КНСБ ще отправи искания в три области - енергетиката, индустрията и бюджетните системи, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора. Според него в тези области трябват спешни решения, тъй като темите са изключително важни и не могат да чакат формиране на правителство. 
По думите на Димитров години наред в старозагорския регион се наблюдават безхаберия, обещания, които не водят до резултати, и лъжи на абсолютно всички политически партии, без изключение. Това доведе до загуба на работни места, особено в някои предприятия, заяви лидерът на КНСБ. 
"Срещите, които имахме с ръководствата на ТЕЦ „Марица изток 2“, „Брикел“, „Мини Марица Изток“, показаха тревожност и невъзможност да се осигури нормално функциониране с оглед честата смяна на властите. Положението е критично, без да преувеличавам. Да, за два месеца бяха взети заплати, БЕХ има нагласа да даде средства за заплати за оставащите няколко месеца", допълни Димитров. Той коментира, че 250-те милиона, за които бе взето решение от предишното Народно събрание да се отпуснат тази година на мините за рекултивация на терените, не са осигурени. До 15 юли тече срок, в който да се отговори на изпратени от ЕК 24 уточняващи въпроса, с които да се обоснове от България отпускането на средствата. Аргументът за тях е, че държавата десетилетие е потискала цената на въглищата и с това е попречила на мините да формират фонд, с който да финансират рекултивационни дейности. Предвидените за период от 4 г. по 250 млн. лв. на година ще компенсират това, допълни Димитров. Поисканата от ЕК нотификация пък трябва да е за средствата за четирите години, за да не се прави едно и също всяка година и да могат да залегнат в разходната част на бюджета, посочи лидерът на КНСБ. 
Най-спешното, което искаме, е час по-скоро да видим гарантирани тези 250 млн. лв. в бюджета на държавата. Всички знаем, че ги няма. Трябва да се гарантира функционирането на мините, да не се заплашват работните места, заяви Димитров. По думите му това значи финансирането да е ориентирано целево.
Лидерът на КНСБ заяви, че главният въпрос е свързан с преразглеждането на Зелената сделка. "Вероятно това ще се случи, като отделните държави членки лобират за различни неща. Някои настояват да се изключи авиационният транспорт от обхвата на сделката, други лобират за земеделския сектор, а представата в България, че “декалибрирането” ще обхване и енергетиката, не е правилна. Ето защо страната ни трябва да намери партньорство на европейско ниво, в лицето на Германия, Полша, Чехия, евентуално Латвия, които имат интерес за промяна в частта на въглищната енергетика. Дали да се намалят изискванията, дали да се отложат – това е дебат, който трябва да се води с експертите. Всичко друго са заклинания и политически лъжи. Трябва да се формулират няколко прагматични искания и правителството да полага усилия, независимо дали е служебно", добави Пламен Димитров.
По думите на президента на КНСБ този дебат час по-скоро трябва да се води с експертите, да се сложи на масата като национална цел. Всичко останало са политически лъжи. В Зелената сделка бяха инвестирани милиарди евро от големи корпорации и компании, които те ще искат непременно да си върнат. Затова не смятам, че Зелената сделка ще бъде отменена. Тя обаче може да бъде променена. И там трябва да бъдат посочени исканията, които конкретно могат да удължат работата на въглищните централи“, коментира той.
Вторият важен проблем, за който са необходими спешни действия, е спадът в индустрията заради рецесията в Западна Европа и конкретно в Германия, която е основен търговски партньор на страната, заяви Димитров. Спадът на поръчките към предприятията през последните две тримесечия е експоненциален. Все повече компании, които работят за Германия и Западна Европа, са в тежко състояние, каза Димитров. Той припомни, че затова заедно с АИКБ са внесли предложение за промяна в Кодекса на труда и подкрепа за фирмите, които изпитват затруднения заради обективни пазарни реалности. Те трябва да получават подкрепа пред фонд “Безработица” и да могат да запазят работните места. Много други държави го правят, обясни президентът на КНСБ. По думите на Димитров предложената схема за подкрепа на предприятията е подобна на действащата по време на ковид пандемията - 60/40. 
Според Пламен Димитров действия са необходими и за да се осигури финансирането на бюджетните системи през тази година. Освен средствата за мините, от бюджета трябва да се осигурят и 184 млн. лв., с които да се спазят изискванията на промените в Закона за висшето образование от тази година, с които заплатите на асистентите се обвързват като процент от средното възнаграждение за страната. Стои проблемът и с неподписания Колективен трудов договор в здравеопазването, който предвижда ръст на заплатите на медиците.
Изпълнението на бюджета е прилично, но проблемно, не е безоблачно. Капиталовите разходи са буферът отново. Има системи, които ще искат допълнителни средства, и трябва да се осигурят в общата финансова рамка за тази година, отбеляза Димитров.
Той коментира и действията по Интегрирания национален план за енергетика и климат, чийто актуализиран вариант трябваше да бъде изпратен в Брюксел до края на юни. Ние го спряхме в този му вид, беше в нарушение на всички норми на партньорство, без да е коментиран с нас и с работодателите. Ако го бяхме пуснали в този му вид, страната ни щеше да има огромни проблеми, подчерта Димитров. При липса на енергийна стратегия ИНПЕК единствено съдържа визия за развитието на енергетиката – като мощности, потребление. В последния му вариант се предвижда делът на ВЕИ енергията да е 34,5 на сто при първоначално предвидени 26,8 на сто, обясни вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Откъде ще дойдат парите за това? Ще трябва да ги плащаме всички ние, а ефектът от намаляването на емисиите не е толкова голям. Опитват се и да ни заблудят, че само с 1 евро ще се оскъпи цената за крайния потребител, посочи Атанасов.