Двуезичните издания конструират символните модели на нацията, заяви доц. д-р Елена Гетова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив. Доц. Гетова представи доклада си на тема „Българска възрожденска журналистика: езици и идентичност (изследвания на двуезични издания от епохата на Възраждането)“. Тя проследи връзката между езика, народността и журналистическата мисия в първите български периодични издания.
Според нея двуезичните издания са толкова популярни, защото поставят проблема за контакта между културите и как се случва диалогът между тях. По думите ѝ „журналистиката по това време се превръща в трибуна за употреба на многоезичието и на нея българите могат да заявят своите национални идеи“.
Доц. Гетова открои значението на българския език като модел за национална идентичност, която може да бъде мултиплицирана чрез чуждите езици. Двуезичните издания конструират символните модели на нацията. Издаването им на друг език ще запознае чуждия читател с нашата проблематика и ще създаде медийните образи за представяне на българския език и българската актуалност, допълни доц. Гетова. 
Синтетичният литературен модел между „свое“ и „чуждо“ в литературните произведения през XX век бе акцентът в доклада на доц. д-р Елка Трайкова - „Българската културна идентичност през XX век между свое и чуждо“. 
През по-голямата част от века „своето“ и „чуждото“ съжителстват в едно естетическо пространство. Това маркира самобитния път на българската литература, обобщи доц. Трайкова и подчерта, че българският културен подем в началото на века е съвместим с европейските идеали.
По думите ѝ българската културна идентичност се променя и „всички ние сме въвлечени в този процес“. Затова език, сюжет, жанрове и лично общуване са важни, защото оставят знак в духовната памет, която всяка съвременност не само съхранява, но и създава, каза още доц. Трайкова.