Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В предходната езикова бележка (вж. в-к „Утро“, год. XXXIII, бр. 117 от 21 – 23 юни 2024 г., с. 3) представих значението на две турски думи в българския език. В предложената бележка ще посоча значението на други турски думи, които се срещат в произведения на наши по-стари автори, но точното им значение е малко известно.
1. „Ха/хъ бакалъм“. Частицата бакалъм (тур. bakalım) има усилващ смисъл в турския език и значението ѝ е еднакво с частиците я, да и че в българския (срв. „Виж!“, „Виж де!“, „Я виж!“, „Че виж де!“). Буквалното значение на бакалъм е „да видим“ (от глагола bakmak „виждам“). В зависимост от интонацията, тази частица може да изразява и благосклонност, и закана.
2. „Пей давам“. Този фразеологизъм означава много обичам да правя нещо, силно желая нещо. Ето и пример за употребата му. В известната статия „Пенчо Славейков“ Кирил Христов, обръщайки се към мъртвия вече П. П. Славейков, пише: „А аз неведнъж съм се учудвал, как при все туй ти, който даваше пей за свади, тъй принижено се слагаше. Ти се съгласяваше с най-абсурдните негови (на д-р К. Кръстев – в с.м. – И. Б.) мнения, само за да не го дразниш.“.
Думата пей е от персийски произход и означава предплата, капаро. 
3. Тепегьоз. Прилагателното име тепегьоз означава нахалник, безсрамник, безочлив. В българския език то не се изменя по лице и по число. Ето пример за употребата му: „Па и оня прокопсаник, какъвто е тепегьоз и мазник, току я следи“ (Т. Влайков). Думата тепегьоз е сложна – тя е образувана от същ. име tepe “връх; хълм; глава” и göz „око“. Буквалното значение е „връх око“, т.е. някой си е с такова тясно чело, че очите му се сливат с темето. От значението тесночел се развиват и значенията нахалник, безсрамник, безочлив. 
Понякога думата тепегьоз се изговаря неправилно като тъпигьоз. Неправилният изговор се дължи на народна етимология: първата съставка на думата е сближена с прилагателното име тъп.
4 Филанкишия. Думата филанкишия е сложна; тя е образувана от неопределителното местоимение за лица и предмети filân „някой (си), еди-кой (си); подобен“ и kişi „човек, лице“. Най-често се употребява в случаи, когато нямаме предвид конкретно лице, напр. „Питай филанкишията!“.
Интересен пример за употребата на думата filân е документиран в повестта „Българе от старо време“ на Л. Каравелов. Хаджи Генчо, един от главните герои в творбата, хока поп Ерчо, че не чете добре свещените текстове:

– Аз хилядо пъти съм ти рекъл да оставиш онова „аннадънма“; а ти пак си гледаш своят кеф. Захванал си завчера да четеш Евангелието, па го четеш като някой дервишин… „Во время оно, аннадънма, рече Господ, аннадънма, ко пришедшем к нему юдеом, аннадънма…“ Е, кажи ти: кой поп чете словото Божие като тебе? А?...

Свещеникът се оправдава с практиката на владиката: 

– А пък владиката, когато чете нещо, то сякога казва „филан“… „То керо екино, филан“…
– Владиката е владика, а ти си поп Ерчо – казва Хаджи Генчо и подкривя се на нещастния ерей.

5. Чивия. Съществителното име чивия (тур. çivi) означава гвоздей, клин. Тази дума се среща в редица фразеологизми: избия/избивам чивия(та) „компенсирам  несполуката си, загубата си в някакво отношение с успех, сполука или печалба другаде“; изхвръква ми/изхвръкне ми чивията „обезумявам, побърквам се; ставам като безумен от изживяване на силно чувство“; липсва ми едната чивия „безумен, луд, ненормален съм“; мръдва ми/мръдне ми чивията „обезумявам, побърквам се; ставам като безумен от изживяване на силно чувство“; набивам/набия чивията „съдя, укорявам някого, карам го да се вразуми, дa се оправи“; сече ми чивията „умен съм; лесно и бързо схващам, разбирам“; хвръква ми/хвръкне ми чивията „обезумявам, побърквам се; ставам като безумен от изживяване на силно чувство; (по нещо) бързо се увличам, паля се; (по някого) изведнъж силно се влюбвам в някого, увличам се по някого“; хлопа ми едната чивия „ненормален съм, побъркан съм, безумен съм“.

Иво БРАТАНОВ