„Последният възрожденец“ - другата същност на мъжа с неизменното бомбе от старите снимки
„Последният възрожденец“ е заглавието на най-новата книга на Хачик Лебикян. Във фокуса на автора е създателят на русенския Киноклуб Георги Киряков. Ето как авторът представя труда си преди официалната му премиера, която ще се състои по-късно през месеца в Регионалния исторически музей. Заглавието е на редакцията.
Заглавието отразява в прекия и преносния смисъл на думата същността на тази книга. Русенският Киноклуб е създаден във Възрожденското читалище „Зора 1866“ през 1958 г. А неговият създател Георги Киряков носеше в себе си онази безкористност и всеотдайност на просветените възрожденци, които винаги са поставяли обществените интереси над личните.
Георги Киряков бе основен двигател на кинолюбителското движение в Русе в зората на неговото зараждане. Имаше творчески и организационен талант, с успех участваше във всички национални прояви на любителското кинотворчество. Тогава думата „любителско“ не беше обидна и не съдържаше оценка за качество на творческия продукт. По днешната терминология тя означава „некомерсионално“ кино, което доста по-късно бе преименувано на „алтернативно“.
Георги Киряков бе не само организатор, режисьор, оператор и секретар на Киноклуба, но и негова душа и сърце. Винаги енергичен и неуморен, провеждаше сказки и кинолектории, популяризираше световното и българско кино. Автор е на десетки филми, много от които са отличени с награди. Още в първата конкурсна година за българските кинолюбители - 1966-а, неговият филм „По долината на Лома“ получава най-висока награда и този „любителски“ филм два пъти е излъчван по Българската телевизия. Под негово ръководство русенският киноклуб бе удостоен от Комитета за изкуство и култура със званието „Представителен“, а самият Киряков беше награден с орден „Кирил и Методий“ за особени заслуги.
Днес последните му съмишленици и ученици си спомнят за него като един възрастен мъж с вечното бомбе. В тази книга се разкрива и една друга същност на тази възрожденска личност, друго негово амплоа - като учител.
В младежките и зрелите си години Георги Киряков, възпитаник на Мъжката гимназия в Русе, работи като учител в родното си село Писанец, в Бръшлен, а после дълги години като учител и директор на Първоначалното училище „Хр. Ботев“ в Русе. Участва във въздържателното дружество „Трезвеност“, в Червения кръст. Той е секретар на народно читалище „Св. Георги“ (сега „А. Кънчев“) и на Училищното настоятелство на град Русе, наред с това участва в самодейни театрални трупи.
През 1946 г. като училищен директор въвежда „говорящо“ кино в учебния процес. Родителско-учителският комитет го упълномощава да купи прожекционна киномашина и в Първоначалното училище „Хр. Ботев“ се осъществяват кинопредставления. С построяването на Дома на културата Георги Киряков е негов пръв директор, след което преминава на работа в окръжното предприятие „Кинефикация“, където и се пенсионира през 1961 г. Умира през 1981 г. в Русе. До края на своя живот остана влюбен във филмовото творчество, превърнало се в смисъл на неговия живот.
В книгата е отделено място на лекции на Георги Киряков за кинолюбителското движение, за творчеството на Шекспир в киното, както и спомени за него от колеги, приятели и ученици. Книгата е богато илюстрирана със снимки от Държавен архив-Русе и архива на Киноклуба.
Хачик ЛЕБИКЯН




Следете новините ни и в GoogleNews