Ратифициране на Конвенцията за достъп до официални документи препоръчват от фондация "Програма достъп до информация" (ПДИ). Фондацията представи на онлайн пресконференция 24-тия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България.
За поредна година нямаше придвижване на ратификацията на конвенцията, България не предприема реални стъпки вече няколко правителства, посочи изпълнителният директор на ПДИ адвокат Александър Кашъмов. Общо 21 държави са подписали конвенцията, а 15 са я ратифицирали. Сред тези държави са най-напредналите в областта на прозрачността, борбата с корупцията и върховенство на правото, обясни Кашъмов и добави, че скандинавските държави са сред тях. Имаме несъмнена връзка между развитието и достъпа до информация, посочи Александър Кашъмов. 
Спазване на принципите и международните стандарти при изменение и допълнение на закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), уредба на следствената тайна, забрана да бъде класифицирана информация, която разкрива нарушения, престъпления и корупция, препоръчват още от ПДИ.
Няма особено развитие в активното публикуване, но резултатите са стабилни, констатира по време на представянето на доклада д-р Гергана Жулева, председател на управителния съвет на ПДИ. Очертава се група институции, които могат да бъдат наречени „шампиони на активната прозрачност“ – водещи в рейтингите от няколко години. Забелязва се подобряване на бюджетната и финансова прозрачност, актуализиране н вътрешните правила за достъп до информация, подобряване на управлението на вътрешните информационни системи, индикатори за датата на публикуване, коментира Жулева.
От ПДИ препоръчват секциите „Достъп до информация“ да се поддържат според изискванията на ЗДОИ, така че да изпълняват основната си функция - да улесняват търсещите информация. Други препоръка са: да продължи публикуването на разяснителна информация за гражданите как да упражняват правото си на информация в открит текст в секциите „Достъп до информация“; да продължи процесът на уеднаквяване на модела на интернет страниците на институциите; да се осъществява необходимата връзка от интернет страницата на дадена институция към общ портал, където са публикувани регистри/набори от данни (Портал “Отворени данни“, Регистър на обществените поръчки и др.); задължените субекти да обозначават изрично актуалната си официална интернет страница. Когато дадена интернет страница вече не е актуална, това обстоятелство, заедно с адреса и препратка към новата официална страница, да се публикува на видно място на началната страница.
През 2023 г. са подадени общо 14 507 заявления за достъп до обществена информация, посочва информация в Доклада за състоянието на администрацията през 2023 г. Ръстът в сравнение с 2022 г. е повече от 1500, след като тогава са подадени 12 924 заявления. Пред миналата година най-много подадени заявления има от граждани на България - 9397, от неправителствени организаци - 2850, от фирми - 1525, от журналисти - 665, а от чужденци или лица без гражданство - 70. При заявленията, подадени от граждани, има ръст от близо две хиляди в сравнение с 2022 г., от фирмите - има ръст с около 200, журналистите са подали с около 60 заявления по-малко. През миналата година неправителствените организации имат около 600 по-малко подадени заявления.
В интернет страниците на 96% от институциите в България има обособена секция „Достъп до информация“, 4% - нямат, показва анализ на ПДИ, представен по-рано тази година.