дете, когато взема уроци при русенския художник Станчо Станчев и напредва много. И едва ли са можели да си представят, че под униформата на строгия офицер живее художник, натрупал в сърцето си много красота и метафори, които споделя с четка и палитра. И този му талант се разкрива, когато става учител.
Ето какво разказва за връзката си с изкуството самият той.
„За втори път ми се налага да кажа, че дълго съм чакал Природата, като Творец, да ме сътвори, не само да се родя на една дата с Левски. Това е просто едно приятно съвпадение, но не може да бъде смисъл на живота, за времето, което ти дава има и друга задача, заради която трябвало да се родиш. Но коя е тя? Когато се роди човек, в кръщелното пише, как ще се нарича, къде и кога е роден. Не пише обаче защо е роден.

Пътища се откриват много, но един е истинският, този на твоята Мисия

Тази задача трябва да откриеш сам. Чрез мисъл, действия и самонаблюдения. Дали се касае за физическо или за духовно действие, ще разбереш. Този ще е най-правилният и единствен път, който трябва да следваш. Независимо колко труден ще е той. Ако не направиш това откритие, ще започнеш да се луташ в безпътица, ще пропуснеш много време, което ще те промени, ще свърши и живота. Още от раннато си детство обичах задълбочено да наблюдавам творенията на Природата, на тяхното многообразие, форми, цвят, мирис и красота, както на живите, така и на мъртвите творения. Може би само да се наслаждаваш, като виждаш и усещаш чрез сетивните органи ги е създала, си струва да живееш. Няма обаче по-голямо удовлетворение и ти чрез Природата да създадеш нещо, което ще се ползва от другите, ще им действа с естетическата си наслада. Ето защо се ориентирах към изкуството. Повлиян съм от въздействието на едно определение за изкуството на Константин Величков, в което се казва: „За да се отдаде човек на изкуството, не е достатъчно само талант, колкото голям да е той. Нужно е изкуството да съсредоточи всичките му мисли и чувства, да привлече всичките му морални сили, да ги обладае съвършено - да му станат единственото - свят, живот и удоволствие“. Тези мисли на Величков ме провокираха в единомислието ни,

за да избера за втората част от живота си, да се занимавам с него

Ако това е задачата, която природата ми е поставила за решение, е великолепно, защото решавайки я, изпитвам само удоволствие и наслада. Това означава, че крача по истинския път, който ще ме доведе до благополучието на живота ми. Ж. Гюйо казва: „Най-възвишената цел на изкуството е да накара човешкото сърце да затрепти, а тъй като сърцето е центъра на живота, изкуството трябва да стане неразделна част от нравствения живот на човечеството“. 
Започнах сериозна ежедневна работа, която нито веднъж не ме умори. С всяка нова картина, виждах, че тя става по-добра от предната. Използвах и продължавам да рисувам в стил реализъм. Характерно за моите работи е, че колоритът на всяка картина не се повтаря с нито една. Като се има предвид, че за четиридесет години съм нарисувал над осемстотин картини, как се постига това колоритно разнообразие. Първата си опитна изложба направих в гр. Грудово като лейтенант. Бях нарисувал около тридесет платна. Любопитството да разбера как ще ме посрещнат зрителите беше огромно. Макар че показах само един жанр - пейзаж със сюжети от Странджа планина, посетителите не ме разочароваха. Напротив, получих кураж за по-нататъшна работа. Но офицерската ми заетост дълги години ме откъсна от любимата ми работа и стремление. 
За да си признат художник, освен това да можеш да рисуваш, трябва да имаш кепе, брада, да пушиш лула, да си винаги леко пиян и да имаш много млада жена, за да ти сложи рога. 
Редовно започнах да рисувам от 1981 г, а през 1983 г. направих първата си самостоятелна изложба в Дома на учителя в гр. Русе. Изложбата ми мина много успешно. Получиха се повече откупки, отколкото предполагах.

Тази изложба именно се оказа решаващото ми решение, че това ще е работата, с която ще се занимавам до края на живота си

Ако трябва да използвам метафората, бих казал, че запалих фитила на „Новата комета“, тази на Изобразителното изкуство. „Първата комета“ угасна след моето пенсиониране като офицер. Като учител в Английската гимназия по военно обучение, разполагах с много свободно време за рисуване. За да се ползвам със залите за изложби, трябваше да стана член на Дружеството на русенските художници. Освен това, за да установя контакти с многото и добри художници, това членство ми бе крайно необходимо. След трикратно участие в Есенните салони, след неколкократно присъствие в общи художествени изложби и две самостоятелни изложения в Дома на учителите и библиотеката, подадох молба за членство. Бях приет за член на общо събрание с показ на мои картини и тайно гласуване. Започнах изключително сериозна, ежедневна работа над платното. Заредиха се изложбите една след друга през година или две, за да станат на 80-годишнината ми двадесет и четири, като последната беше юбилейна. Заради юбилея и за принос в културата на гр. Русе ми беше връчена почетната Златна значка на града. Не останах незабелязан и от средствата за масова информация - Радиоцентър Русе, БНТ, преса. Всичко това на мен ми говори, че съм получил популярност със своите творби и стил класически реализъм и ще му остана верен. Това не означава, че не търся нови форми и технологии на изображение, каквато например е релефната живопис, която дава големи възможности и разнообразие. В това всеки може да се увери, след като види картините ми. Правил съм изложби в различни селища в България. Успешно премина и изложбата в гр. Солсбъри, Англия, във връзка с един Трети март, пред българите, живеещи и работещи в тоя град. И там останаха картини, придобили нови собственици. Мои творби са притежание на колекционери и любители на нашето изкуство от Италия, Канада, САЩ, Германия, Австрия, Австралия, Испания, Сърбия и Румъния. Може и да съм пропуснал някоя държава, но картината сама ще се представи. Продължавам да рисувам и на 86 години. Ще рисувам, като мога“. 

ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ ИДВА НА ИЗЛОЖБА №27

Близо 900 нарисувани картини, 26 реализирани изложби, множество откупки у нас и в чужбина, отлични отзиви за картините му, златна значка „Русе“... Колко са хората, които могат да се похвалят с постиженията на Стефан Ганев.
Почитатели на изкуството му казват, че е най-силен в пейзажите, особено в зимните пейзажи. Но не се ограничава само в тях. Рисува реалистични като снимки натюрморти, а напоследък се е посветил на портретите.
На изложбата на 26 юли на „Борисова“ 6 ще присъства цялата фамилия - съпругата му Надежда Ганева, двете им дъщери Наталия Иванова и Виктория Джукова със семействата си, четиримата им внуци и седемте правнуци. Интересно е, че пъравата му внучка Мариета Кирова рисува, първата му правнучка Ирина Кирова също рисува и дори в изложбата ще бъдат показани нейни творби, рисуват и други правнуци...
Идния петък всички заедно ще нарисуват картина, която се вижда само със сърцето. А на нея ще бъдат изобразени обичта, уважението и гордостта им, че са част от фамилията на Полковника.