Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Сравнението „като поп“ в изречението „ще платиш като поп“ означава непременно; безусловно; ако и да не желая, понеже няма друг начин. Това интересно по своя смисъл сравнение води началото си от епохата на османското владичество. 
По онова време масово е била разпространена практиката духовните санове в системата на Православната църква да се заемат чрез купуване. Самите цариградски патриарси са били назначавани от турските султани само чрез подкупи. Ето какво свидетелства пруският посланик Гафрон за живота в кв. Фенер през 1799 г.: „В тоя квартал (Фенер) живеят тъй наречените благородни гърци, които се поддържат от разноските на молдавски и влашки князе. Тоя квартал е училище на всички подлости и няма език толкова богат, че да изрази онова, що се върши там. […] Интригите, крамолите, лицемерието, измяната, низостта, особено изкуството да се отнемат чужди пари, там се преподават методично.“ 
Църквата също така се превръща в източник на доходи и за самите фанариоти, и за султаните на Империята. „Патриарсите са се назначавали по желание на гръцките банкери и търговци, които са откупували от правителството патриаршеския престол и са търгували с него. Още в края на XV век тоя престол е служил на султаните като източник на особени приходи. От кандидатите оня е бивал избран и утвърден, който е наддадел най-голяма сума. С пари се е купувал дори и най-обикновеният свещенически чин. За да добие отново заплатената сума, патриархът е продавал отделните епископства за баснословни цени. Първата работа на епископа, като се яви в епархията си, е била да събере от паството сумата, що е заплатил на патриарха, и да забогатее, за да бъде в добри отношения с цариградските си покровители.“ (Б. Пенев). Пътешественикът Стефан Герлах (1546 г., Книтлинген, Свещена Римска империя – 30 януари 1612 г., Тюбинген, Свещена Римска империя) разказва, че „през втората половина на XVI в. Михаил Кантакузин [ … ] е бил господар на Цариградската патриаршия. Той е назначавал и патриарси, и владици; продавал е митрополиите по 600 жълтици; патриарсите, назначени чрез протекцията на Кантакузина, му плащали годишно 2000 жълтици, а на султана – 4000. Когато Кантакузин не е имал възможност да плати своите дълггове на държавата, пращал е митрополитите да събират пари от населението уж за нужди на патриаршията.“ (Д-р К. Иречек).
Естествено е, че всеки новоназначен патриарх се е стараел да си възвърне парите, които е заплатил като подкуп. Възвръщането е ставало чрез епископите, които е трябвало също така да заплащат, за да получат желаната хиротония (епископско ръкоположение). От своя страна, епископите са искали съответната сума от мъжете, които са били кандидати за свещеническо ръкоположение. Както посочва историкът П. И. Малицки, „Гръцката йерархия гледала на България само като на източник на доходи. В своите изнудвания и данъци тя не знаела мярка.“ Ето един характерен пример от живота на св. Софроний Врачански. Софроний е получил предложение от чорбаджиите да бъде ръкоположен за свещеник, но за тази цел на владиката е трябвало да бъде заплатена сумата от 70 гроша. Това се е случило в сряда, а в петък друг кандидат е внесъл 150 гроша и митрополитът е решил него да ръкоположи. Чорбаджиите, които са били покровители на Софроний, са събрали още пари и той е бил ръкоположен за свещеник на 1 септември 1762 год. 
Купуването на духовни звания в Църквата се нарича симонѝя. Названието ѝ води началото си от името на Симон Влъхва, за когото се разказва в VIII гл. на новозаветната книга „Деяния на светите Апостоли“. Когато св. архидякон Филип благовестял за царството Божие, Симон също повярвал, кръстил се и не се отделял от него. Той пожелал да купи от свв. Апостоли дара да върши чудеса.
Историята свидетелства, че симонията е съществувала и в последващите векове. Тя е категорично осъдена в правилата на Църквата – в 29 Апостолско правило, във II-то правило на Халкидонския събор (451 г.), в посланието на Константинополския патриарх Тарасий (поч. в 809 год.) до Римския папа Адриан І (772 – 795 г.) и др.
И тъй, изречението „ще платиш като поп“ напомня за една от срамните практики в църковната история – практика, която, за съжаление, е била широко разпространена в миналото.

Иво БРАТАНОВ