Венцеслав Неделчев от 1982 година танцува народни танци в различни формации. Завършил е АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев“ в Пловдив и отскоро е защитил докторантура по хореография в същото висше училище. 
На организираната от Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Международна научна конференция „Съвременният свят - постижения, рискове, иновации“ д-р Неделчев изнесе интересен доклад - „Дунавско хоро - с ляв или с десен крак?“. Това е поводът за разговора ни.

- Как се започва Дунавското хоро - с ляв или с десен крак?
- Преди да отговоря на този въпрос, трябва да уточня нещо, свързано с фолклора. Както казват много и ерудирани фолклористи, фолклорът е един жив организъм. Този жив организъм постоянно се развива, обогатява и изменя - всъщност това обуславя и многообразието в нашия фолклор: многообразие в шевиците, многообразие в носиите, в песните и танците, а ако щеш - и в традициите. Точно поради тази причина има многообразие и в Дунавското хоро. „Многообразие“ е нарицателно, тъй като въпрос на избор е кой как ще го интерпретира Дунавското хоро - дали с десен, или с ляв крак. Всъщност отговора на този въпрос аз дадох на научната конференция в Регионална библиотека „Любен Каравелов“. И то - накрая на доклада, след като представих една може би история, откъде е започнало описването и представянето на Дунавското хоро в самодейните колективи въобще на света.
- И как то е станало емблема на народа ни.
- Абсолютно, то всъщност се е превърнало в емблема, благодарение на уникалното произведение на Дико Илиев „Дунавско хоро“, което се изпълнява винаги на Нова година, веднага след химна на България и  „Многая лета“. Тогава всички масово правят уникалния флашмоб с Дунавско хоро на центъра. Но реално, ако се замислим, Дунавското хоро и стъпките, които изпълняват хората, е едно
многообразие от няколко хорца
най-известните и популярните от които са Търновското хоро, известно още и като Право северняшко, а някъде му казват и Ученическо хоро, и Свищовското хоро от друга страна, което е характерно за Русенския край и Свищовския край. Тези две хора всъщност са се наложили като нарицателни дунавски хора, тъй като се танцуват точно на въпросната мелодия на Дико Илиев. 
- Тогава има ли правилно и неправилно начало?
- В края на този доклад аз изложих моята позиция и то аргументирано. В науката няма емоции - тя се базира на факти, на анализ и на изводи. Аз си направих извод и представих моята позиция, моят извод от фактите, които съм проучил. Реално погледнато - да, всеки може да си интерпретира и да изпълнява Дунавското хоро както иска. Аз 
представям точно тези вариации и интерпретации
в доклада си. Но, базирайки се на фактите, за мен лично Дунавското хоро започва с един-единствен крак и това е десният, въпреки че в Русенско се наблюдава да започва с ляв крак. 
- Това пък защо и откъде?
- За това трябва да се върнем малко назад в историята. Още след Освобождението на България започва миграцията. Тя е характерна за населението по нашите земи и по принцип, но миграцията от Балкана към равнината се засилва след Освобождението, когато започва един отлив на османско население от територията на страната ни към Турция. И тези свободни места, къщи и ниви напълно нормално е да започнат да се заселват с преселници, които - дали по-рано са избягали, или просто са чули, че има свободно място, където могат да отидат да живеят, и се спускат от Балкана към равнината. В много изследвания, не само мои, но и най-вече на етнографи, се доказва, че
балканджиите имат най-голямо влияние върху населението от равнината относно песни, танци, традиции
и ако щеш - бит като цяло. Точно поради тази причина влиянието на балканджиите, което е най-голямо върху населението от равнината, спомага за това населението от равнината да започне да възприема начина на започване на хората на балканджиите - а той много често е с ляв крак. Примерите са много, в дисертационния си труд описвам и представям това нещо. Ще изброя само няколко примера: Катеринкиното хоро, което е от Великотърновския край, ама са явно балканджии и още от Габровско са слезли във Великотърновско, че чак тогава са се преместили по към равнината - към Русенско, започва например с ляв крак. Хорото Ангеловата, което във Великотърновско, отново се започва с ляв крак, в Габровско също се започва с ляв крак, но вече наименованието е друго - казва се Овчарската, а е същото хоро. Тарамберина от Ловешко е една много хубава ръченица, която отново се започва с ляв крак и слизайки към равнината, равнинците започват да я изпълняват и те с ляв крак - просто възприемат хорото цялостно. И тъй като в репертоара на равнинното население присъстват много хора, да не кажа по-голямата част от хората са балканджийски, а една огромна част от тези хора започват с ляв крак, постепенно дори и местните, традиционни хора, по инерция или по навик,  те започват да ги изпълняват с ляв крак. Или намират място в тяхното си, традиционно хоро, където има ляв крак, и започват хорото оттам - с ляв крак, за да прилича на всички останали балканджийски хора. 
- Обаче русенският вариант на Дунавското хоро е с една интересна стъпка напред. Кога се появява тази стъпка и това не напомня ли на вълните на Дунава? И защо изобщо русенци са си вкарали тази стъпка навътре към кръга например, а не да се връщат назад?
- Категоричен отговор е много трудно да се даде. Въобще категоричните факти са много трудно доказуеми. Да, 
в Русенско се изпълнява една допълнителна стъпка
напред, към центъра на хорото, с левият крак. Защо са го направили, не мога да отговоря. Трудно е за доказване, надявам се някой след мен да успее да го докаже. Аз просто съм го забелязал като факт. 
- И по-красиво ли е станало?
- За мен лично, както и го доказвам в доклада, Свищовското хоро или както в Русенско си го изпълняваме, всъщност това си е усложненото Търновско хоро, което се играе като Дунавско. Наименованията станаха много, но става въпрос за едно и също, тип Дунавско хоро. Усложненото Търновско хоро е всъщност нашето Русенско хоро, а русенци са си добавили тази стъпка някъде в средата на Търновското хоро, напред и назад. Дали за да добавят от себе си нещо, за да превърнат Търновското хоро в русенско, в свое хоро, дали просто защото, както казахте - 
така имитират вълните на Дунава
защото са близко до него и това им е направило впечатление. Да, факт е, че я има тази лява крачка, стъпката с ляв крак към центъра на хорото. Но защо - трудно е да се докаже. Факт обаче е, че трябва да се върнем назад в историята и в историческите хронологични описания на хорото, за да разберем как местното Русенско хоро всъщност е станало такова - с ляв крак, а не с десен. Ще се върна в описанията на хорцето. През 1929 година се отпечатва първата печатна сбирка за България, в която се описват традиционни фолклорни хора. Тя е направена от действащия началник по телесно възпитание към Министерството за телесно възпитание - тогавашното Министерство на спорта. И един от началник-отделите - Ангел Друмев, създава тази първа печатна сбирка с хорцата. 
Той описва за пръв път Дунавското или т.нар. Свищовско хоро, което се играе в нашия край
но го описва с десен крак. Малко по-късно, през 1945 година, може би основоположникът на българската фолклорна студия и научната дейност във фолклора - проф. д-р Стоян Джуджев, също описва в първата научна студия за български народни танци, това е т.нар. учебник „Българска народна хореография“ - първият за България, Свищовското хоро отново с десен крак. Веднага след него преподавателят от тогавашното Висше учебно заведение по телесно възпитание, днес Национална спортна академия, Борис Цонев, започва да го описва с ляв крак към центъра. Това става през 1950 година - 5 години след онзи учебник, „Българска народна хореография“. Защо го е направил? Тук вече излиза отново влиянието на балканджиите върху населението от равнината. В трета глава на дисертационния ми труд представям точно влиянието на балканджиите върху населението около Русе, Бяла и Разград и т.нар. етнографска група хърцои.
Хърцоите възприемат от балканджиите много хора
а част от тях започват с ляв крак. Борис Цонев, като преподавател от Национална спортна академия, тогава Висше учебно заведение по телесно възпитание, описва още в предговора на учебника си, че този негов учебник е плод на 25-годишни изследвания - тоест от датата на издаване 1950 година, ако върнем тези 25 години, той най-рано около 1925 година е наблюдавал въпросното хоро в Свищовско, започвайки с ляв крак към центъра. Интересното е, че всъщност това е периодът, в който е най-силно влиянието на балканджиите върху хърцоите. Това е и перодът, в който даже вече се уеднаквяват начините на танцуване и на балкаджии, и на хърцои. И всъщност не можем да не си зададем въпроса - той не е ли наблюдавал една вече интерпретация от равнинното население на едно хорце, което всъщност е дошло от Балкана, започвайки го с ляв крак? И то защото преди неговия учебник, две други научни публикации в учебници или сборници, описват същото Свищовско хоро със същата лексика, започвайки го с десен крак, надясно. 
- И сега всички учители учат децата, че се започва с ляв крак?
- От 1950 година насам Борис Цонев издава 5 учебника за учителите по физическо възпитание в Национална спортна академия, в което по един и същи начин хорото се описва с ляв крак към центъра. Неговият асистент, а впоследствие - и преподавател на негово място в тази спортна академия, доц.д-р Стефан Въгларов, го описва по същия начин - предполагам, без да вложи личния си елемент на изследовател, а просто защото се е облегнал на изследванията на човека преди него. Реално погледнато, от 1950 година насам всички преподаватели в училищата преподават още от 5-и клас свищовското Дунавско хоро с ляв крак към центъра, без обаче да направят съответния анализ, че преди тях, преди този първи учебник е описано с десен крак надясно. 
- Вие как го преподавате на любителите танцьори?
- Чисто методически съм забелязал, че е много по-лесно нарицателното Дунавско хоро, включващо и Търновското, и Свищовското, да се преподава, започвайки първо от лесното - Търновско хоро, а след това да се покаже и усложненият вариант - Русенското или Свищовското хоро. За Търновското хоро няма съмнения - във всеки учебник е описано с десен крак надясно. В доклада, който представих в библиотеката в Русе,
направих съвсем кратко доказателство, че русенският вариант на Свищовското хоро е усложнено Търновско хоро
чрез добавянето на тази стъпка, за която говорихме - с ляв крак към центъра. Като го обясня по този начин на любителите - че и Свищовското хоро го започвам с десен крак, а не от средата, както го е описал Борис Цонев с ляв крак, се получава много по-бързо и по-лесно заучаването му. Нека да се върна пак на Борис Цонев и неговия опит, че Дунавското или Свищовското хоро започва с ляв крак. Най-вероятно, след като е наблюдавал вече обединението на балканджии и равнинно население в танцовия фолклор, той е наблюдавал интерпретацията готова, направена - с ляв крак към центъра, без да осъзнава обаче, че описва въпросното Свищовско хоро от средата нататък. 
- Ето къде е ключът.
- Това е ключът, да. Но отново пак ще се върна и на това, с което започнахме - че фолклорът е жив организъм. Той се изменя, той се обогатява и всъщност това създава многообразието и в Дунавското хоро. Отново се връщам на това, че нашата работа като изследователи е да наблюдаваме този фолклор, а не да му влияем - тоест да е избор на всеки, и то специфичен избор, как ще го възприеме и как ще го изиграе или как ще го преподаде Дунавското хоро. Аз лично за себе си съм заел позицията, че трябва да се търси първообразът на хорото - най-ранното описано, най-ранното изпълнено или най-ранното записано с видео хоро. Защото оттам нататък всеки нормален човек или във всяко село,
всеки си добавя стъпчица, начин и характер на изпълнение
Става обогатяване на този първообраз и до наши дни достига едно доста по-сложно от първообраза хоро. Аз съм заел позицията, че за мен е важен първообразът. А и чисто методически, както споменах преди малко, е много по-лесно да го покажеш с десен крак, надясно. Отделно от това, самите Борис Цонев и Стефан Въгларов имат методика, описана в техните учебници, че десните хора започват с десен крак, надясно. А Свищовското или Дунавското, както му казваме, хоро е дясно хоро, което се развива повече надясно, отколкото вляво. 
- И какво става, когато сърцето играе, а пък краката не могат?
- Когато сърцето играе, а пък краката не могат, най-често остава радостта и насладата от това, което се наблюдава.

Ася ПЕНЧЕВА,
Кореспондент на БНР в Русе