До 2050 г. повече от половината от населението в света ще страда от късогледство. Това каза проф. д-р Александър Оскар, ръководител на Катедрата по офталмология в Медицинския университет – София по време на дискусия „Каква е цената на зрителните нарушения и как да я намалим?“. По думите му над два милиарда души в света имат някаква зрително увреждане, а половината от тези хора страдат от зрително увреждане, което би могло да бъде предотвратено. Увреденото зрение води до сериозно влошаване на качеството на живот, тъй като чрез зрението възприемаме 90% от информацията от заобикалящия ни свят, каза още лекарят.
Една от причините за късогледството е прекомерната експозиция на дигитални устройства и все по-малко време, прекарано навън, посочи проф. Оскар. В България късогледството се увеличава като честота, но и като тежест на болестта, тъй като децата имат значително по-голямо късогледство от родителите, а късогледството им е високостпенно – над шест диоптъра, посочи още лекарят. Проф. Оскар препоръча децата да използват стационарни компютри вместо телефони, тъй като близостта на телефона до очите е само 15-20 см. Недостигът на витамин Д има пряко отношение към късогледството и затова се препоръчва през есенно-зимния период децата до 16-годишна възраст да приемат витамин Д, добави той. По думите му, ако единият родител има късогледство, над 50 на сто е рискът за късогледство у децата. Ако и двамата родители страдат от късогледство, 100% е рискът от поява на късогледство и у децата. Симптомите на късогледството са намалено виждане надалече, присвиване на очите, търкане на очите, водещо до чести инфекции, главоболие и др.
Лечението на „мързеливо око“ е най-големия проблем, с който се сблъскваме, а състоянието засяга около пет процента от общата популация в България, посочи още проф. Оскар. По думите му всяка година близо 3500 деца в България развиват „мързеливо око“. Състоянието може да се лекува, ако е диагностицирано навреме, но ако е диагностицирано на осемгодишна възраст, детето няма шансове да развие напълно зрението си. Заболяването е коварно, тъй като засяга само едното око, а децата и родителите не го забелязват.
Първият очен преглед на бебето трябва да бъде при навършване на шестмесечна възраст и ако няма данни за заболяване, следващият преглед може да бъде на 3,6 години, каза още лекарят. Преглед от очен лекар трябва да се извърши и преди началото на първи клас, а след това веднъж годишно до навършване на 18-годишна възраст.
Годишно в България се извършват около 40-45 хиляди операции заради катаракта, което е близо половината от имащите нужда от такава операция, каза още проф. Оскар. Лечението на катаракта е само оперативно, каза още той и добави, че няма хранителна добавка, която да премахва катарактата.
Броят на страдащите от макулна дегенерация, които са на над 50-годишна възраст, се увеличава и към 2050 г се очаква да се удвои, допълни проф. Оскар. По думите му проблемът е в липсата на скрининг, тъй като възрастните хора търсят лекарска помощ, когато необратимо загубят зрението си. Една трета от болните от диабет развиват диабетна ретинопатия, а една трета от хората с диабетна ретинопатия развиват много тежка форма на болестта, допълни той.
Глаукомата е хронично прогресивно заболяване, водещо до необратими увреди на зрителните нерви. Лечението на глаукома е с капки, които контролират вътреочното налягане, но половината от хората, които ползват тези капки не страдат от глаукома, а са хипердиагностицирани, посочи още той. По думите ме половината от засегнатите от глаукома не ползват капки, защото не знаят, че са развили заболяването. Болестта засяга 5-6% от населението, посочи още проф. Оскар.
В момента сме в цивилизацията на затлъстяването и захарния диабет, каза проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология на Александровска болница. Захарният диабет тип 2 става все по-разпространен сред децата и младите, което е много сериозен проблем, а диабет тип 1 и тип 2 оказват сериозно влияние върху очакваната продължителност на живота, добави той. Всеки трети с диабет развива диабетна ретинопатия, а друга една трета - сърдечно-съдови заболявания. Диабетът е причина за ранна смъртност, слепота, ампутация, сърдечна недостатъчност и др, допълни проф. Каменов.
Данни от 2021 г. показват, че 537 млн. души в света са засегнати от диабет, а над шест милиона смъртни случая се свързват с диабета, посочи проф. Каменов. В Европа един от 11 човека има диабет, а един от трима е с недиагностициран диабет. Данните за България показват, че 520 хиляди души са засегнати от диабет, каза още проф. Каменов. Диабетът е най-честата причина за сърдечно-съдов риск, за слепота в активна възраст, за терминална бъбречна недостатъчност и др. По думите му усложненията на диабет започват преди диагностицирането на болестта, а когато се установи диабет, вече 30  на сто от усложненията са налице.
Постигнато е съгласие сред политици от различни партии да се създаде национален скринингов център за ранна диагностика и профилактика на социално-значими заболявания, включително за очно здраве, каза проф. Костадин Ангелов, бивш председател на парламентарната комисия по здравеопазване в 49-то Народно събрание. По думите му има и идея за национална програма за детско очно здраве. Разходите за нея няма да бъдат никак малко, но резултатите ще доведат до много добавена стойност за обществото, каза още той.