Вестник „Русенска поща“ е една от малкото местни медии, излизали повече от две десетилетия (от 8 декември 1921 до 13 септември 1944 г.) - свидетелство за висок професионализъм и за харесване от страна на читателите. Той е типично информационен ежедневник - с новини от света, от България и - естествено - от Русе, с разнообразна хроника, с малки съобщения и пр. Конкретно за 1924 година, точно преси 100 години, едни от най-пространните материали са посветени на Русенския театър.
Сред първите за годината по-обширни текстове във вестник „Русенска поща“ е този на Тодор Хр. Дашков. Озаглавен е „Еспе“ (брой 658, 11 февр. 1924). Статията-оценка е уж дело на уравновесен и тактичен автор, уж излиза по повод предстоящия бенефис, уж в нея са изтъкнати постиженията на русенския постановчик, но... изтъкнати са и някои негови залитания, и провалите му. Дори иронично е вметнато: „Дори... галеното дете на Народния театър г. Кр. Сарафов бил възхитен от г. Еспе“. А бенефисът на Борис Еспе е напълно заслужен, като се има предвид прецизността му при реализирането на „Тя винаги лъже“ на Морис Хенекен, „Щастието е само в мъжете“ на А. Ф. Сабуров, „Контрольор на спалните вагони“ и „В тъмното“ на Александър Бисон и др.
Два дни по-късно е отпечатана статия за „Дни нашей жизни“ - пиесата на Леонид Андреев, на която режисьорът Б. Еспе се е спрял за своя бенефис. Авторът Полянов твърди, че тя щяла да заеме „едно от първите места на постановките през настоящия сезон“. На 16 февруари пък е поместено Отворено писмо до редакцията на „Русенска поща“, изпратено от Театралния комитет (Христо Стоянов, Димитър Пенев, Кръстю Сарафов). Център в него са критическите бележки на Т. Дашков, в които - както пишат авторите - прозира 
„било заинтересованост, било предубеждение, било каквото и да е било от лично естество“
Би следвало да се очаква, че след подобно своеобразно въздействие върху редакторите и едва ли не вмешателство в работата им, напрамено от Театралния комитет, вестникът ще затвори страниците си за външния автор. Или пък, че Т. Хр. Дашков ще се „обиди“ на хората, писали срещу му. 
Не би!
За 21 февруари е насрочен бенефис на Кръстю Сарафов. На 18 февруари „Русенска поща“ публикува статия, посветена на артиста. Биографичните бележки в нея безспорно са интересни, но много по-важна в случая е оценката на Исак Дуван-Торцев, която е цитирана: „Ако първото място в театъра принадлежи на артиста, то най-първото ще трябва да се даде на Кр. Сарафов, защото той е артист в най-добрия, най-благородния смисъл на думата - не измислен, не измъчен, но артист истински, с красива душа, с тънка природна култура, със силен темперамент, с ярки бои и голямо обаяние“.
Понеже статията не била подписана, читателите на вестника едва ли са разбрали кой русенец използва чуждите оценъчни думи, за да изрази уважението си към Кръстьо Сарафов, познат в Русе като Дяволът от едноименната пиеса на Франц Молнер, Федор Протапов от  „Живият труп“ на Л. Н. Толстой, Курт от „Танцът на мъртвите“ от Аугуст Стриндберг, Сирано дьо Бержерак от комедията на Едмон Ростан и пр. 
За редакторите и някои от близкото им обкръжение, както и за най-верните меломани, името не било никаква тайна -
Тодор Дашков. 
Точно тук е необходимо да обърна внимание на обстоятелството, че за своя бенефис на 21 февруари в Русе Сарафов избира преведената от Гео Милев пиеса „Пер Гюнт“ на Хенрик Ибсен. По този повод в „Русенска поща“ (19 февруари) е отпечатана статията на Т. Д-в [Тодор Дашков] „Пер Гюнт“. В нея авторът твърди: „Да се постави на русенската сцена едно от най-хубавите и най-разнообразни творения на великия Ибсен - ще бъде истинско тържество; ще бъде тържество и за това, че в ролята на Пер Гюнт ще се яви Кр. Сарафов, може би, най-видният, най-темпераментният, най-талантливият представител на българското сценично изкуство. Приветствайки го чрез бенефиса, ние ще приветстваме театралния гений на българското племе“.
На 3 март е уреден пореден бенефис - на Теодорина Стойчева.
Тя е тясно свързана с Русе
където е родена (6 май 1887 г.), изиграва първата си театрална роля (Агафя от „Женитба“ на Гогол, а Трифон Ц. Трифонов насърчава ученичката да се посвети на артистичното изкуство), завършва гимназиалното си образование. От 1923 година Теодорина Стойчева играе на сцената на Русенския общински театър, като русенци се наслаждават на играта й в „Златната клетка“ от Х. С. Острожки (като Анна Петровна Опферова), „Трилби“ от Гр. Гр. Ге (Трилби О`Ферад), „Живият труп“ от Лев Н. Толстой (Лиза Протасова), „Танцът на мъртвите“ от Аугуст Стриндберг (Алиса) и др.
Както „Русенска поща“ отбелязва (брой 672, 27 февруари), за бенефиса си актрисата се е спряла на Ддуховитата и много весела комедия на Джером К. Джером ДМис ХобсУ, в която се превъплъщава в Мис Хенриета Хобс.
„Русенският градски театър тоя сезон чествува няколко юбилея-бенефиси - отбелязва „Русенска поща“. - Тоя на Коста Стоянов е един от най-заслужените“. В два поредни броя (9 и 10 март) се дават биографични бележки за актьора, припомнят се негови роли. (В Уикипедия липсват данни за „русенския период“ на Коста Стоянов!). „От 26 години нашият бай Коста работи и ще работи на нашата сцена; преживял е всички надежди и разочарования, с които беше съпроводено създаването и развитието на театралното дело у нас“ - пише авторът на очерка Вл. Биков. Той посочва, че до март 1924 г. Коста Стоянов изиграл 270 роли. Началото им е през 1893-а, когато дебютира в ролята на Ханс от „Многострадалната Геновева“, поставена от Варненската театрална трупа „Напредък4, но професионалният си път като артист свързвал с 1897 година и постъпването си в „Сълза и смях“. 
Ако се доверим на написаното от Владимир Биков, Коста Стоянов бил познат и като художник и писател... Но преди всичко (и бенефисът, състоял на 13 март, го потвърждава!) той е 
„верен и неотклонен ратник на нашата сцена“
Пред русенската публика Коста Стоянов се представя в ролята на Крал Лир от едноименната трагедия на Шекспир. Всъщност той е и постановчик на пиесата. 
На 23 март  е отпечатана статията „А. Шахутин“ с уточнение, поставено в скоби „По случай бенефиса му в „Хамлет“. В нея авторът Полянин припомня на русенци приноса на Аршавир Шахутин като режисьор-постановчик и актьор. Акцентът е именно върху втората страна от битието му, понеже и бенефисът е за актьора Шахутин. Споменати са ролите му Жак Бешар от „Самсон“ на Анри Бернщайн, Отело от едноименната драма на Шекспир, Карл Мор от „Разбойници“ на Фридрих Шилер, Гвидо Ферранти в „Херцогиня Падуанска“ на Оскар Уайлд... (Всички те са негови постановки).
Конкретно за бенефиса Полянин пише: „На 26 т.м. ще имаме възможност да го видим в ролята на Хамлет, роля, за изпълнението на която се е готвил ред години при знаменити режисьори“. 
Два текста, от рода на съобщение и информационна бележка, също имат място към темата за „русенските бенефиси - 1924“.  
На 7 май 1924 г. вестник „Русенска поща“ осведомява читателите си едва ли не делово: „ОБЩИНСКИЯТ театър тази вечер ще представи ДНай-главното“ - пиеса от Н. Еврейнов - бенефис на техническия персонал при театъра“. Подобно честване е особено трогателен акт, тъй като е адресирано към ония, чиито труд едновременно е и видим, пред очите на всички, и в същото това време оставащ анонимен (служители от ателиета и работилници, гримьори, реквизитори, осветители...). А и пиесата е подходяща за случая, защото сред действащите лица са: Електротехник, Театър-майстор, Реквизитор, Работници“.
Втората информация се отнася за „бенефис на артистите г.г. П. Хранов и Керанов“. В бележката е уточнено, че представлението ще бъде играно „на 16 т.м. [май], в петък“ в русенския градски театър, премиерното заглавие е „Съпругът на госпожицата“, а жанрът - комедия. 
Сто години по-късно е трудно да отговорим
защо точно тази комедия на Г. Дрегели е била избрана за отбелязване артистичната дейност на Пантелей Хранов (1893-1945) и Димитър Керанов (1896-1987). Възможното обяснение е, че именно при комедийните роли двамата са имали успехи, но при сравнително ограничения артистичен състав на трупата и многото поставени пиеси (За сезон 1923/1924 премиерите в Русенския общински театър са 36!), няма как двамата да не си партнират в множество от спектаклите („Иванко“, „Кин“, „Живият труп“, „Ана Каренина“, „Трилби“, „Разбойници“, „Пер Гюнт“, „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“) . 
Заглавието „Любомир Золотович (по случай бенефиса му във „Вуйчо Ваньо“ и 15-годишния юбилей)“ дава сравнително пълна информация по какъв повод и кое представление било определено като „бенефисно“ (пропуснат е само началният час на честването, а що се отнася до мястото, където то ще се състои, се подразбирало). Текстът в „Русенска поща“ съдържа подробности, любопитни за читателя: Любомир Золотович пристига в Русе от Общодостъпния театър във Видин заедно с Владимир Тенев, Невена Тенева, Господин Топалов, Методи (Матьо) Македонски... На русенска сцена той се представил в десетина роли... Бенефисът на Любомир Золотович е организиран на 6 юни - в самия край на театралния сезон 1923/1924 г. В спектакъла ДВуйчо ВаньоУ от Антон П. Чехов той изпълнява ролята на Михаил Лвович Астров.
Възможно ли е във в „Русенска поща“ да има пропуски по отношение на уредените бенефиси? Допускам. Нещо повече: липсата на по-пространни текстове за някои от уредените бенефиси подсказва, че редакторите не отдавали всекиму подобаващо внимание. В това се уверяваме и от „Летопис на Драматичен театър „Сава Огнянов“-Русе (1907-2014)“ на Крум Гергицов, където е посочено, че на 9 май 1924 г. с премиерата на „Саломе“ от Оскар Уайлд са почетени Владимир Лисенко (художник), Кирил Георгиев (помощник-режисьор) и Стоян Чизмаров (помощник-режисьор и суфльор)... Като познавам акуратността на автора и като зная, че за написването на книгата той е ползвал архивни материали, няма как да не приема факта. Във вестника обаче срещнах следните думи на Павел Спасов: „Саломе“ се представя за пръв път, а може би и за последен, на русенска сцена. В главната роля е актрисата Ламбрева от Народния театър, идеща от София само за това. Другите роли са разпределени между К. Стоянов, Л. Золотович, Керанов“.
Сведенията за бенефиси, които през 1924 година ежедневникът „Русенска поща“ дава на своите читатели, и век по-късно свидетелстват за заслуженото внимание на русенската публика към хората, от чиито труд зависи всеки един спектакъл - актьори, режисьори, технически сътрудници.