Отборът на „Дунав“ с футболисти до 15 години завърши на шесто място сезона в Елитната юношеска лига. Това е и най-предното класиране от всички клубни формации. По този повод „Утро“ разговаря с треньора Драгомир Григоров.

- Драго, какви бяха целите преди началото на първенството?
- Реалистичните ми нагласи бяха, че трябва да се класираме в осмицата, а при възможност да преследваме и две-три позиции нагоре. С това шесто място задачата беше изпълнена и аз съм доволен от представянето на момчетата. Особено силна бе играта им през есента, когато записаха 10 мача без загуба. Такава серия за отбор от нашия клуб няма как да не направи впечатление. През пролетта футболът ни беше колеблив, но налице бяха и обективни причини - най-вече доста контузени момчета.
- Кои футболисти би отличил?
- Не обичам да правя персонални оценки. Забелязвам израстване във всички, най-важното обаче беше растежът на отбора.  
- И все пак в твоя тим играе Йоан Нофал, който беше избран в идеалния отбор на лигата. Какво би казал за това момче?
- Йоан е роден стрелец. Както обичам да се шегувам, той и голът се искат. Може да играе на две позиции - като крило и централен нападател. Аз смятам, че по-подходящата позиция за него е на фланга, където наистина се справя много добре. 
- Защото е много бърз?
- Не е чак толкова бърз, но е здрав, силен физически и защитниците не могат да го съборят толкова лесно, колкото и да опитват. В Йоан има хубаво бъдеще, но всичко зависи от него.
- Какви минуси отчиташ в твоя отбор?
- Че подхождаме с прекален респект към отбори с гръмки клубни имена. Забелязвам този провинциален комплекс дори на мачове в Русе. Уплашиш ли се предварително, си загубил мача още в съблекалнята.
- На какво ниво е българският футбол в тази възрастова група?
- На прилично. Липсват ни обаче важни неща като агресия и бързина. Вина имат и съдиите, които почти не допускат по-свободна игра. Презумпцията е, че пазят момчета от контузии. Тази практика обаче е твърде лоша услуга, защото когато българските футболисти излязат за мачове в чужбина, съперниците не ги жалят въобще и почват да ги мачкат от първата минути с твърда игра. Нашите се озъртат и се питат недоумяващо: „Какво става? В България подобни сблъсъци се свирят като нарушения!“. В България се свирят, но не и навън. И докато българчетата се приспособят, вече са отнесли няколко гола и гардът им е паднал. 
- Не е тайна, че в клубове извън Русе играят футболисти за почти отбор и половина, които са тръгнали от школата на „Дунав“. Как гледаш на този факт?
- Няма родител, който да не се надява, че синът му ще стане голям футболист, ако играе в „Левски“, ЦСКА, „Лудогорец“ или „Ботев“ /Пд/. Може, но такива случаи ще се броят на пръсти. Колко наши момчета могат да направят пробив в тъй наречените грандове? Твърдя, че ще са много малко, защото конкуренцията е различна. В този смисъл „Дунав“ е чудесно място за по-лесен път към професионалния футбол. Защо? Защото се дава възможност на юноши да тренират с първия отбор и ако покажат качества, да играят за него. Кои от младите русенски футболисти получиха шанс за изява. Ами точно тези в „Дунав“ - Кристиян Господинов, Митко Тодоров, Дани Николов. Кристиян е на 20 години, а само през този сезон има 27 професионални мача. Играе в първия отбор от 3 години. Същото е и с Митко. Виждам, че Мартин Ковачев редовно вика „малките“ за тренировки при мъжете. Ако те не се възползват от такива възможности, кой да го направи!
- Треньорите от Елитната юношеска лига те определиха за наставник номер 2 на сезона. Как посрещна тази класация?
- Изненадах се, че младите ми колеги гласуваха за мене. Може би онази серия от 10 мача без загуба натежа при техния избор. Няма да скрия, че ми стана приятно. 
- Историята с твоя отбор ще продължи в първенството на елитните тимове с вече 16-годишни футболисти. Ще съумееш ли да запазиш състава.
- Надявам се, че ще вървим напред с ядрото, което имаме.