Михаил Цанков спечели наградата на публиката в конкурса. Той е студент трети курс по режисура за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Националният конкурс за млади режисьори е първото по-значително изпитание, на което столичанинът решава да се яви. За своето участие той избира пиесата на Антон Чехов „Иванов“. Селекционерът Ина Шкарова, дъщеря на Слави Шкаров, на чието име и на чиято паметна режисьорска биография е посветен конкурсът, се впечатлява от проектната концепция на студента и го посочва сред тримата номинирани. 
Ето какво накратко гласи неговата концепция: „Иванов“ е пиеса, представляваща борбата на един човек с цялото общество, в което живее. Главният персонаж - Иванов, е бил човек с вяра, желание, имал илюзията, че може да промени света. Но установява, че промяната е невъзможна. Именно поради това започва да търси личното си щастие, опитва се да се адаптира към света наоколо. Но това също се оказва невъзможно за него. 
Откъсът, с който искам да се занимая, е кулминационният момент на пиесата, в който всичко окончателно се срива около Иванов. Вече всички знаят за любовната му афера, плод на търсенето му на лично щастие. Всички досега са очаквали от него да донесе промяна, а се оказва, че той самият се променя под натиска на обществото. Вследствие на това започват и обвинения и набеждения, с които го заливат, като капката, която прелива чашата, е Ана, жената на Иванов, която го хваща в изневяра.

- Как стигнахте до театъра? 
- Моите родители винаги са ме подкрепяли, когато още от малък проявявах интерес към артистични занимания и намираха школи и курсове, където можех да навлизам в тези пространства. Така първо ми беше интересно рисуването, след това свиренето - и сега свиря на китара, пиано, барабани.
- С какво се занимават родители ви?
- О, те професионално не са свързани с театъра - юристи са. Но именно благодарение на тях направих първите си творчески изяви. А в един момент попаднах и в театъра. По-точно, се озовах в школата на „Сфумато“, където ръководители бяха Иван Бърнев, Маргита Гошева и Мирослава Гоговска. В това театрално неделно училище за театър към Театрална работилница „Сфумато“ на професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев деца на възраст от 11 до 15 години навлизат в азбуката на това изкуство. Там много ми хареса - 
установих, че именно театърът е нещото, което ми е истински приятно и което ме провокира
- И така продължихте към сцената? 
- Като приключи двегодишното обучението при Бърнев, майка ми намери школата на Пепи Върбанов. Бяхме двайсет и пет човека, събирахме се три-четири пъти в седмица. Четяхме пиеси, запознахме се с режисьори. И вече бях в десети клас, когато вече знаех, че искам да се занимавам с театър. Кандидатствах за две специалности в НАТФИЗ - „Кукли“ и „Режисура“. Приеха ме и в двете. Първите две години бях в класа на проф. Здравко Митков, а след това - и в момента, съм в класа на проф. Пламен Марков. С него си допаднахме. Чувствам се в моята среда. Много добре се разбираме и с колегите от „Актьорско майсторство“ - това помага, когато събирам екип за постановка. 
- Вече имате своята режисьорска премиера?
- Да, това беше пиесата „Войцек“ на немския драматург Георг Бюхнер. 
- „Войцек“, сега „Иванов“. Посягате към сложни заглавия, в които доминанта е психологизмът. 
- Харесва ми „Иванов“. Тя е от „вечните пиеси“, Чехов е класик, чието време няма как да отмине. За мен
въпросите за самотата на човека, за промяната са важни
и са предизвикателство да направя своя собствена интерпретация. Аз се опитвам да поставям акцент не толкова върху времевия и социалния аспект, а по-скоро върху човешките отношения и общочовешките теми, които засягат всички в различни исторически периоди. И в „Иванов“ Чехов залага точно на една такава тема - желанието, стремежа към промяна, но също и стремежът към невъзможното, а това е свързано с порива към промяна на самия себе си. Всичко това са неща, които съществуват от векове, и колизията, в която попадат героите, е неизменна и продължава да задава въпроси, на които търсим отговори. 
- Ще попитам и вас - повече Станиславски или  повече Брук? Или повече Маргарита Младенова? 
- Брук. И Майерхолд. Привлича ме игровият текст, драматургия, в която има място клоунадата, която придава повече експресия на действието и посланията. 
- Има ли пиеса, към която ви се иска да посегнете, но смятате, че още ви е рано?
- Да. „Фауст“. Чел съм тази драма на Гьоте като малък, след това и в по-съзнателна възраст, чета го и сега. И съм наясно, че това е произведение, което не можеш да го разбереш и осмислиш напълно, докато не преживееш определени неща.
Изпитвам някакъв смътен страх от текстове, които изискват немалък житейски опит
Те са легендарни с тяхната характерност и проблемите, които третират - и за да предадеш своята гледна точка през тях, трябва да си преминал през доста време и перипетии. 
- Как се чувствате в Русе?
- Много добре. Радвам се, че работих с чудесен екип, с прекрасни хора! Сработихме се бързо и работният процес ни носеше удовлетворение - и на мен, а, вярвам, и на актьорите. За първи път ми се случва да не се моля за нещо в процеса на работа, а те да откликват веднага на моите идеи и желания - за разлика от ситуациите, когато правя спектакъл в НАТФИЗ. Много са толерантни към мен, изключително внимателни и отзивчиви. Благодарен съм им за това!