Родолюбци от Русе бяха сред първите посетители от векове на гробницата мавзолей на братята Евлоги и Христо Георгиеви в гробищния парк „Белу“ в Букурещ, която бе отворена за посещение на 2 юни. Вечният дом на едни от най-големите дарители в българската история беше отворен за посетители за пръв път по инициатива на българското посолство в румънската столица. Това беше направено по повод 200-годишнината от рождението на по-малкия от двамата братя - Христо Георгиев, и бе подкрепено от неправителствената организация „Пътешественик през Румъния“ („Calator prin Romania“) и нейния проект „Гробището „Белу“ - Музей на открито („Cimitirul Bellu - Muzeu in aer liber“).
406 са били посетителите на мавзолея, предаде БТА, като се позова на дипломатическата ни мисия. Сред тях бяха 50 от Русе - групата, организирана от читалище „Христо Ботев - 1908“, което по традиция на 2 юни почита паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България пред паметника на поета в Букурещ.
Доброволците от румънското НПО вече са изработили QR код, който ще бъде поставен пред вратата на гробницата. Той съдържа подробна информация за живота и делото на братята Христо и Евлоги Георгиеви, както и за изграждането на гробницата мавзолей.
Още в първите часове на 2 юни над 200 души, предимно българи и румънци, се стекоха на алея 48, за да снимат комплекса отвън и отвътре и да научат повече за делото на двамата братя, които са оставили значима следа в историята на България и Румъния.
Сред посетителите бяха посланикът на България в Румъния Радко Влайков, който положи венец пред паметника, протойерей от Русенската света митрополия  Кирил Синев - представителят на българската патриаршия в румънската столица, който отслужи литургия, Лука Велчов - доайенът на българите в Букурещ и председател на Демократичния съюз на българите в Румъния, изпълнителният директор на асоциация „Еврорегион Данубиус“ Лили Ганчева.
Доброволци от „Пътешественик през Румъния“ информираха посетителите за историята на гробницата. 
Какво видяха те?
За това разказва кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева и илюстрира богато думите си със снимки.
Отвън тя прилича на малък бял дворец и е истински архитектурен шедьовър с височина 11 метра. Строителството й започва през 1897 г., когато умира Евлоги Георгиев. Градежът отнема пет години и е на известния румънски архитект Йон Минку - основател на новата архитектурна румънска школа и автор на емблематични за Букурещ сгради.
Четири бронзови фигури на евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан пазят гробницата отвън. Те са дело на румънския скулптор от немски произход Фриц Щорк.
В подземието вътре има четири бронзови арки, върху които на румънски е написано „И на него изгря истинската светлина“. 
„Ако погледнете внимателно вътрешността, на върха на купола ще видите изобразена Библията. Под нея звезди от злато, синьо небе и 12-те апостоли. Под тях четири ангела, всеки с дар в ръце. Под тях Исус Христос, Дева Мария, Свети Йоан Кръстител и два ангела“, обяснява Йоана, една от доброволките. 
Самото помещение е обособено на два етажа. Стръмни стълби водят до крипта. Под голяма каменна плоча са положени костите на двамата братя.
„Те искали да бъдат погребани тук, а не на първия етаж, защото били много скромни. Решили, че искат да бъдат погребани така, защото над тях няма нищо друго освен Господ“, обяснява Йоана. 
Тя разказва на посетителите как братя Христо и Евлоги Георгиеви нямали съпруги, нито деца, но дарявали пари на бедни хора и на болници в Румъния.
„Нямаше да имаме и Атенеума - най-красивата концертна зала в Букурещ без Евлоги Георгиев. Той дарява огромна сума пари за построяването й. Неслучайно там, в Атенеума, има стая с плоча с неговото име, за да покажем колко сме признателни за това, което е направил“, отбелязва Йоана.
„Братята Георгиеви даряват много пари и за университета в Букурещ. С техните дарения е изграден и Софийският университет. Нека да не забравяме, че Евлоги Георгиев е бил и първият дипломатически представител на България в румънската столица“, припомни на свой ред посланик Радко Влайков. 
Той отправи предложение към неправителствената организация за съвместна инициатива за реставрация на гробницата.
„Посолството на България в Румъния ще ви подкрепи да предприемете действия пред Министерството на културата на Румъния и съответните власти, които имат пряко отношение към гробницата, за да мога да бъдат направени постъпки за реставрацията й. Да направим това заедно“, подчерта посланик Влайков.