„Родена през 70-те“ е заглавието на дебютния романа на Марина Йорданова, който тя ще представи в родния си Русе във вторник, 4 юни, от 17.30 часа в библиотека „Любен Каравелов“. Гост на събитието ще бъде Нина Йорданова, чийто житейски истории залягат в основата на романа.
„Родена през 70-те“ повежда читателя по съкровените пътеки на себепознанието. Книгата е и своеобразна равносметка на първите 50 години от един човешки живот. Действието непрестанно лавира между настоящето и миналото. Част от ретроспекциите връщат читателя към отминали исторически моменти, които са пречупени през призмата на личното преживяване на предците на главната героиня. Нина споделя както трудни, така и съкровени етапи от своя житейски път, които отразяват не просто индивидуални, но и универсални аспекти на човешкия опит. Романът се докосва до различни теми като войната, вярата, измамата и добротворчеството, които подтикват читателя да се замисли за своите виждания по тези въпроси.
Марина Йорданова е родена на 7 октомври 1991 г. в   Русе. Средното си образование завършва в Средното училище по европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“, а паралелно с това и детската музикална школа към Училището по изкуствата. Висшето си образование завършва в София, с две специалности - „Реклама“ и „Поп и джаз пеене“, завършва и магистратура в сферата на маркетинга. Автор е на стихосбирката „Безначално“, средствата от продажбата на която предоставя на кампанията „Скритите таланти на България“.
Последните девет години Марина Йорданова посвещава на маркетингови анализи и стратегии, а в свободното си време пее, пише стихове и проза.

- Предстои представянето на книгата ви „Родена през 70-те“, в която описвате живота на Нина Йорданова, но нека започнем от вас, разкажете повече за себе си, за живота си преди и след излизането от родния Русе.
- От близо петнадесет години живея в София, където завърших бакалавър по „Реклама“ и minor програма „Поп и джаз пеене“. След това продължих с магистратура по „Маркетинг мениджмънт“ в НБУ.
Първите осемнадесет години от живота ми минаха в Русе, където съм натрупала най-милите си спомени. Затова често прекарвам свободното си време тук - при своите корени. 
От малка пея, дори отпреди да се помня, по разказите на моите близки. На шест години, по съвет на една учителка, започнах да уча пиано и солфеж в Детската музикална школа към НУИ „Проф. Веселин Стоянов“. Обучението продължи от предучилищна възраст до пети клас, като в края на всяка година полагахме изпити по пиано.
Когато започнах да уча нотите, от голяма помощ ми беше, че вече свободно четях. Обожавах да си избирам книги от детския отдел на градската библиотека. Когато поотраснах и вече ме пускаха сама до музикалното училище,
тайно събирах парите за билетчета, ходех пеша и със спестеното си купувах книжки с приказки
Макар и предизвикателно, съчетаването на училището с музикалната школа ми помогна да запазя любовта си към музиката и ученето и в гимназията. Средното си образование завърших в СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“. Като ученичка пеех в училищната вокална група и в хор „Дунавски вълни“. През годините се занимавах и с други извънкласни дейности, поради което рядко ми оставяше излишно време.
С течение на годините тази дисциплина ме превърна в добре подреден човек, което, струва ми се, не е било заложено в натурата ми по природа. 
- Завършили сте две специалности - „Реклама“ и „Поп и джаз пеене“, имате магистратура в сферата на маркетинга и ако рекламата и маркетингът се допълват естествено, пеенето изглежда като цветно островче в морето от всекидневни ангажименти. Така ли е наистина, на професионални и лични ли са разделени интересите ви?
- Предполагам, че може и така да се каже, въпреки че се старая да осигуря все по-голямо място за музиката и литературата в професионалното си ежедневие. 
Изкуството, изразено чрез слово и музика, винаги дълбоко ме е вълнувало. Искало ми се е това да е свързано с работата ми, но
може би именно голямата любов и идеализмът, с които гледам на пеенето и писането, са ме спирали през годините да ги превърна в професия
Не заради друго, а за да не предам (продам) мечтата си. 
- Преди да стигнем до новата книга, да кажем няколко думи и за дебюта ви в литературата - стихосбирката „Безначално“. Заглавието звучи поетично, но за мен и в него има и покана за философски размисли. В материалния свят всяко нещо има начало и край, но в поетичния очевидно този закон не е задължителен.
- Добре казано - в материалния свят. Душата и духът ни обаче битуват отвъд обозримото, а според мен словото и поезията като негов кондензиран израз е храна именно за тях. „Безначално“ просто отбелязва цикличността на всичко, което е било, е и ще бъде. 
- Защо дарихте средствата от продажбите на стихосбирката на кампанията „Скритите таланти на България“, лична или обществена кауза е това?
- Каузата е обществена и има за цел да подкрепи талантливи деца, лишени от родителски грижи или финансова възможност, да продължат своето образование. 
Имала съм привилегията да израсна в стабилно и подкрепящо семейство.
Вярвам, че ние като общество трябва да бъдем това семейство за децата, които не са имали този късмет
- Как се откриват скрити таланти, какво е нужно за насърчаването им, така че да разцъфтят и да се проявят? Има ли такива примери около вас?
- Ще ми се да вярвам, че във всеки човек е заложен потенциал за нещо велико и красиво. Дали талантът ще бъде „открит“, според мен зависи на първо място от самия човек и доколко той слуша вътрешния си глас. Струва ми се, че твърде много таланти остават скрити поради простата причина, че е по-лесно да прехвърлим отговорността за откриването им на някого извън нас, някой, който да ни забележи. Разбира се, средата е от голямо значение, както и подкрепата, но зад разгръщането на един творец стоят безбройни часове работа, много провали, упоритост и воля.
На втория въпрос ще отговоря така - с интерес наблюдавам развитието на няколко човека.
- Да пристъпим към „Родена през 70-те“ - вие сте родена в началото на 90-те, как стигнахте до тази тема?
- За мен винаги е било интересно да слушам историите на хората с повече житейски стаж от мен.
Обожавах разказите за „едно време“, с които двете ми баби ме приспиваха
Имах си любими истории и си ги „поръчвах“. Може би затова перото ми се насочи към изследването на едно автентично, реално случило се минало.
 - Героинята ви Нина Йорданова е много известна в Русе, нека първо изясним случайно ли е съвпадението на фамилиите ви, или имате родствена връзка.
- Като човек, който не вярва в случайностите, ще кажа така - не е случайно, но нямаме никаква родствена връзка.
- Родените през 70-те, особено в началото на десетилетието, имаха детство в една система, която програмираше живота на хората, а при навлизането си в света на възрастните попаднаха в съвсем друга - свобода, огромни нови възможности, но и хаос, огромни нови предизвикателства. Тема ли е това в романа?
- Неминуемо средата, в която израства героинята, е част от повествованието. Тя дава контекст за психоемоционалното развитие на персонажа. Ако трябва да отговоря с една дума - да, читателят ще открие това като една от темите. 
- Вие проследявате пътя на Нина Йорданова и биографичният момент е в основата на повествованието, но това не е биография на един човек, а по-скоро биография на едно поколение - можем ли да приемем, че е така?
- Правилно сте усетили намека в заглавието. Всяка книга има нужда от своя герой, от историята, разказана през преживяването. Но 
една книга оживява в ръцете на читателя, когато той може да припознае поне частица от себе си в събирателния образ, стоящ зад конкретиката
- Как според вас днешните 50-годишни оценяват живота си, доволни ли са от възможностите, които са имали, съжаляват ли за шансовете, които са пропуснали, личното или общественото ги вълнува повече?
- Това е много личен въпрос и ми се струва, че би било претенциозно да оценявам хора, в чиито обувки не съм стъпвала. Не бих си позволила тази дързост. Ще кажа само, че силно се надявам да се доверяват повече на себе си и да са щастливи.
- В книгата има препратки към историята, какво ни казват те? Защо е важна историята и коя история познава обществото - изградената на основата на документи и извори или написаната с цел да се формират определени представи и нагласи?
- Емпатията за мен е крайъгълният камък, върху който се гради дълбокото, смисленото общуване.
Знанието за произхода на даден човек ни дава шанс да общуваме много по-осъзнато с него и да прозрем отвъд клишето
В по-широк смисъл това важи и за едно общество. Познаването на историята ни помага да открием причинно-следствената връзка в поведението на големи групи хора. Откъде ще черпим информация, е въпрос на личен избор. За мен досега с живите спомени е най-скъп и ценен.
- Какво ще открият в книгата читателите? Вероятно има хора, които очакват нещо по-лично, дори по-пикантно. Доколко лични и автентични са историите и доколко са белетризирани?
- За всекиго ще има по нещо. Тези, които са склонни да търсят сензации, ще открият някои любопитни и по-пикантни истории. Въпреки това, тайно се надявам, че по-голямата част от читателите ще прозрат символите, които оплитат житейските събития и белетристичното повествование в здравата нишка на тази история. 
- На представянето на романа ще бъдете заедно с Нина Йорданова, можем ли да приемем, че тя е нещо като съавтор.
- Както става ясно от заглавието, житейските истории в романа са заимствани от живота на Нина Йорданова. В този смисъл тя е прототип на главната героиня. Бидейки толкова тясно свързана с целия процес, за мен е повече от логично да вървим ръка за ръка в това начинание. 
- Разглеждате теми като войната, вярата, измамата и добротворчеството, какво ни прави на моменти толкова безразлични или толкова чувствителни към чуждите нужди и страдания?
- Живеенето на твърде бързи обороти. Свръхинформацията, с която сме залети ежедневно. Измамната свързаност, която ни предоставя мрежата.
Все неща, които ни откъсват от живеенето в тук и сега
от непосредственото общуване и изживяване на емоцията в настоящето. 
Информационният поток се движи с толкова голяма скорост, че нашият емоционален свят не може да го проследи. Като резултат човек неволно изключва емоциите си, за да се съхрани.
Смея да мисля, че във времената, в които хората са битували предимно със своите локални проблеми, са били много по-дейни, будни и активни. Според мен, в днешно време ключът към това да сме емоционално отзивчиви е хигиената на консумираната информация. 
- Дарявате приходите и от тази книга, този път на сдружение „Заедно си помагаме“. Какво лично за вас е добротворчеството и защо е важно - отново лично за вас?
- Човек сам избира в какъв свят да живее, върху какво да бъде фокусът му. Доброто - и в по-общ смисъл любовта, е единственият неизчерпаем ресурс, с който разполагаме. От всеки човек зависи дали ще го използва, за да построи света, в който иска да живее. За мен добротворчеството е просто крачка в тази посока. 
- Да завършим с няколко думи към русенци преди предстоящото представяне на книгата, защо да дойдат в библиотеката на 4 юни?
- Защото няма нищо, което може да замени живия контакт!