Татяна Лолова беше учебник по етика на актьора. Тя премина с голямо достойнство през живота, без да се омърси от нищо извън изкуството. Това каза журналистът Георги Тошев, който води вечер, посветена на голямата ни актриса под наслов „Празнуваме Татяна Лолова“. Събитието бе в рамките на театралния фестивал „Варненско лято“ и е поредната спирка от националната програма „Татяна Лолова на 90 години“, която включва прожектиране на документалния филм „Последният спектакъл“ и представяне на книгата „Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки“.
Вярвам, че единственият начин обичаните хора  да бъдат по-дълго сред нас, е да ги предаваме чрез разказите си на тези, които не са ги познавали. Да се опитваме да разкриваме щрихи от характера и живота им, случки, които не са запечатани на филмова лента, за да ги направим по-близки до тяхната потенциална публика, която все по-рядко може да ги гледа от старите ленти, сподели Тошев, който е автор на филма и съставител на изданието.
Специално за срещата във Варна дойде актрисата Силвия Лулчева, която прочете откъси от книгата. „Татяна Лолова беше сред нас с щедра голяма усмивка, с безкрайните си сини дълбоки очи, които те сканират. Задаваше умни въпроси, любопитна за всичко около себе си, с любов към живота. Обичаше таланта и го обгрижваше в хората около себе си“, сподели тя. „Най-голяма й сила бе нейната усмивка“, каза Лулчева и припомни мисълта на актрисата „Аз не съм звезда, аз съм слънце“.
Книгата под съставителството и редакцията на Георги Тошев се издава специално по повод 90-годишнината от рождението на Татяна Лолова и включва неразказани истории, над 70 снимки и скица на актрисата от Греди Асса. В изданието има по един текст, подчинен на дума, започваща с всяка буква от българската азбука, съдържащ спомени и размисли на Лолова. Много ценни според Тошев са откритите от него в архива й записки за актьори и режисьори, които показват театралния живот зад кулисите, който много добре разказва това, което се случва на сцената.
Филмът „Последният спектакъл“ съдържа архивни кадри и снимки, някои от които се показват публично за първи път. Авторът разказа, че с телефона си той е документирал много лични моменти, искайки да улови актрисата извън филмовите й роли. Документалният портрет започва с материал, заснет за кинопреглед, из спектакъла „Дървеница“ по Маяковски в Сатиричния театър, който е свален от цензурата. Ролята е сред първите на Лолова в новосформираната трупа. Показани са и кадри от снимките на сериала „Порталът“, в който актрисата изпълнява последната си роля, както и от записа на песента „Любовта“ с Орлин Горанов. За Лолова говорят творците, с които е работила в последни месеци от живота си. Съавтор на лентата е Калояна Климентова.
Публиката във Варна чу и запис от любимата роля на Татяна Лолова на Уини в „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет. По думите на Тошев тя е била сбъдване на нейната мечта за драматично поприще, подарено й от проф. Гриша Островски.
Татяна Лолова е родена в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. Същата година дебютира на професионална сцена в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, която е официално назначена в новосформираната трупа на Държавен сатиричен театър, където играе до края на живота си с едно прекъсване от 1977 до 1989 г., когато е актриса в Театър „София“. Тя има над 120 театрални, 76 телевизионни и 54 роли в киното, многобройни записи в БНР. Носител е на редица филмови и театрални награди, високи държавни отличия. През годините играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199, театъра в Стара Загора.