Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
За превода на предлагания материал на български език д-р Бъджел  изказва признателността си към Лора Петкова.

Вестник „Утро“ публикува в брой 9917 от 14 май 2024 г. статия от Митко Кунчев, озаглавена „Общинската образователна среда - отговорите, които може да направят Русе пионер в тази област“. По този повод вземам думата не защото не съм съгласен с Митко Кунчев, а за да представе алтернативна перспектива върху темите, които той повдигна.
С изключение на серията статии, публикувани в „Утро“, не се наблюдава почти никаква публична дискусия за качеството на образованието или стандартите на постиженията в образователната система в България.
Статията на Митко Кунчев се фокусира върху въпроса „Какво?“ т.е. проблематиката на създаване на общинска образователна среда. Аз се концентрирам на въпроса „Как?“ и използвам Общата теория на възпитанието (Фигура 1), която разработихме съвместно с Митко Кунчев**.
В това обсъждане на въпроса „Как?“, стратегическото планиране се разглежда като действащо на три взаимосвързани нива:
а) национално - Министерски съвет/Министерство на образованието и науката (МОН);
б) общностно - общината; 
в) институционално - училището.
НАЦИОНАЛНО НИВО
ПЪРВОНАЧАЛНА ДЕФИНИЦИЯ НА ПРОБЛЕМА
Преодоляването на преобладаващото самодоволство и реконструкцията на образователната система изисква съгласувано участие от страна на държавата.
За да създаде професионална среда, в която местна образователна асоциация може да се развива и процъфтява, МОН трябва да създаде един-единствен законодателен акт в областта на образованието: Закон за реформа в образованието, който ясно да уточнява промените, които трябва да бъдат направени.
ПЛАН - Цели и задачи
Основни задачи
Ученици
Средният коефициент на интелигентност в България е 91*** (в международен план - 100). Освен това само 30% от учениците имат интелигентност над средната, 25% имат допълнителни образователни потребности, а други 17% имат специални образователни потребности.
Образование
Основната цел на образованието е да даде възможност на младите хора да станат творци на бъдещето си, давайки им право и опит да направят свой собствен избор.
Структурни цели
България трябва да се стреми да стане по-малко централизирана държава. МОН трябва да престане да се опитва да микро-управлява образователната система. Основната му роля трябва да бъде да установи рамката за образование.
Субсидиарност
Отговорността за управление на професионалните училища трябва да бъде делегирана на общините. Трябва да се създаде рамка за управителните органи на училищата, която ще позволи на училищата да се превърнат в самоуправляващи се „академии“.
Училища
Трябва да има ясно разграничение между училищата за по-малки ученици от 1 до 7 клас и училищата за ученици от 8 до 12 клас. Училищата за ученици от 1 до 12 клас трябва да бъдат премахнати. За да се осигури достатъчен баланс и изчерпателност на учебната програма, средните училища трябва да бъдат от 6 паралелки.
Функционални цели
Лидерство и управление
Трябва да се създаде Национален колеж за училищно ръководство и национална професионална квалификация за ръководител.
Учебната програма
Профилирането трябва да бъде премахнато. Не трябва да има задължителни предмети в 11 и 12 клас. Трябва да има по-широк набор от предмети и учениците да имат свободен избор между 3 или 4 предмета, които желаят да изучават.
Учители и преподаване
Трябва да има интегрирана програма за професионално развитие на учителите, особено за онези, които поемат нарастваща отговорност в своите училища.
Оценяване и акредитация
В държавните зрелостни изпити трябва да има по-широк набор от предмети - например висша математика. Българският език и литература вече не трябва да са задължителни. Трябва да се подобри надеждността и валидността както на дипломата за средно образование, така и на държавните зрелостни изпити.
Наблюдение и оценяване
Тъй като се делегира по-голяма отговорност и училищата стават все по-независими, държавата трябва да разработи Рамка за инспекция на училищата, която да се фокусира върху качеството на образованието, а не върху съответствието с предварително зададени отговори, и е независима от МОН. Държавата трябва да определи ключови показатели за ефективността на образователната система и да създаде агенция, която анализира и публикува данни за ефективността на училището.
ОБЩЕСТВЕН ИЛИ ОБЩИНСКИ
Независимо дали става въпрос за Европейския комитет на регионите: Доклад за разпределение на правомощията**** или Закона за предучилищното и училищното образование, ясно е, че в момента общините са единственото ниво, на което може да се упражнява самоуправление. Това че рядко, ако изобщо се прилага, е резултат от действията (или липсата на действия) от местните кметове и съветници.
Бездействието на местните кметове и общински съветници представлява основен проблем за предложението на Митко Кунчев, което е отразено в заглавието на този раздел. Трябва да има ясно разграничение между:
d) структурни цели, които са определени в Закона за реформа на образованието и които уставните органи (т.е. общините) са законово задължени да изпълняват; 
б) функционални цели, които могат да бъдат изпълнени от общини или университети, независими консултанти, доброволчески организации или местни образователни асоциации.
Структурна цели - вероятно има само една цел, която трябва да бъде изпълнена от общините, действащи като законови органи.
Училища
Отговорност на общината е да гарантира, че:
1. има достатъчно места в училищата за всички деца, живеещи в общината;
2. трябва да има ясно разграничение между училищата за ученици от 1 до 7 клас и училищата за ученици от 8 до 12 клас;
3. излишните места в училищата да са сведени до минимум*****;
4. училища за ученици от 8 до 12 клас са достатъчно големи, за да осигурят достатъчно разнообразие и баланс в учебната програма - 6 паралелки; 
5. професионалните училища се премахват, а средните училища, които ги заместват, се фокусират върху грамотност, смятане, и по-общи професионални умения.
Функционални цели
„Примерните идеи“ на Митко Кунчев могат да бъдат групирани в три от функционалните цели, илюстрирани във Фигура 2. Например:
Лидерство и управление
Обучение за председателите на управителни органи (училищни съвети)
Обмяна на успешни практики между управителните органи
Учебният план
Как средата STEM променя обучението?
Училищен научен фестивал
Учители и преподаване
Опит в извънкласна работа за учители
Обмяна и споделяне на работещи практики.

Това не означава, че Митко Кунчев греши, но легитимността и успехът на едно общинско образователно сдружение****** зависят от това държавата да:
а) разработи законопроект за реформа на образованието;
б) прекрати опитите за микро-управление на образователната система; и
в) създаде както дневният ред, така и средата за процъфтяването му.
ИНСТИТУЦИЯ ИЛИ УЧИЛИЩЕ
Всяко училище трябва да изгради свой собствен план за развитие. Основната структурна цел за всяко училище, или може би федерация от малки начални училища, трябва да бъде превръщането в самоуправляваща се „Академия“. Функционалните цели за гимназия, например, биха включвали:
Лидерство и управление
Работа с управителния орган, за да му се даде възможност да търси отговорност от ръководния екип
Преструктуриране на учебния разпис
Анализиране на данни за ефективността на учениците
Учебният план
Премахване на профилирането
Създаване на модел на учебната програма, който предоставя разнообразие, баланс и реален избор за учениците в 11 и 12 клас.
* Това не е препратка към пиесата на Артър Милърq а към факта, че авторът пътува до Малката Виена през Букурещ и следователно трябва да пресече моста над река Дунав.
** Бъджел, Ф., и Кунчев, М. (2019 г). Обща теория на възпитанието. В Годишна среща за професионално развитие за учители и директори.
*** https://worldpopulationreview.com/country-rankings/smartest-countries
**** Държавата срещу гражданите II „Утро“, брой 9903 от 18 април 2024 г.
***** Как да се намалат излишинте места в училищата в Русе „Утро“, брой 9721 от 26 юли 2023 г.
****** Авторът има сериозни проблеми с включването на „общинско“ в названието. Знае, че Митко Кунчев няма предвид уставния орган, но смята, че му пречи.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ