Критериите за оценка качеството на висшето образование у нас са като европейските, но е нужно да се намалят индикаторите, на база на които се извършва, каза днес във Варна проф. д-р Елиза Стефанова, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). По думите й в момента индикаторите са 100 на брой и това затруднява висшите училища. Стефанова допълни, че вече е направена някаква диференциация на университетите, например на академиите по изкуства и по спорт. Тепърва обаче е нужно още прецизиране, за да отговарят индикаторите в по-голяма степен на спецификата на различните висши училища, посочи председателят на НАОА. Тя подчерта, че е задължително да се изгради и единна електронна инфраструктура, която да облекчи още повече процеса на оценяване на университетите.
Времето ще покаже дали броят на висшите училища у нас е голям или не, коментира още проф. Стефанова. Според нея процесът ще се случи по естествен път, защото децата намаляват, и то в цяла Европа. Точно това налага да се разработват съвместни програми между университетите, не само в страната, а и в международен план, допълни тя.
Проблемите пред висшето образование са темата на семинар за предизвикателството пред сектора, чийто домакин е Икономическият университет във Варна. В дискусията участват представители на академичната общност в страната и на парламентарната комисия по наука и образование. В разговора се включи и областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева, а специален поздрав отправи министърът на образованието Галин Цоков.
Качеството на висшето образование е много комплексен феномен и досега никъде по света не е даден обективен отговор какво точно представлява, посочи ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров. По думите му опитите за измерването на качеството изискват да се намери пресечната точка между обективните и необективните критерии, защото понякога вторите са от изключително значение, например свързаните с изкуствата. Проф. Станимиров допълни, че бъдещето наистина е в разработването на хибридни дисциплини между университетите, като варненският има такива както с български, така и с чуждастранни висши училища.
Проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в Република България, допълни, че най-важното е да се направи дигиталната система, предвидена в закона за висшето образование, която ще позволява много по-лесното набавяне на документите, нужни на Агенцията за акредитацията на университетите. По думите й е задължително да се съкратят сроковете на оценяването им, което сега продължава над 1 година. 
Като проблем порф. Темелкова посочи и това, че в страната има три вида висши училища, но законът дефинира само научно-образователните. Нужно е да се изработи нормативна уредба и за другите два вида – практико-приложни и образователни, обясни тя. И подчерта, че на тази база би следвало и критериите за акредитацията им да са различни. 
Съветът на ректорите има предложения, участва във всички работни групи по темата, допълни проф. Темелкова. По думите й през последната година се е работило активно точно върху дефинирането на висшите училища. Накрая нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроектът за премахването на студентските такси, каза проф. Темелкова.