Малцина знаят, че Русенският театър има двоен празник на 24 май. Освен че честват Деня на Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост, днес театралите отбелязват и поредната годишнина от рождението на патрона си Сава Огнянов. Предлагаме ви очерка за него на Еми Мариянска, публикувам в impressio.dir.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

В историята на българския театър има имена, които още светят като пример за актьорско изкуство, признато далеч зад пределите на нашата държава. Едно от тези имена е на известния български актьор и режисьор Сава Огнянов (род. 24 май 1876 г., поч. 22 март 1933 г.).
Сава Огнянов умира млад - едва на 56, но оставя ярки следи на сцената, които от 1953 година с гордост носи именуваният в негова чест театър „Сава Огнянов“ - Русе.
Роден е в Кюстенджа, Османска империя, в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Огнянов-Чакмака и Мария (Мина) Горанова. Родословното дърво на Огнянови е достойно за почит. Брат на Сава Огнянов е политикът Александър Огнянов - прокурор, председател на Висшия адвокатски съюз, директор на Софийската полиция и избран за министър на правосъдието през 1937-а година. Друг брат на Сава Огнянов е д-р Иван Огнянов, завършил медицина в Монпелие, Франция. Иван Огнянов е бил управител на Окръжна болница.
Свързват майката на Сава Огнянов отпреди женитбата й с баща му с Христо Ботев. Някои литературоведи смятат, че легендарните Ботеви творби „До моето първо либе“, „Пристанала“ и „На прощаване“ са посветени на Мария (Мина) Горанова.
Тези сантиментални чувства се пренeсли в приятелство между Сава и Ботевата дъщеря Иванка
Запазени са писма между двамата. След едно представление на Сава Огнянов Иванка Ботева му подарила томче със стихотворения на баща си. Книжката била унищожена при бомбардировките над столицата, но по спомени на дъщерята на Сава Огнянов - Жозефина, в нея било написано: „На моя любим приятел и вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща“.
Семейството на Сава Огнянов живеело в Кюстенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе.
Сава завършил мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“, където участвал в много театрални постановки. По-късно известно време следвал архитектура в Мюнхен, после се прехвърлил в драматичната школа на Ото Кьоних и завършил школата за драматично изкуство на Емануел Райхер.
Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в театър „Сълза и смях“. По-късно става член на актьорския състав на Народния театър в София, където играе до смъртта си. Гастролирал е в много страни по света.
Актьорът е признат приживе с множество отличия и награди. През 1921 година е удостоен с орден „Свети Александър“, четвърта степен.
Съвременниците му го характеризират като артист от европейска величина
Спомени за невероятния му талант са оставили знаменити наши културни дейци като Камен Зидаров, Ирина Тасева, Пенчо Пенев, Вичо Иванов и др. Те нареждат името му до имената на Адриана Будевска и Кръстю Сарафов.
Писателят Константин Мутафов, още след гимназиалния дебют на Сава Огнянов в ролята на Шейлок от „Венецианският търговец“ на Шекспир, написва: „На финала публиката бе занемяла, притаила дъх от ужас и захлас. Да, никога през живота си не бях чувал такива викове и ръкопляскания, както онази вечер след сцената на Шейлок и Порция. Дълго време в града се приказваше само за Шейлок на гимназиста Огнянов, който наистина игра като голям, завършен артист...“.
Когато заминава за Мюнхен, Сава бил едва на 20. У нас се връща на 26 и играе като Мортимър от „Мария Стюарт“ на Шилер.
После специализира в Прага, Виена, Москва и Париж. Навсякъде бил приеман като европейска звезда
До тази слава не стига толкова безметежно, колкото изглежда. Критиката първоначално не била много ласкава към него. За сметка на това пък самите актьори, с които си партнирал, му се възхищавали. Ето какво разказва артистът от Пловдив Христо Коджабашев: „През 1928 г. Огнянов гостуваше в Пловдивския театър с Ибсеновата „Нора“ като д-р Ранк. На другия ден при разговор с един пловдивски театрал чух следните думи: „След снощното представление на „Нора“ дълго мислих върху играта на Огнянов. Питах се кое го прави най-много да е сто пъти по-голям актьор от нас, неговите снощни партньори? Главното е според мен, че той говори толкова ясно, че е рахат да го слуша човек, когато повечето от нас говорят тъй, че направо ме измъчват. Дето се казва - чуваш гласа му, а не му чуваш думите!“.
Огнянов не стига до това постижение лесно. Дълго време усъвършенствал говора и дикцията си. За това свидетелства неговият биограф Пенчо Пенев, който разказва как Сава Огнянов веднъж му споделил, че след като видял написано за него, че говори „бързо и неразбрано“, си казал: „Какъв актьор ще бъда с този ужасен недостатък?... 
Ха да те видим, Сава! Може ли да бъдеш втори Демостен?!
Че като се затвори моя милост в стаята си - тогава живеех на „Патиарх Евтимий“ до „Граф Игнатиев“, в къщата на един подполковник - разказва актьорът, - че по десет часа на ден: упражнения на глас, на букви, срички, думи, изречения и цели тиради на хекзаметрови стихове. С такава неумора и настървение правех тези десетчасови упражнения, че инак много добрият ми хазяин най-сетне се принуди направо да ме изпъди, за да му затихне къщата!“...
Сава Огнянов несъмнено е притежавал освен упоритост и чувство за самоирония. Такъв го описват приятелите му. Носел на критика и си вземал поука от нея, за да се усъвършенства. Имал висока фигура, надарена с пластичност на движенията и музикален тембър, но не разчитал само на природните си данни. По същия неуморен начин работел върху всяка от ролите си, за да постигне убедителност на образа.
На сцената го описват като мъж с достолепно излъчване. 
„В него имаше нещо царствено, величествено!...“
пише биографът му Пенев.
По онова време киното още е в прощъпулника си, но все пак Сава Огнянов е сниман в един филм - „Отец Савелий“. Снимките се провели в Рим през 1920 година, а италианската преса нарекла българина „звезда на италианското кино“. Сава Огнянов имал много предложения от чужди театри да работи в чужбина, но винаги отговарял, че „камъкът си тежи на мястото“.
За цялата си кариера той пресъздава 115 роли, от които близо 40 са главни: на Хамлет, Цезар, Борис Годунов, Филип Втори, Клавдий, Наполеон, Петручио, Макбет и др.
Голям почитател на актьора бил писателят Елин Пелин, който в една своя статия във в. „Развигор“ от 1921 година пише: „Нашият народен театър, при всевъзможните игри с него, ако е могъл да запази едно достойно реноме, ако е могъл да пази една висота, да привлича любителите на сериозно драматическо изкуство, да води непрекъснато борба за художествено издигане, да бъде училище за по-младите таланти, то се дължи изключително на няколкото само истински талантливи артисти. Между тия малцина един от първите е Сава Огнянов. От двадесет години насам сме го гледали непрекъснато на сцената. Всякога той е давал нещо силно и характерно“.
Но няма да е правдиво да не отбележим, че и тогава, за жалост - както и днес, Народният театър бил раздиран от завист, интриги и напрежение. В театъра царяла атмосфера на задкулисни интриги между самите актьори. Някои считат, че това разстройвало чувствителния по природа Огнянов. Той бил чужд на евтините сплетни.
Едва 57-годишен, Сава Огнянов получава инфаркт. Сърцето му не издържало на напрежението.
Дразнел се от посредствеността, но като културен човек не можел да й се противопостави
От брака му с оперетната актриса Жозефина Шмаха се родила дъщеря му Жозефина, кръстена на майка си. Тя също оставя много спомени за своя знаменит баща. Именно Жозефина разкрива тайната за голямата любов между Ботев и нейната баба - Мина Огнянова.
Родената в Карлово Мария Горанова - Мина била принудена от баща си да се омъжи за заможния индустриалец Петър Огнянов - бащата на Сава Огнянов. Възпитана в европейските традиции, Мина израснала като романтична млада жена. С Христо Ботев се познавали от деца - Мина била негова втора братовчедка, но семейството й се преместило да живее в Браила, а нея я пратили да учи в Прага. Там завършила Висшето девическо училище заедно със сестра си Екатерина, която описват като чутовна красавица. И двете сестри били изискани дами, но също така и доста еманципирани за времето си. Ето защо Мина се скарала с баща си, когато й посочил жених по сметка. Тя смятала, че бракът трябва да е по любов. Двамата с Христо Ботев преживели трепетни мигове, но бащата на Мина - Иван Горанов, останал непреклонен пред тази любов. На 24 години (вече стара мома според тогавашните схващания) Мина се принудила да мине под венчило с богатия търговец от Котел - Петър Огнянов.
Двамата се оженили през 1875-а. Смята се, че именно тогава Ботев написал за Мина: „Имах изгора, породила в мен страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба“.
Брачният живот на Мина не бил щастлив. Згубила второто си дете, когато то било едва на 5, и приела тежко смъртта му. По-късно самата тя умира по време на раждане на петото си дете.
Едно от оцелелите й деца е големият актьор и режисьор Сава Огнянов. Той рецитирал пламенно стиховете на Христо Ботев. Несъмнено знаейки за тази любов, от която са се родили най-романтичните елегии на поета.