Д-р Венцислав Георгиев е завършил Медицинския институт в Плевен през 1996 година, след което започва работа в Окръжна болница-Русе като лекар ординатор. През 2003 година взема специалност „Хирургия“ в Медицинския университет във Варна, а шест години по-късно пак там придобива специалност „Урология“. След придобиване на диплома за здравен мениджмънт д-р Георгиев става началник на Отделението по урология към УМБАЛ „Канев“. Специалистът уролог е член на Българско урологично дружество и на Европейска асоциация по урология. През 2017 и 2018 година д-р Георгиев бе определен за Лекар на годината на УМБАЛ „Канев“ с гласовете на пациенти, техните близки и колеги.

- Д-р Георгиев, кои са урологичните болести, с които най-често идват пациентите в Отделението по урология?
- Пациентите, които най-често търсят помощ и биват приети в Отделението по урология, говорим за оперативно лечение, са с най-честата патология бъбречно-каменна болест. При нас постъпват и пациенти с всички онкологични заболявания, които присъстват в урологията. Това са карцином на пикочен мехур, на простатата, на бъбрек и по-рядко срещани карцином на пенис и карцином на тестеси, които като цяло засягат млади хора и това е сериозен проблем. Доказано е, че карциномът на простата е най-често срещаното онкологично заболяване при мъжете след кожните карциноми и най-често пациентите постъпват при нас първо за диагностика. Установява се амбулаторно, че има завишаване на простатния маркер, ако има нужда, се прави ядрено-магнитен резонанс, за да са определи има ли отклонения в нормалната структура на простатната жлеза и зоните с отклонения. Извършва се биопсия, за да бъде хистологично доказан този карцином. Това определя и по-нататъшното ни поведение, защото специално за карцинома на простатата голяма част от пациените биват лекувани неоперативно. При другата част от доброкачествените заболявания най-често срещана е бъбречно-каменната болест. Напоследък оперираме и доста тумори на бъбрека, а лапароскопската апаратура, с която разполагаме, ни дава възможност да ги правим и малко инвазивни.
- Кажете малко повече за простатната хиперплазия?
- Първо трябва да кажем, че
доброкачествената простатна хиперплазия не се смята за заболяване
Тя се разглежда като състояние, защото така или иначе това е физиология в здравето на мъжа. Представлява увеличение на простатната жлеза и невинаги това е определящо за симптоматиката.
- Какви са симптомите, които карат пациентите да потърсят помощ от специалист?
- Те се разглеждат в три групи: симптоми на задържане, симптоми на изпразване и симптоми след уриниране. Симптомите на изпразване са свързани със затруднено започване, с бавна струя, прекъсване на урината, чувство за недоизпразване на пикочния мехур. Симптомите на изпразване са честота, спешност, неотложност и често нощно уриниране. Тоест там се проявява чувствителност на пикочния мехур, който провокира тези чести и неотложни позиви и чувство за недоизпразване. Има един въпросник - Международен простатен симптоматичен индекс, който пациентите попълват. В него са описани около десет симптома, които ни дават информация относно степента на оплакване, а именно лека, средна или тежка. Не на последно място в него е засегната темата и за качеството на живот. Тоест ние питаме пациента дали ги удовлетворява, или не тяхното състояние.
- Какво следва, ако пациентът реши, че този начин на живот го удовлетворява?
- Ако симптпомите са в лека степен, то на пациента се препоръчва промяна в диетичния и питейния му режим. При по-сериозни оплаквания пристъпваме към медикаментозно лечение. Така или иначе лечение се започва при изразени симптоми, които пречат на ежедневието на мъжа и около 70% си остават на медикаментозна терапия. 
- Помагат ли по някакъв начин хранителните добавки?
- По-важно е друго. Преди години имаше дискусия доколко хранителните добавки могат да замаскират по-сериозно оплакване, защото така или иначе
симптомите както при доброкачествената хиперплазия, така и при карцином на простатата са съпоставими
Тоест, пациентът има едни и същи оплаквания и целта е да се открие каква е причината. Важно е да подчертая, че двете заболявания нямат нищо общо. Това, че пациентът има доброкачествена простатна хиперплазия, не означава, че той ще има карцином на простатата. Те произлизат от две различни зони на простатната жлеза. Доброкачествената простатна хиперплазия е в резултат на разрастване на периуритралните жлези. А ракът на простатата произлиза от периферната зона, така че категорично доброкачествената простатна хиперплазия не преминава в карцином на простатата. Това са си две независими заболявания като генеза. 
- Срещат ли се често тези две заболявания в по-млада възраст?
- Да, за съжаление. Диагностицираме доста млади пациенти с карцином на простатната жлеза и за доброкачествената простатна хиперплазия по същия начин. Смята се, че след 45-годишна възраст започват да настъпват физиологични промени в простатната жлеза. Но невинаги оплакванията на пациентите са функция на големината на простатната жлеза. Пациенти с нетолкова големи по обем простатни жлези могат да имат доста изразени симптоми и оплаквания, смущения в уринирането. Както и пациенти с доста големи простатни жлези могат да нямат никакви оплаквания. Но наистина
карциномът на простатата в днешно време е лечим
Разбира се, когато е открит навреме, но пък не са и толкова много пациентите, които се появяват с напреднало заболяване. 
- Камъните в бъбреците, уретерите и пикочния мехур са една от „най-древните“ болести. Има ли методи за превенция на това заболяване?
- Превенцията невинаги е възможна, защото причините за бъбречно-каменната болест са доста пъстри. Има няколко основни групи камъни, като, разбира се, при тях превенцията и лечението е различно, макар да влизат под общата рубрика Ц бъбречно-каменна болест. Много малка част от бъбречните камъни подлежат на някакво медикаментозно лечение. Трябва да се направи изследване на химичния състав на камъка, който е определящ за последващата метафилактика т.е. профилактика на бъбречно-каменната болест. Установявайки типа на камъка, ни дава възможност да определим диетичния и питейния режим на пациента, които са определящи и за медикаментозно лечение при определени камъни. 
- Кога се пристъпва към лазерно разбиване на камъните в бъбреците? Зависи ли от размера?
- Според препоръките на Европейската асоциация по урология конкременти до 5 мм могат да бъдат спонтанно изхвърлени и подлежат на проследяване.
- Но това е доста болезнено?
- Да, болезнено състояние. Ние манипулираме камъни над 5 мм, когато са в бъбрека, но този тип камъни могат да влязат в уретера и да предизвикат запушване. В такива случаи се налага да се интервенира. Когато един камък, който е излязъл от бъбрека и е тръгнал да се елиминира, и ако пациентът понася симптоматиката, която създава това състояние и няма данни за насложена инфекция, могат да се използват медикаменти, които биха помогнали конкрементът да бъде изхвърлен спонтанно. Но това е при наистина добре информирани пациенти с контролиран болкови синдром.
Камъни над 5 мм в бъбрека подлежат на лазерно разбиване
Поведението към един камък се определя от това къде е разположен, в коя група чашки на бъбрека или в бъбречното легенче, размера на камъка, плътността, твърдостта на самия камък, което може да бъде установено най-често с компютърна томография. Ехографията е най-достъпното и най-евтино изследване, което може да направим на пациент с бъбречнокаменна болест, така че това е първата стъпка. Когато установим наличието на камък, той подлежи на някакъв вид интервенция - лазерна литотрипсия, екстракорпорална литотрипсия или ултразвукова литотрипсия. Това, разбира се, определя и какъв метод ще се избере, като методите на лазерна литотрипсия са два: уретерореноскопия, при което проникваме през естествените пикочни пътища, за да стигнем до конкремента, или перкутанна литолапаксия, това е с достъп през кожата, като се създава работен ход, за да се стигне до бъбрека и да се разбие камъкът. Имаме необходимата окомплектовка и откъм лазерни генератори, откъм ултразвуков генератор и откъм инструментариум, което вклюва нефроскопи, уретерореноскопи, рентгенов апарат, защото този тип продцедури се извършват под рентгенов контрол.
- Какъв е периодът на възстановяване за пациента?
- Този тип интервенции са миниинвазивни и като цяло възстановяването е бързо. Има случаи, при които
след самото разбиване се поставя стент на бъбрека и се очаква пациентът да изхвърли повече фрагменти
от разбития камък. Поставеният стент стои няколко седмици до пълното изхвърляне на конкремента. Ако камъкът не е много голям, протективно се поставя външен дренаж на бъбрека за 24 часа. Когато камъкът е по-голям, тогава се налага лазерно разбиване на камъка. Тоест, една такава процедура винаги завършва с дренаж на бъбрека, която най-често е кратковреманна. В 70-80% от случаите слагаме протективно един стент, който махаме на следващия ден. Когато камъкът обаче е по-голям, пациентът съответно ще елиминира повече фрагменти. За да не се получи така наречената „каменна пътечка“, при която камъчетата се подреждат в уретера и могат да предизвикат запушване, макар и камъкът да е вече разбит, се слага протективно вътрешен дренаж на бъбрека. Нарича се „Double-J“ стент и стои от три до четири седмици, за да се изчистят тези фрагменти. Това може да наложи пациентът да бъде в болничен за известен период от време, докато се възстанови. Разбира се, ако работата на пациента не е натоварваща физически, той може да се върне на работа.
- Ракът на пикочния мехур е едно от най-честите злокачествени заболявания в урологията. Да кажем какви са симптомите, на които пациентите трябва да обърнат внимание.
- Да, това е една доста често срещана патология. Първият симптом е поява на кръв в урината.
Хематурията е най-честият симптом, който води пациентите
Искам да подчертая, ако имате кръв в урината, задължително е да потърсите лекарска помощ. 
- Много често хората си обясняват този симптом с това, че са изхвърлили камъче?
- Да, понякога и лекарите си го обясняват по този начин, честно казано. Обясняваме си го с тривиални неща като инфекция, изхвърлил си камъче, но така или иначе това е алармиращ признак. Ако има поява на повторен инцидент на кървене, без да има болка, то категорично трябва да се потърси лекарска помощ, за да може да се уточни каква е причината. Това е най-често срещаният симптом, който пациентите игнорират в началото и това само по себе си е предпоставка да се забави лечението. При карцином на пикочния мехур времето е важно, защото той е бързо прогресиращ.
- Може ли да се направи изкуствен пикочен мехур?
- Да, възможно е и ние сме го правили. Прави се изкуствен пикочен мехур от тънко черво. Туморите на пикочния мехур се разделят на две групи Ц повърхностни и инвазивни. Повърхностни са, когато са на ниво лигавица и подлигавица и в този случай пациентите подлежат на лечение, което е ендоскопско и последваща евентуална химиотерапия. Но когато се докаже, че туморът ангажира мускулния слой на мехура, вече се водят инфилтративни тумори на пикочния мехур. Там като цяло стандартът на операция е цистектомия, тоест отстраняване на пикочния мехур. При жените е най-често свързано с хистеректомия, а при мъжете с простатектомия, тоест премахва се простатната жлеза. Възможностите за деривация, тоест как ще бъде отведена урината, са: да бъдат изведени на коремната стена в изкуствени резервоари или да бъдат вкарани в участък от тънко черво, което се извежда на коремната стена в изкуствен резервоар, или да се направи нов изкуствен мехур от тънко черво.
Взема се сегмент от тънко черво, от което се изгражда нов пикочен мехур
и всъщност уретерите се въвеждат в този нов резервоар.
- Това вероятно се прави в много крайни случаи?
- Не, напротив. Това е подходяща операция за млади пациенти във все още локализирано заболяване. Критериите да се направи тази операция са сериозни и трябва да се спазват. По принцип карциномът на пикочния мехур е лъчечувствителен и ако е изграден нов мехур от тънко черво и се наложи лъчетерапия, то новият мехур няма да издържи на тази терапия. Първо, че самата операция като продължителност е доста голяма и е травматична за пациента, защото тук смесваме отделителната система с храносмилателната. Самото възстановяване изисква доста грижи и наистина това трябва да са млади пациенти, без сериозни придружаващи заболявания, за да могат да понесат самата интервенция, да могат да бъдат проследявани и да могат да се грижат сами за себе си.
- Д-р Георгиев, можем ли да кажем, че мъжете се научиха да се грижат за урологичното си здраве?
- Бих казал, че да. През годините се направи доста за това да се популяризира грижата за мъжкото здраве. Появиха се и много скринингови кампании. Като цяло бих казал, че проблемът е обхванат и мъжете са достатъчно информирани, ако се появи проблем, да търсят решение и немалка част от тях просто да си правят профилактичните прегледи за простатната жлеза.

Силвия ДИМИТРОВА