Дублиращият отбор на „Дунав“ събра 16 точки и завърши на 12-то място в първенството на Североизточната Трета лига. След края на първенството „Утро“ разговаря с треньора на отбора Мариян Тодоров.

- Марияне, едва ли това класиране те удовлетворява?
- Разбира се, че не е нещо, с което можем да се гордеем. Само по себе си класирането не бива да е абсолютна самоцел. По-важното е, че отборът израсна като игра. Твърдя, че не заслужавахме да сме на тази позиция, защото пропиляхме много точки в мачове, които бяха напълно под наша диктовка. Отборът игра добре срещу силни тимове като „Лудогорец III“ и „Фратрия“, а  заслужаваше без уговорки победи срещу „Септември“ /Тервел/ и „Доростол“ /Силистра/. Случваше се обаче нещо необяснимо - ние създавахме положение след положение, а допускахме попадения буквално от нищото. Имаше мачове, в които, вместо да водим с 3:0, губехме с 0:3. Особено парадоксално бе представянето ни у дома, където, от притеснение ли, от какво ли, правехме груби грешки. Но пак казвам - отборът израсна като стил и поведение в сравнение с есента. Момчетата както че ли разбраха какво искам от тях. На моменти изпълняваха задачите, на моменти се изключваха, сякаш забравяха какво сме начертали като план. Знам, че младостта не е оправдание и че растежът идва с опита, но който се отърси по-рано от притеснението, ще върви напред. Който не може да преодолее напрежението и себе си, а имаме такива футболисти, ще си ходи. В това отношение не може да има компромиси и сантименти. 
- Кое най-доброто като резултат от работата в дубъла?
- Фактът, че треньорският щаб на мъжете обръща сериозно внимание на наши момчета. Има 4-5 човека като Стефан Стефанов, Никола Тотев и Калоян Иванов, които редовно тренират с мъжете. Някои от тях записаха даже по няколко мача с първия отбор. Не могат да се оплачат от внимание и те трябва да са дадат сметка, че трябва да оправдават доверието. Ето, Димитър Тодоров, Кристиян Господинов и Даниел Николов вече се наложиха при мъжете. Значи и други след могат до го направят, пък и нали идеята за работа в школата е тя да произвежда местни футболисти за представителния тим. Защо са ни пришълци от други градове с големи финансови претенции, като можем да създаваме наши кадри!
- Ще дадеш ли шанс през новия сезон на момчета от доскорошния отбор с футболисти до 17 години?
- Вече го правя, някои от тях записаха мачове за дубъла. Със сигурност ще дам шанс на 5-6 човека. Сред тях ще са Даниел Иванов, Павел Петров, Росен Закарян,  Николай Енчев.
- Как ще изглежда отборът през следващото първенство?
- Със сигурност по-добре като игра, резултати, класиране.
- Като човек, работил и в други школи, какво мислиш за това роене на русенски футболни клубове?
- Това деление не води доникъде, защото има клубове с камерни групи, в които нямат например отбори с юноши. И в един момент, когато децата наближат 15-16 години, идват в „Дунав“. Друг е въпросът как са подготвени. Иначе всеки може да прави каквото си иска и да си създаде клуб. Никой не може да му попречи в избора. Този „патент“ с многото клубове не е само русенска история. Той само размива развитието на децата. Но пак казвам - всеки има право да върви по своя път.