Отборът на „Дунав“ с футболисти до 17 години изпадна от състава на Елитната юношеска лига. Защо се стигна до такъв финал? „Утро“ потърси отговорите от треньора Ивайло Кирилов.

- Иво, можеше ли да бъде избегнат този сценарий?
- Ако имаше още няколко кръга, може би щяхме да съхраним някакви шансове. Поех отбора през зимата и докато момчетата разберат какво искам, мина време. Ако изключим резултатите, мисля, че отборът заигра добре през втората половина на пролетния сезон. Свидетелство са последните 6-7 мача, когато дори надигравахме съперниците. Ще дам пример с ЦСКА 1948, срещу когото загубихме с 0:5. Някои ще кажат - какво има да се коментира след такъв резултат. Така може да говори само човек, който не е гледал мача. През първото полувреме смачкахме столичани, направихме хубави атаки, пратихме топката в гредите. След почивката, буквално минути след сигнала на съдията, допуснахме лек гол, аз направих смени като за последен мач и отборът рухна. Явно инерцията от лошия сезон затормози допълнително момчетата.
- Какви бяха най-сериозните проблеми?
- В защита бяхме много зле, особено при статичните положения. Почти нямаше мач, в който да се разминем без гол при някое центриране. Въобще играта с глава бе ахилесовата ни пета. В това отношение наистина бяхме твърде уязвими.
- Тези 17-годишни момчета навлизат във възраст, в която рискуват да останат без отбор, тъй като в България не се провежда шампионат за 19-годишни футболисти. Каква ще е съдбата им?
- Някои ще се опитат да си намерят други отбори. Някои сигурно ще спрат с футбола, което е жалко. Лично аз виждам трима-четирима, които могат да бъдат интегрирани във втория отбор. Вече съм говорил по този въпрос с Мариян /Тодоров, треньор на дубъла/.
- Кои играчи му би препоръчал?
- На първо време капитана Павел Петров и Росен Закарян. Те имат качества. Росен е със сериозен потенциал, но трябва да помисли за характера си.
- С това изпадане треньорската рулетка в школата се завърта и къде ще те прати?
- Ще водя отбора с момчета, родени през 2008 година. Този тим ще участва в първенството на зона „Варна“.
- Твоят син Даниел е част от школата. Чуваме добри отзиви по негов адрес. Какво мислиш за неговото развитие?
- Той е роден през 2009 година. Беше контузен доскоро. Ако няма тренировки с връстниците си, тренираме заедно с него всеки ден. Интересно му е, труди се. Аз съм му баща и няма до го възхвалявам, но определено има усет за футбола. От него зависи докъде ще стигне.