Ретроспективна експозиция на Бистра Льошевалие представя за първи път у нас изкуството на авторката. Изложбата ще бъде подредена от куратора Яна Братанова от 16 юли до 20 октомври в „Квадрат 500“, съобщават организаторите.
„Националната галерия продължава своята мисия и политика да запознава публиката с автори от български произход, получили професионално признание извън границите на страната. Бистра Льошевалие е сред малцината съвременни концептуални творци с международно присъствие“, отбелязват от Националната галерия. 
Те посочват, че свободата е първостепенен код за Бистра Льошевалие. Първите й композиции „Полет на птици“ (1964), емблематичната серия „Прозорци“ („Блокиран прозорец“, „Изгорял прозорец“, „Бял прозорец“) и „Болни столове“ от 1970-те са израз на нейното непреодолимо желание да бъде свободна.
„Създаденото от Бистра Льошевалие е мощна машина за полет над ограниченията. Творбите на художничката са изградени едновременно от естествени и промишлени материи. Тя използва гипс, комбиниран с дърво, слама и стъкло, на които придава особена изтънченост. Борави умело с хартия, смола, каучук, чугун, олово, лят алуминий и бронз, полиестер, неопренова гума, огледална повърхност, плат, въжета и др., с помощта на които осъществява своите сънища и идеи. Трансформира материята с плавни преходи от обем към плоскост и обратно с вродена способност за търсене на нови форми“, отбелязват още от екипа. 
В Националната галерия пристигат знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошевалие и колекцията на Дарителския фонд Enseigne des Oudin в Париж. Сред включените емблематични серии е и непоказваната мащабна инсталация „След“ (2024), изцяло съобразена с пространствените характеристики на изложбената зала. Двадесетте скулптурни форми, издигащи се на височина от 2,5 м, символизират бъдещето – онова „ново, светло начало, което винаги излиза над разрухата“, за което авторката пише в текста си „Синята планета“.
Бистра Льошевалие е родена в София през 1933 г. След 15 септември 1946 г. баща й изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като й е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща й да се върне и да види творбите й, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си. От средата на 1960-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите й не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес. 
През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.
Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции като Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC),Париж (Франция); фондацията Toms Pauli, Лозана (Швейцария); Националната галерия, София (България); Дарителския фонд Enseigne des Oudin, Париж (Франция); галерията Rosa Turestky, Женева (Швейцария); колекцията Yoko Hoshida, Киото (Япония); колекцията Horio, Кобе (Япония).
/ВСР