Дeян Ангелов е от Северна Македония, завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Маргарита Младенова. Той е с най-богат творчески опит от тримата финалисти в конкурса. През 2016 г. поставя „Dies Irae“ от Жанина Мирчевска в Загреб, през 2018 и 2019 г. прави „Иванов“ и „Три сестри“ на А.П.Чехов в учебния театър на НАТФИЗ, в родината си поставя в Струмица „Кротката“ на Ф. М.  Достоевски, „Kaин“ по текстове на Байрон и Милтон, „Виктория“ на Йордан Славейкова, „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, а във Велес - „Креонт и Антигона“ по Софокъл и Жан Ануи.
В Русе той представи откъс от пиесата „Излезе ангел от мъглата“ на съвременния руски драматург Пьотър Гладилин.
За своя проект Деян Ангелов казва: „Тази пиеса на Гладилин е написана в ключа на последните шедьоври на Шекспир „Зимна приказка“, „Бурята“, „Перикъл“, „Цимбелин“ - така наречените романси, където магичното и реалното се преплитат и доброто винаги тържествува над злото. В нея е жива илюзията, че човек все пак може да обича грозното лице на ближния, да превъзмогне себе си. Това е пиеса за най-трудния емоционален човешки жест - да прости. Смешното и сериозното, метафизичното и всекидневното, реалното и фиктивното - както е в света на картините на Шагал, се преплитат в тази пиеса на Гладилин с една-единствена причина: да ни припомнят, че единственият изход от екзистенциалния мрак е законът на любовта“.

- Как стигнахте до театъра? 
- Още като бях ученик, мой преподавател усети моята артистична нагласа и ме покани да играя в спектакъла „Питър Пан“. 
- Коя роля ви възложиха?
- На Питър Пан. След това влязох в една театрална школа в моя град Струмица. Там имаше много готини актьори, на мен много ми хареса. Но когато след завършването на гимназията трябваше да решавам какъв път да поема, не бях одързостен да избера това, което усещах, че ще ми носи радост. И записах криминология в Струмица. 
- Криминология?
- Да! Впрочем това ми помага сега, има допирателни с предварителната работа по изграждането на сюжета и характерите. 
- Но все пак се върнахте към театъра?
- Не се чувствах удовлетворен. Затова реших да последвам порива си към това, което ми носеше радост. Тръгнах на курс по актьорско майсторство, за да се подготвя за кандидатстудентските изпити. Първата година не ме приеха, следващата година кандидатствах и в Скопие, и в София, пак не ме приеха. Но следващия път вече бях студент по режисура в НАТФИЗ. Там влязох с монолог на Летеца от „Малкият принц“. И дори стана така, че ме бяха харесали и Маргарита Младенова, и Здравко Митков, та 
накрая теглиха чоп в чий клас да бъда записан
Чопът показа проф. Младенова. Когато завършвах, в Академията, имаше конкурс за млад режисьор. Спечелих го, а наградата беше или парична сума, или магистратура по режисура. Избрах режисурата. 
- След това се върнахте в Струмица?
- Там имах възможност да поставям на Независима сцена, където правехме неща, които на мен много ми харесваха. Успяхме да създадем среда, в която да реализираме некомерсиален театър. 
- Както се вижда от биографичната бележка, в своите спектакли предпочитате теми, свързани с търсенията на общочовешкия смисъл, с валидните за всички времена ценности и с драмите, които се пораждат в процеса на тези търсения. 
- Винаги тръгвам с доверие в човека - и с убедеността, че човекът е много повече от това, което сам мисли за себе си, че е. Това го има и в „Антигона“, която поставих във Велес, и във „Вуйчо Ваньо“. Има го и в „Излезе ангел от мъглата“ на Гладилин. А семейството е основната градивна единица на социума. Ненавистта между двама братя, както е тази пиеса на Гладилин, може да се мултиплицира във всяка голяма тема и
затова е важно да възприемеш другия, да се опиташ да живееш с другите
Да, малко е донкихотовски да смятаме, че с едно представление можем да променим обществото, но няма как - ние това правим с нашето изкуство. И то е необходимо, особено сега, в условията на това бързо живеене. 
- Какво ви предстои? 
- Намерението ми е да работя тук, в България. 
- Какво ви липсва?
- Много е трудно да работиш в среда, в която няма кой да оцени това, което правиш, където няма сериозна театрална критика. Иска ми се да съм в по-сериозна среда, да се развивам още, мисля, че в България шансовете за това са повече. 
- Мисъл или емоция ви се иска да предизвиквате с представленията си у зрителите? 
- Мисъл и емоция - тези неща вървят паралелно. В това, което аз правя, 
тръгвам от мисълта и в този поток постепенно идва и емоцията
това става през анализа на събитията, на словесните действия. Точно това намирам и при Гладилин, неговата пиеса има допирателни с романсите, сонетите, които пише Шекспир. В края на живота си той се оттегля в притчата, в приказното. Времето, в което живеем днес, е много съзвучно и подходящо за такива текстове, които надживяват всичко, затова има и завръщане към такива пиеси. На мен много ми се иска да поставя „Бурята“ на Шекспир. 
- Какви са впечатленията ви от Русе? 
- Първото ми усещане дойде от гарата - това е една вдъхновяваща архитектура, която обаче навява носталгични чувства по нещо отминало. Има го това настроение тук. А срещата ми с актьорите от театъра беше прекрасна - тази тяхна будност, ангажираност, дава надежда и показва друга картина на цялото. И това е хубаво.