Отборът на „Лудогорец“ с футболисти до 17 години стана държавен шампион. В последния мач у дома момчетата на русенския треньор Мартин Цирков победиха „Левски“ /Сф/ с 2:1 и финишираха с 80 точки при забележителна голова разлика 98:14! „Сините“ от София останаха втори със 74 точки при голово съотношение 66:21. След триумфа на „орлите“ „Утро“ разговаря с треньора Цирков.

- Мартине, честито! Как се стигна до тази титла?
- Не беше лесно, но направихме много силна серия. Поех отбора след 6-ия кръг, когато беше на трето място и на 6 точки от лидера „Левски“. При това тимът беше влязъл в период с 2 загуби и един равен.
- Как стана така, че от важна фигура в структурата на „Дунав“ реши да се преместиш в Разград?
- Директорът на школата на ФК „Лудогорец“ Радослав Комитов ме бе поканил веднъж, но тогава му отказах. С него се познаваме от 2010 година, когато беше играч на „Дунав“ и бяхме на крачка да влезем в „А“ група. Последва нова покана, която нямаше как да не приема. Аз съм млад човек и амбицията ми беше да се развивам при това в система, уредена от игла до конец.
- Много се говори за условията на работа в „Лудогорец“. Какво му е толкова различно?
- Няма какво да говорим - от основата до пирамидата всичко е изградено на професионални, на европейски начала. Базата като терени и възстановяване е фантастична, а специално тази на юношите превъзхожда инфраструктурата на много мъжки отбори в професионалния футбол. Моят екип включва всичко необходимо по европейски образец - помощник, кондиционен треньор, треньор на вратарите, медицинско лице. Стремим се да бъдем в крак с новите технологии, работим например с джипиес система за отчитане на най-различни показатели. При тези обстоятелства не ти остава нищо друго, освен да мислиш само за футбол и да работиш за развитието - своето и на отбора.
- Колко национали има в твоя тим?
- Засега само един - Филип Гигов.
- Всички се прехласват по школата на „Лудогорец“, но до първия отбор стигат българи за пръстите на едната ръка. Повечето са и резерви. Какво е твоето обяснение?
- Всеки трябва да заслужи шанса си. Нужно е и търпение. Не става от днес за утре да влезеш в мъжкия отбор. В моя тим има момчета със сериозен потенциал. Много от тях могат да стигнат далеч, но всичко зависи от тях. Аз не познавам треньор, който би се отказал от услугите на завършени български футболисти.
- Като стана дума за треньори, има ли наставници, които будят възхищението ти?
- Когато бях футболист, винаги се опитвах да взема най-доброто от треньорите, с които работех. Гледах да пречупя техните възгледи през моите схващания какъв футбол трябва да се играе. От един попивах едно, от друг - друго. Ако ме питате дали имам идоли като Моуриньо или Гуардиола - не, нямам.
- Какво е нивото на българския футбол при момчетата до 17 години, сравнено с образците в Европа?
- Наскоро нашият национален отбор в тази възрастова група участва на баражи в Румъния с още три много силни тима. Рекапитулацията беше две минимални загуби и едно реми. Гледах всички мачове и трябва да кажа, че нашите футболисти почти не отстъпваха на съперниците си. Казано с две думи, не сме много далеч като класа. Това е моето мнение. Разбира се, трябва да се работи още много.
- Следиш ли какво става във ФК „Дунав“?
- Разбира се. Когато съм в Русе, не пропускам мачовете на мъжкия отбор. Имам и преки впечатления от двубои на отборите с футболисти до 15 и 17 години.
- Не ти ли е малко криво, че не работиш за „Дунав“, а за „Лудогорец“?
- Ангажиментите ми в Разград са резултат от предложените ми супер условия и възможността да се развивам. Там всичко е на солидна професионална основа. Като бивш футболист и треньор на „Дунав“ не мога да скрия, че усещам понякога нотка носталгия. Все пак това е моят роден клуб.
- С тази титла в „Лудогорец“ приключи един цикъл от работата ти в Разград. Кой отбор ще тренираш през следващия сезон?
- По тази тема ме чака разговор с ръководството на разградския клуб. То ще прецени къде ще съм най-полезен.
- Желаем ти нови успехи!
- Благодаря!