Градската художествена галерия „Борис Георгиев” във Варна отбелязва с ретроспективна изложба 20-годишнината от кончината на художника Николай Николов. В нея са показани графики и рисунки на една от знаковите фигури в графичното изкуство на Варна и България. Експозицията ще бъде открита тази вечер и ще остане до 29 юли. Творбите са селектирани от изкуствоведа Румен Серафимов като представителни образци от различните периоди в творческия път на артиста.
Николай Николов е от силното поколение художници, което излиза на сцената на българското изкуство в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Той беше смел човек и внесе много по-модерен дух на изразяване, като се противопостави на естетическите норми на тогавашната тоталитарна култура, каза за БТА Серафимов. Той припомни, че като директор на Международното биенале на графиката във Варна през 1993 г. Николов въвежда промяна в метода на селекцията и оценяване на авторите, като внася паритет на участниците в комисията българи и чужденци. С това той си навлече особено отношение и след това седем години не рисува, докато не му организирахме самостоятелна изложба през 2000 г. в Художествен музей „Георги Велчев“, разказа кураторът.
Николай Николов е роден през 1950 г. в Дряново. След завършването на специалност графика в Художествения факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, той попада в творческата общност на легендарната фабрика „Вулкан“ във Варна, където се създава новаторско изкуство с висок вкус, ярки идеи и изключителен професионализъм, припомни изкуствоведът. По думите му Николов няма аналог в българската графика като стилово-пластическо изразяване, в което може да се намерят далечни връзки с чистотата, знаковостта и образната сила на японското изкуство. Той създаваше иновативни инструменти като гребени, с които да може да осъществи своите идеи за графични изображения с извити дъги и други характерни форми, добави Серафимов.
През 1980-те години Николай Николов твори главно черно-бели офорти, които изобразяват сложни композиции, наситени с човешки фигури, животни и символични предмети. По думите на Серафимов творбите демонстрират неговите безупречни способности на блестящ рисувач, който владее линеарния език и го въплътява по изразителен начин в богатите метаморфози на графичната форма. Сред тях в изложбата могат да се видят и графики, направени по стихотворения, писани от художника.
През втората половина на периода Николов променя своя стил и вече изгражда ясни и чисти абстрактно-геометрични знаци, които отново интерпретират човешки, обществени и природни отношения, но в по-всеобщ, универсален контекст. Този особен и красив конструктивизъм внушава философска символика на сблъсъци, йерархии, взаимоотношения, доминации, сила, самота, еротизъм, смята специалистът. В този маниер Николов създава и великолепни рисунки с акварел и туш с наситена, интензивна цветност и свободен живописен жест. Често той съчетава геометричните си форми с природни растителни елементи, моделирайки особена концептуална симбиоза между естествената жива среда и абстрактно конструирания, имагинерен свят, допълни още Серафимов.
Той посочи, че след 2000 г. Николай Николов прави голямоформатни рисунки с маслени пастели, в които визуалният език става по-свободен и експресивен, като напуска предишната строга геометричност на формата и композицията. С такива произведения той участва на форума във Варна „Август в изкуството“ в три поредни негови издания между 2000 и 2002 г., припомни изкуствоведът. В същия период прави и дигитални рисунки, част от които са експонирани в една от трите зали на галерията в ретроспективната изложба. Ерудиран и любознателен, той бе неспокойна и търсеща личност, носеща и проявяваща своя интелектуален и артистичен бунт срещу консервативното и конвенционалното в културата, посочи Серафимов.
Николай Николов работи в Международното биенале на графиката във Варна между 1981 и 1991 г., след което до 1995 г. е негов директор. Има самостоятелни изложби у нас, както и в Швеция, Нидерландия и Норвегия. Участва в много репрезентативни изложби на българско изкуство в Италия, Германия, Дания, Белгия, САЩ, Мексико, Люксембург, Швейцария, Норвегия, както и на биеналета на графиката в Полша, Германия, Япония, Италия, Финландия, Нидерландия. Негови творби са притежание на Националната галерия и Софийска градска художествена галерия, Колекцията на графично изкуство в Банска Бистрица, Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, Държавна колекция - Гьотеборг, Градска художествена галерия - Варна, както и частни колекции по света.