Градината във вътрешния двор на регионална библиотека „Любен Каравелов“ отново си върна ролята на уютно и романтично място за ценители на изящното слово. Неотдавна тя се превърна в артистичното пространство, което поетът Светлин Симеонов избра, за да сподели с приятели и ценители на лириката своята нова поетична книга, наречена „Будуващо сърце“. 
Светлин Симеонов русенец, завършил е в родния си град Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“, след това се дипломира и в Националната музикална академия в София със специалност „Контрабас“. Свирил е в Симфоничния оркестър на БНР и в музикални формации в чужбина. В момента работи в Българското национално радио като музикален продуцент в дирекция „Музикална продукция и състави“. 
Поезията е другото измерение на неговата артистична същност. През 2020 година той печели втора награда в конкурса „Никола Вапцаров“, като стиховете му получават висока оценка от председателя на журито - именития български поет Георги Константинов. А поетесата Елка Няголова, наричана често от събратя по перо и почитатели Бялата лястовица, му отправя специална покана да стане член на Славянската литературна и артистична академия, на която варненката е председател. Втората му поетична книга „Невидимото чудо“, както и третата - „Будуващо сърце“, са издадени благодарение на това, че са оценени по достойнство в конкурса на Министерството на културата и получават подкрепа, за да се превърнат в стилно оформено книжно тяло. 
Стиховете на Светлин Симеонов показват един                  
съвременен човек с чувствителна душа
който носи рицарско копие, но не за да пробожда тела, а за да го превърне в перо и да записва синкопите на сърцето. Онова никога не заспиващо сърце, в което отекват нежност, болка, удивление, съпричастие, преклонение, достойнство, съмнения, размисъл и убеденост в нуждата от доброто. 
Както за всеки поет, и за него любовта е изключително важно нещо, тя присъства в стиховете му често пъти като подтекст, но като пряко споделена причина да се чувства цял, равновесен и пълноценен. Но любовта в „Будуващо сърце“ е и в молитвените поетични писма до майката, в задочните честни до болка разговори с бащата, в диалога със сина. Тази молитвена изповедност оцветява тоналността на цялата стихосбирка и пределя и стилово, и емоционално мястото на Светлин Симеонов в съвременната българска поезия. 
В търсене на истините и центъра на тежестта на битието авторът преминава през неизбродимите философски лабиринти, изминава 
бодливите пътеки от наивното усещане, че светът е справедлив до прозрението, че помъдряването и трудно и белязано с болка
Неизменното усещане е, че независимо от всичко, светлината, която съществува, си заслужава неистовите усилия, ожулените колене и незарасналите белези по ръбовете на душата. Това особено въздействащо звучи в стихотворението „Време за всичко“ от цикъла „Писма от бялата стая“: 
От мисли като косове нападнат, 
узрявам в есента си неизбежна. 
Прошепва ми душа, за слънце жадна, 
че имам време за една надежда.
***
От косове и шумното им племе разбрах - 
преди да цъфне зима в бяло, 
че може би за всичко имам време... 
Но не и да започна отначало. 
Интересен детайл са посвещенията и интерпретацията на познати стилове, названия, автори като посвещенията на Валери Петров („Честна мускетарска“), Вапцаров („Песен за хората“). Авторът цитира литературни и филмови заглавия и тези алюзии му помагат
още по-откровено да разтвори за своя читател собствената си вселена от образи
и настроения, които вероятно биха били невъзможни от неговото собствено докосване до образци на изкуството, които несъмнено са формирали неговия художествен вкус и са способствали да изгради физиономията и характер на творец. От друга страна, точно тези цитати и вметки, които се вписват в стиховете му - понякога като споделяне, понякога като закачлива игра и подреждане на пъстър пъзел от алюзии - припомнят важни и неотменими факти в българското изкуство, които поколения наред изграждат това, което наричаме култура. Несъмнената висока обща култура на Светлин Симеонов и неговата широко скроена натура на човек, който има потребност от разнообразни по натюрел и доказани през времето вектори на художественото богатство, му помагат да намери сред това многообразие своята собствена пътека, която го прави разпознаваем в полето на родната литература. А това не е много лесно - особено днес, когато един бегъл поглед върху издаваната книжнина у нас, показва, че авторите на книги стават все повече от читателите.
Ценна е дарбата на Светлин Симеонов да пише в традицията на класическия стих
- ритмична и римувана поезия. Както е добре известно на мнозина, които се изкушават от съчиняване на лирика, това е сложно и в повечето случаи дори мъчително занимание. Много пъти заради римата автори се принуждават да „подпъхнат“ тук-там излишна сричка или паразитна думица, само и само да се спази „правилото“. В други ситуации авторите се виждат принудени да накъсат ритъма, да променят стихотворната стъпка - и това внася осезаем дисонанс. При Светлин Симеонов такива грапавини, които да издават мъчителната борба с думите в името на класическия стих не се усещат. По всичко личи, че неговите музикални дарби го водят в това нелеко за мнозина пътешествие - а богатият лексикален запас, с който разполага, го спасява от клиширани и безпомощни рими. 
Литературната вечер беше част от цикъла „Културните квартали на Русчук“ и бе организирана от сдружение „Русчук БГ“ в партньорство с регионалната библиотека. Стихове от новата книга на автора прочете актьорът Любомир Кънев, а учениците от Училището по изкуствата Елиза Борисова и Лъчезар Стойчев допълниха поезията с музикални изпълнения. В представянето задочно се включи и
редакторката на стихосбирката - поетесата Маргарита Петкова
която в интервю, записано за националното радио споделя възхищението си от поезията на Светлин. Да поздравят поета и да получат автограф бяха дошли русенци с вкус към литературата, приятели на автора от годините в Музикалното училище и от първите литературни сбирки преди време, когато млади лирици са споделяли трепети и първи метафори. Добри и сърдечни думи за стиховете му каза поетесата Мира Душкова, преподавател в Русенския университет.