След бурен вятър в началото на месец май две малки пухави птичета падат от гнездо на дърво в района на Държавния резерв до жп гара Обазцов чифлик. Дежурните охранители Емил Николов и Христо Димитров намират малките пиленца, но едното е наранено и няма възможност да бъде спасено. Прибират другото в един кашон. При падналия внезапен дъжд кашонът се намокря и задържа два-три пръста вода. Дошлият на смяна за новото дежурство Пламен Петров вижда какво се е случило и прибира пернатото бебе на сухо. След дежурството го отнася вкъщи и му прави клетка. От интернет разбира, че това прилича на мъничка горска ушата сова. Рови се, за да разбере с какво се храни и купува пилешки дробчета и пилешко месо. В самото начало совичката се храни от дланта му, но след няколко дни започва да яде сама от една капачка.
След Великденските празници човекът ме потърси за консултация. Знаеше, че ходя по горите и че наблюдавам  птиците там. Отидох и видях пилето. Наистина беше горска ушата сова. Лявото и крилце беше счупено. Обадих се в Спасителния център в Стара загора, на тамошната автогара и в Русе, за да уредя транспортирането на совичката. Нали това малко беззащитно телце трябваше да бъде спасено на всяка цена. Няма да описвам каква беше приятната ми изненада, когато разбрах от Назиф, шофьорът на бусчето, което по маршрут отиваше до Момчилград, че нашата совичка беше в компанията на един щъркел и 30 гълъба... 
Няколко дни по-късно разговарях с д-р Стефка Димитрова, която е ветеринарен лекар в Спасителния център. Просто се заинтересувах за нашия пернат „пациент“. Жената беше любезна да сподели, че  счупеното крилце е шинирано, обаче и другото е било счупено. В съвсем скорошен разговор разбрах още, че е било счупено и краче на пилето. За съжаление във времето то е отказало да се храни и е починало.
Дълбоко у мене остана оня детски писък на малката ранена совичка, който излиташе от клетката в дома на Пламен, когато нейните родители вече я бяха усетили и пълнеха околното пространство със своите молби за помощ. Понякога е така. Искаме да помогнем на беззащитни птици и животни, но не успяваме. Хубаво е, че сме ги забелязали, че сме дали нещо от себе си. Но природата си е природа. Тя прилага своите закони. И ще е много добре, ако ние не ги нарушаваме. За да не се бъркаме в нейното равновесие.

Красимир МАНЕВ