Бутилка кока-кола, банан, шоколадово яйце „Киндер Сюрприз“, парче луканка. Всичко това днес може да се намери във всяко квартално магазинче в България. Но само преди двайсетина години хората се редяха на опашки, ако чуят, че някъде са „пуснали“ луканка или банани. Шоколадовите яйца и американската лимонада пък пристигаха в Русе най-вече по Дунава благодарение на моряците.
В кабинета по история на четвъртия етаж в Дойче шуле тези обичайни днес храни, а някога - деликатеси, са поставени в стъклена витринка с надпис „Дефицитни стоки“. Редом с тях са сложени две кутии с далеч по-популярни някога родни десерти: „Детска закуска“ и локум „Роза“. До тях в друга витринка са подредени други емблеми на социалистическото минало - диплома за висше образование, орден на труда и книжката, съпътстваща отличието, в следващата - значки с ликовете на соцвождовете от недалечните времена, а също и банкноти от онова време - с портрета на Георги Димитров, от левче до двайсетачка.
Така стая номер 42 в СОУ с преподаване на немски език е превърната в миниатюрен музей на социализма.
В момента с шестокласниците правим обобщение на уроците по българска история от периода именно на социализма и затова реших да им покажа нагледно някои конкретни факти и вещи - така ще разберат по-добре епохата, която изучаваме в час, казва преподавателят по история Николай Чакъров, който е подредил минимузея. Вестник отпреди няколко десетилетия разказва за паметния футболен мач между ЦСКА и „Байерн“ - любопитно е, че броят, при все че е посветен единствено и само на футболната среща, започва със... статия за вожда Георги Димитров! 
Децата едва ли ще се впечатлят от един пожълтял лист хартия, но със сигурност той би направил впечатление на онези, които са „живели социализма“. Това е копие на „Окръжно“ на Министерството на народната просвета от 14 декември 1949 година. То е адресирано до „другарите председатели на околийските и приравнените към тях градски съвети „Народна просвета“, а също до „другарите директори“ на училищата и детските градини. В него изрично се посочва: „Наближава традиционният празник за учениците Нова година. Той им носи много радост и веселие. Този празник трябва да бъде наситен с ново съдържание, с нов дух - на радост, на социалистическо строителство, стремеж към нови трудови подвизи, борба за мир. Това ще се постигне: 1. Чрез украсата на елхите /за основните училища/; вместо ангелчета, камбанки и др. да бъдат приготвени такива украшения, които да изразяват символично социалистическото строителство - фигурки на бригадири, тракторчета, локомотивчета, гълъбчета и др.“ Има и нещо симпатично в „Окръжното“, в което по-нататък се нарежда „съответните народни съвети да отделят суми за набавяне подаръци“ за учениците на тържествата.
Периодът на социализма в учебната програма се изучава в шести и в десети клас, обяснява Чакъров. Неговият импровизиран музей добавя към сравнително лаконичната информация в учебниците повече цвят и провокира вниманието на учениците. Несъмнено, когато сами разгледат и пипнат значките, старите вестници, томове със съчиненията на Ленин, Тодор Живков и Георги Димитров, те ще могат да си съставят по-реална картина на това, което учат. Едва ли ще мога да им предам някогашното вълнение, с което сме се радвали на мириса на цитруси по Нова година или на миниатюрните колички - на мен баща ми, който плаваше по Дунав, ми носеше от Германия, казва Николай Чакъров, но е убеден, че така дисциплината история се облича с реалност и по-лесно се превръща в тема за дискусия, отколкото ако остане само като абзац в учебника.