Русе притежава обективните предпоставки да се превърне в една бъдещите „звезди“ на икономическото развитие. Това твърди в своя статия за в.“Капитал“ известният наш икономист Георги Стоев - макроикономист и председател на „Trakia Tech“ - стратегически консултант на „Тракия икономическа зона“ и на „Индустриален парк Сливен“. Заедно с Заедно с Весислав Илиев той е автор и на индекса за индустриално развитие на регионите, който през миналата година изненадващо постави Русе на второ място в класацията за индустриално развитие на регионите, след Софийска област, но преди Пловдив.
Налице са редица обнадеждаващи обективни фактори и желание в местната общност. Промишлеността в региона е отворена към международните пазари и чуждестранните инвестиции. Чуждестранните инвеститори са отговорни за над 1/3 от работните места в промишлеността, а експортната интензивност на предприятията в региона е сред най-ясно изразените в страната - 2/3 от приходите в промишлеността са приходи от износ на продукция.
Привличането на няколко инвеститора-котва бързо може да образува клъстер, какъвто е очертаващият се пример в аутомотив сектора. В региона утвърдени аутомотив компании са „А.Л. Филтър“ и „Витте Аутомотив“, като последната през изминалата година обяви поредното разширение на производството си. През последните години секторът продължи да привлича нови чуждестранни инвеститори, като например „Форез“, „Бадер“ и „Еберспехер“. Това доведе до увеличаване на дела на мехатроника и аутомотив в индустриалната заетост до над 28%, или сходен дял спрямо този в други инвестиционни дестинации като Пловдив.
В същото време солидният дял на процесно-преработвателните индустрии помага за поддържане на относително висока средна производителност и съответно дава сигнал на новите работодатели, че техните намерения ще трябва да бъдат съобразени с тази конкуренция на пазара на труда. Това филтрира инвеститорите и създава условия за привличане на този етап на средно- и високопроизводителни компании в мехатроника и аутомотив, казва Стоев. Това ще доведе до свиване на някои установени производители, които са залагали на ниските разходи за труд. Резервът от работна сила ще дойде от текстилния сектор, който по исторически причини все още заема голям дял от русенската индустрия.
Икономистът посочва, че на този етап не е сигурно дали Русе ще се възползва от своя потенциал, или ще бъде „заразен“ от икономическата депресия на повечето региони на север от Стара планина. Преди да се превърне в модерен индустриален и технологичен център, градът ще трябва да извърви още дълъг път. Ще трябва да се променят някои наслоени идеи (включително, че централното правителство е основно отговорно за развитието на Северна България). Ще трябва да се дефинира и смисълът от близостта до най-богатия регион в Румъния, една от най-бързо развиващите се икономики в Европа.
Русе е град, който трябва да има самочувствието да насочва по-нископроизводителни инвеститори към други партньорски региони, като се фокусира върху привличането на висококвалифицирани кадри и производства, разположени нагоре по веригата на стойността, казва икономистът.