Административният съд в Русе зачеркна като незаконна почти цялата глава за осъществяване на контрол по общинската Наредба 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на община Русе. Седем члена от наредбата, касаещи налагането на санкции при неспазването на разпоредбите, са обявени за нищожни. Същото според съда се отнася и за издадените до момента по силата на тази наредба наказателни постановления.           

Наредба 15 е приета през 2015 г. и е променяна многократно, последният път през април тази година. Още в първоначалния си вариант тя предвижда глоби, които за физически лица могат да достигнат 5000 лева, а за юридически - 10 000 лева. През миналата година по силата на наредбата на русенка е издадено наказателно постановление и е наложена глоба в размер на 300 лева. Тя обжалва акта в съда, който преглежда наредбата за съответствие със законодателството и открива несъответствия.
Проблемът според магистратите е, че с членовете 52-58 от наредбата, които определят кой контролира спазването й и какви санкции може да наложи, общинските съветници са си присвоили правомощия, каквито Законът за управление на отпадъците (ЗУО)като по-висш акт не разрешава. В този случай неприложими се явяват текстовете на чл.2, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗМСМА), който урежда правомощието на общинските съвети при издаване на наредби да определят съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗАНН). ЗУО се явява специален закон спрямо ЗАНН и ЗМСМА, което изключва тяхното приложение. В доктрината и съдебната практика няма спор, че липсата на компетентност винаги води до нищожност на приетия административен акт, посочва съдът.
Нищожни, пак поради липса на компетентност, са и разпоредбите на чл.52 и чл.53 от Наредба 15, уреждащи реда и органите, които установяват административните нарушения и издават наказателните постановления. Съдът отхвърля единствено възраженията срещу чл.4, т.7 от наредбата, забраняващ паркирането на пътни превозни средства по начин, който би попречил на събирането и извозването на отпадъците и снегопочистването. Тази забрана обезпечава безпрепятственото осъществяване на дейностите по събирането и транспортирането на отпадъците.
Решението на русенския Административен съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.