497 години. Толкова се навършват днес от кончината на Николо Макиавели - италиански философ, дипломат, политик и историк от епохата на Ренесанса, силно възхваляван, още по-силно мразен и никога неотминаван с безразличие. А всъщност е бил извънредно умен, честен и благороден човек, който може би е постъпил неразумно само в това да споделя публично мислите и прозренията си. Въпреки че съветва това да не се прави.
„Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат“, пише Макиавели.
Наричат го първия политолог на новото време. Професор Дирк Хьогес предлага необичаен поглед върху неговата личност в излязлата в Германия книга „Власт и илюзии“, разказва Дойче веле.
Основният труд на Макиавели „Владетелят“ е широко и скандално известен. Един от съветските речници на чуждите думи тълкува „макиавелизма“ като политика, основана на грубата сила, на игнорирането на нормите на морала, като коварство, вероломство, двуличие и лицемерие. Но професор Хьогес, пък и не само той, не се съмнява във високата нравственост, честност и благородство на Макиавели - той е бил извънредно умен човек с разностранни таланти - политик, дипломат, философ, историк, поет, драматург, театрален режисьор и композитор.
Министър и изгнаник
За живота на Макиавели се знае много. Той се е родил на 3 май 1469 година и израства във Флоренция. Бил е гражданин и патриот. Знатният му произход и необичайните му способности му помагат да направи бърза кариера. Присъединява се към противниците на управляващия във Флоренция род на Медичите. След като те остават без покровител, Макиавели се издига до министър на външните работи на републиката.
През 1512 години обаче Медичите се завръщат на власт - с малко военна помощ от Испания и Швейцария. Тогава Макиавели е подложен на тежки разпити и мъчения. Изпращат го в затвора, но не го убиват, само защото е спасил от смърт няколко известни поддръжници на семейство Медичи. В крайна сметка го заточават в едно село, където прекарва в изгнание цели 8 години - нещо непоносимо за деен човек като него. Макиавели е женен, има шест деца и семейството едва свързва двата края. Но както става понякога, заточението се оказва най-плодотворният период в неговото литературно творчество. Именно тогава Макиавели пише „Размишления върху първите 10 книги на Тит Ливий“, знаменития си трактат „Владетелят“, комедията „Мандрагора“ и теоретичния си труд „За военното изкуство“.
Едва през 1520 година, след смъртта на Лоренцо Медичи, разрешават на Макиавели да се завърне в двора и даже му поръчват да напише история на Флоренция. Изглежда, че властта отново става благосклонна към него. Но през 1527 година е извършен нов преврат. Николо Макиавели не издържа на този удар и умира на 21 юни 1527 година на 58 години.
Съвременниците познават портрета на Макиавели от италианския художник Санти ди Тито. На него е изобразен слаб, късо подстриган мъж с жив и проницателен поглед. Човек с високо чело, кафяви очи, малко гърбав нос и присвити в тънка усмивка устни - това е лице на човек, който не излъчва никаква жестокост, свирепост или коварство. Нито следа от предположението, че това е човекът, който в трактата си „Владетелят“ учи политиците да забравят честността и справедливостта и да следват принципа „целта оправдава средствата“.
Да учи политиците ли? - Професор Дирк Хьогес напомня в книгата си „Власт и илюзии“, че Макиавели е посветил „Владетелят“ на съвсем конкретен човек - „на негова светлост Лоренцо Медичи“. Но това не е било просто някакво традиционно за времето си посвещение или коленопреклонен опит на посрамения философ да спечели отново благоволението на своя стар покровител - по-скоро Макиавели е мечтаел да сложи край на разпокъсаността на Италия, да я изчисти от чуждестранните завоеватели - испанци, швейцарци, германци - и да създаде силна държава. Именно тази цел, а не „всяка цел“, оправдава в неговите очи „средствата“. В името на създаването на силна и самостоятелна Италия е трябвало да бъде пожертвано всичко. В това число и моралът и добродетелта. Освен това представите за морал и добродетел в тези времена преди 500 години, меко казано, са били малко по-различни от днешните.
Четиво за тирани?
Все пак бихме могли да възразим: Макиавели е написал и това: „Всички въоръжени пророци са побеждавали, а невъоръжените се загивали“, „Трябва да се побеждава със сила, да се внушава на народа любов и страх, да се отстраняват хората, които могат да навредят...“.
Впрочем изказванията на Макиавели далеч не са еднозначни. Преценете сами: „Има два начина на борба - като се опираш на закона или като действаш със сила. Първият начин е присъщ на човека, а вторият на звяра. Един владетел трябва да умее да използва и двата“.
Всъщност професор Дирк Хьогес се опитва да реабилитира не книгата, а автора й. Затова е важно да се разбере защо Макиавели е писал всичко това. Той е бил убеден, че тиранията се явява „горчиво, но необходимо лекарство“. Освен това Макиавели назовава нещата с истинските им имена. Той показва, че властта няма божествен характер, че политиката се определя не от църквата и от Бога, а от реалните земни интереси и човешки слабости. Именно заради последователния антиклерикализъм на Макиавели Католическата църква забранява неговите произведения чак до 1929 година.
Но за много от тираните по света „Владетелят“ на Макиавели е настолна книга, а неговите съвети отпреди 500 години се приемат като практически препоръки. Наполеон например е казвал, че Макиавели е „единственият писател, когото си струва да четеш“. Владимир Илич Ленин пък го нарича „умният флорентинец“. По времето на Сталин книгите на Макиавели са издавани няколко пъти. Между другото, в предговора на изданието на „Владетелят“ от 1939 година Макиавели е обявен за „велик прогресивен писател“. Съмнително е дали Сталин и другите диктатори, които се увличат по Макиавели, са чели задълбочено трудовете му. Във всеки случай те възприемат много едностранчиво неговите постулати, но игнорират някои от тях. Като това например: „Владетелят не бива да прибягва бързо до насилие. Във всичките си действия той трябва да бъде сдържан, внимателен и милостив“. Или това: „Владетелят трябва да започне да се тревожи, ако забележи, че някой по някаква причина се страхува да му каже истината“. Актуално, нали?

Целта оправдава средствата

Предлагаме ви мисли на Макиавели, звучащи съвременно след векове. 
* Владетелят винаги трябва да се съветва с други, но само тогава, когато той желае това, а не когато това желаят другите; и той трябва да спира всеки, който се опита непопитан да му дава съвети.
* Войната се води, когато е необходима; въоръжаването е допустимо, когато няма никаква друга надежда.
* Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.
* Времето не чака, добротата е безсилна, късметът непостоянен, а лъжата ненаситна.
* Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.
* Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.
* Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината...
* Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва в човешкото сърце.
* За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.
* За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.
* И трябва да се знае, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.
* Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.
* Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.
* Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.
* Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.
* Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.
* Който сам е добър приятел, той има добри приятели.
* Колкото повече пясък е изтекъл през пясъчния часовник на живота ни, толкова по-ясно трябва да се вглеждаме през него.
* Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол.
* Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси.
* Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.
* На древните писатели принадлежи мисълта, че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.
* Най-трудното положение - когато мирът е необходим, а войната неизбежна.
* Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.
* Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет - правило за всеки - следвай повелите на душата си и действай смело.
* Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.
* Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.
* Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.
* Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото. Хората обаче вървят по средата между тия два пътя и така се излагат на множество опасности.
* От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност - силите си.
* Пилеейки чуждото, ти се сдобиваш със слава, докато прахосвайки своето, вредиш само на себе си. Нищо друго не те изтощава така, както щедростта: проявявайки я, ти едновременно губиш самата възможност да я изявяваш и или изпадаш в беднота, будеща презрение, или разоряваш другите, с което си навличаш ненавист.
* Политиката няма връзка с морала.
* Преди всичко друго имайте власт.
* Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.
* Принцът не трябва да има друга цел или мисъл, нито да избира друго за изучаване, освен войната, нейните правила и дисциплина, защото това е единственото изкуство, което принадлежи на управляващия, и е с такава сила, че не само запазва тези, които са родени принцове, а и позволява на хора на частни позиции да се издигнат до този ранг.
* Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече,а други да не загубят и това което притежават.
* С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.
* Съдбата е жена, и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.
* Съдбата проявява своята мощ тогава, когато не срещне съпротива.
* Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо - чрез закони, второ - чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият - на звяра; но понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.
* Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.
* У повечето републики раздорите се пораждат от безделието, което е рожба на мира; а опасността от война възвръща единението.
* Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.
* Хората забравят по-лесно бащината си смърт, отколкото бащиния си имот.
* Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.
* Хората не по-малко се привързват към тези, на които самите те са направили добро, отколкото към тези, които са им направили добро.
* Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън.
* Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.
* Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.
* Хората трябва или да се ласкаят, или да се отстраняват. А тъй като за леките обиди те отмъщават, а за по тежките не са в състояние да го сторят, то когато нанасяме някому оскърбление, то трябва да бъде такова, че да не се опасяваме от отмъщение.
* Целта оправдава средствата.