За опазване на колониите на лалугерите апелират в Деня на Натура 2000 от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Изчезне ли лалугерът, настъпва загуба за цялата екосистема, каза за БТА доц. Йордан Кошев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Доц. Кошев участва в наблюдение на лалугерите в пасищата на столичния район „Кремиковци“. Наблюдението е организирано от БДЗП и проекта „Живот за сокола“.
Европейският лалугер е застрашен от изчезване в световен мащаб, а и в България популацията му устойчиво намалява, посочи и Димитър Градинаров, орнитолог от БДЗП. По думите му от наличието на лалугери зависи съществуването и на ловния сокол, царския и скалния орел, малкия и големия креслив орел и др.
Лалугерите са в основата на хранителната верига, тъй като с тях се хранят бозайници и птици, допълни доц. Кошев. „Домовете“ на лалугерите се използват и от други животни, каза още той и посочи, че птицата каменарче гнезди в дупките на лалугерите. Странно съжителстват каменарчетата и лалугерите, наблюдавали сме как птиците се опитват да откъснат косми от лалугерите, които после носят в гнездата си, в които снасят яйца, добави той. Отворите на дупките в земята, които лалугерите правят, са свързани помежду си с тунели, и са място както за прибиране, така и за бягство на лалугера.
Другото наименование на лалугера е земна катерица, но той е много по-къса опашка от тази на катериците, добави доц. Кошев. Лалугерът достига дължина 20-30 см, и тежи 200-300 гр. Проблемът с размножаването му е свързан с местообитанията, тъй като пасищата се ползват от фермери, превръщат се в обработваеми площи или се използват за соларни паркове. По този начин изчезва храната за лалугерите, а това е загуба за цялата екосистема, тъй като след изчезването на лалугерите, изчезват хищните птици, други бозайници, птичките каменарчета и др. 
Лалугерът се храни основно със семената на тревата, които събира в бузите си, а след това слиза в дупката си и там се храни необезпокояван. Животното предпочита да не стои дълго извън „дома си“, защото представлява интерес за хищниците, а когато усети опасност, лалугерът издава определен звук, чрез който предупреждава останалите, обясни той. 
През зимата лалугерите спят зимен сън, но ако не се нахранят добре и не натрупат тлъстини, не могат спокойно да преживеят студените месеци, тъй като те не трупат запаси от храна, а разчитат само на натрупаната тлъстина. Ако тя не е в достатъчно количество, животните се събуждат по-рано, което пък води до по-честото им загиване. Често, по време на хибернацията на лалугера, земята бива изоравана и когато се събуди, няма с какво да се нахрани, тъй като пасището вече е превърнато в нива, каза още доц. Кошев. 
Друга причина за уязвимостта на лалугерите е глобалното затопляне, добави доц.Кошев. Ние си мислим, че колкото е по-топло, толкова по-добре се чувства и лалугерът, но това не е така. По думите му, когато е топло, а лалугерът все още спи зимен сън, се повишава температурата в гнездовата камера и по този начин се засилват процесите на метаболизма и бързо се изгарят мазнините. Това води до по-ранно събуждане на лалугера - когато все още няма тревна покривка, и за него няма храна. Промените в климата влияят зле на хиберниращите животни, добави той.
Вероятно най-голямата колония от лалугери в България е близо до яз. Белмекен, посочи още доц. Кошев. Женската ражда 5-6 малки, но проблемът е, че раждат веднъж годишно, а след това влизат във фаза на сън, допълни той и направи сравнение с полевките – домашните мишки, които раждат 3-4 пъти за една година. Продължителността на живота на лалугерите е 4-5 години. Лалугерът не може да се отглежда в домашни условия, а и освен това от опит сме установили, че хапе, добави доц. Кошев. 
Проектът „Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“, или „Живот за сокола“, е посветен на възстановяването и опазването на вида Falco Cherrug в 28 защитени зони по Натура 2000. Общата идея на проекта е да подпомогне възстановяването на популацията. Проектът се координира от Българското дружество за защита на птиците и се изпълнява в международно партньорство със „Зелени Балкани“, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Румънското орнитологично дружество, „Съюз на ловците и риболовците в България“, Фондация за местообитанията – Холандия и Тюбингенския университет „Еберхард Карлс“. Срокът на проекта е пет години и е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.
Възстановяването на ловния сокол ще бъде подпомогнато с подобряване на качеството на гнездовите местообитания чрез изграждане на безопасни платформи за гнездене и подобряване на хранителните източници. Подобряването на местообитанията ще доведе и до повторното им колонизиране от индивиди, произлизащи от Унгария и разпространени в България и Румъния.
Днес се навършват 32 години от създаването на мрежата „Натура 2000“.