Иван Вазов се превръща в светиня, част от онези незабравими личности, от различните исторически епохи, които чертаят границите на националната ни идентичност. Това каза Надежда Терзи, главен уредник на къщата музей на Иван Вазов в София.
„Любовта към родината е водещият лъч, който определя съдбата на творческия му път. Името му е символ на национална гордост и на българщината, а творчеството му се е превърнало в неразделна част от българската история, култура, народопсихология и най-вече - българското национално самочувствие“, допълни тя.
Тържествени думи на признателност за святото дело на народния поет произнесе Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей. „Той създава художествени образи на всяко по-значимо събитие или обстоятелство от историческото ни битие и е първият български професионален писател в литературната история на България. Дълбок поклон пред поета. Да бъде вечно и живо творчеството на народния поет Иван Вазов“, каза Капралов.
„Преди 150 години, на 1 август, в Цариградското списание „Читалище“ излиза статия в края на списанието, която се нарича „История на робството“. Тази статия е подписана с инициали И. В. Това е статията на Иван Вазов, която показва истинската му същност не само като прекрасен теоретик на българската литература, но и като революционер, тъй като статията излиза в центъра на Османската империя, където робството е забранена дума и съществува цензура. В статията Вазов пише за корените на робството, които имат корени още от Египет, Древен Рим и Древна Гърция. Творчеството му представлява еманация на българския дух“, каза Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели. 
Честването на рождената дата на обявения за патриарх на българската литература Иван Вазов продължи в дома му, превърнал се в музей по специално царско постановление.
„Само няколко дни след смъртта му, Министерският съвет издава постановление №161 да се съхрани за вечни времена домът на Иван Вазов като се превърне в музей. Вазов защити историческото достойнство на народа ни. За него литературата е високо обществена мисия и народна цел – да възбужда патриотичната енергия на нацията, да отразява народните тъждения в трудните времена на две епохи“, каза Атанас Капралов.
„В деня на юбилея, в дома на поета е оказана честта да пристигне цар Борис III с официална делегация, за да връчат на твореца най-високото отличие в царството – орденът „Св. св. Кирил и Методий“. Той е единственият, който получава и правото да задържи ордена завинаги. В същия ден на тържествената церемония в Народния театър, с царски указ, е провъзгласен за народен поет“, добави Капралов.
„Неговият дом пази спомени за безброй паметни дни, развълнували хиляди съотечственици на поета. В този дом се раждат творбите „Скитнишки песни“, „Легенди при Царевец“, „Люлякът ми замириса“, сборниците с разкази и други, превърнали се в класика повести и пътеписи. По време на Втората световна война, цялото имущество на музея е евакуирано в околностите на София, за да бъдат запазени стотиците експонати. След бомбандировките над София, Вазовият музей е опожарен от запалителни бомби, но той бързо е възстановен“, допълни още директорът на Националния литературен музей.
Пред паметника на Иван Вазов се поклониха представители и членове на писателския съюз. Прозвучаха и Вазовите творби „Аз съм българче“, „Молитва“ и „Рецитал на българския език“, в изпълнения на ученици от софийски училища.