Фактчек: Покушението срещу Робърт Фицо предизвика вълна от дезинформация

“Покушението срещу премиера на Словакия, Фицо, е предупреждение. Западът предупреждава, че ако не си с тях, то изобщо „НЕ СИ“. Просто биваш заличен от лицето на земята.” 

“Премиера на Словакия предложи вместо оръжия, мир в Украйна, но…: – Семейство Байдън&Ко губят в Украйна имоти за милиарди…!!!”

“Фицо е против санкции, въоръжаване и за преговори! Гръмнаха го! Да се готвят Орбан и Тръмп – евроатлантически ценности!”

Три седмици преди изборите за Европейски парламент опитът за убийство на словашкия министър-председател Роберт Фицо шокира Европа и света, но същевременно даде подходящ контекст на поредния опит за налагане на атмосфера на разделение, несигурност и недоверие в ЕС. Часове след атентата дезинформационна вълна от разкази за причините за атентата и неговите поръчители заляха всички европейски страни, включително и България. 

Кремълският пропаганден апарат припозна възможността да интерпретира покушението срещу Роберт Фицо в удобна за целите си стилистика и зададе основния тон на конспиративните сюжети. 

В получилите широко разпространение спекулативни твърдения се акцентира върху проруските и антизападни позиции на словашкия премиер, които го “превръщат” във враг и съответно в мишена на евроатлантическото статукво и на Запада. Либералната опозиция и независимите медии в Словакия, които “целят поляризиране” на обществото също са посочени като фактор, отговорен за нападението над премиера.  

Дезинформационните разкази преповтарят характерните за самия Фицо пропагандни твърдения като в същото време се използват за представянето му като жертва на Запада и за героизиране на образа му. 

Анализатори предупредиха, че разразилата се кампания може да разпали допълнително информационната война между Русия и Европа.

Дезинформационната картина

• опит да бъде отстранен от Запада

При отбелязването на втората година от водената от Русия война в Украйна, Роберт Фицо прехвърля цялата отговорност за конфликта към Запада. Той заявява, че Западът не е в състояние да признае, че стратегията му за „използване на конфликта в Украйна за унищожаване на Руската федерация не работи“, както и че Западът „фалшиво демонизира президента на Руската федерация Владимир Путин“. Ден по-късно след среща на лидерите на ЕС в Париж за обсъждане на продължаващата западна подкрепа за Украйна, той коментира: “Беше военна атмосфера. Подкрепяйки войната на всяка цена, правейки всичко, за да продължи войната“.

На този фон се появява и “логичният разказ”- Фицо е наказан от Запада заради твърдата си позиция по отношение на войната в Украйна и подкрепата си за политиката на Русия. В почти всички руски коментари за случилото вината се приписва на “колективния Запад”, любим израз на Кремъл, използван с отрицателна конотация. 

След покушението говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова определя Фицо като “приятел на Русия (…) който не се страхува да изрази своята гледна точка, която нерядко не съвпада с мейнстрийма на колективния Запад”. 

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев интерпретира  нападението като очакван резултат от русофобските настроения в Европа -”Наистина ли е изненадващо, че за първи път от десетилетия насам в Европа беше извършено покушение срещу министър-председател, който заемаше разумна позиция по отношение на Русия? И то не проруска, а просто прагматик, а не русофоб”. 

Статия в руската пропагандна платформа ”Фонд за стратегическа култура” директно прави връзка между стрелбата по словашкия премиер и с отказа му да подкрепи оръжейна помощ за Украйна, която “противоречи на мнението на „ястребовите украинофили“, доминиращи сега в Европа”.

Прехвърлянето на вината към Запада е доразвито и от един от водещите руски инфлуенсъри Захар Прилепин. В своя канал той твърди, че атентатът се е случил “на фона на началото на голяма кампания в Брюксел срещу новото правителство в Братислава” и когато “евробюрократите са притиснати от десницата в изборите за Европейски парламент”.

В държавно контролираните руски медии Sputnik, RT, Life.ru. тези версии се мултиплицират и надграждат. Близкият до Кремъл политолог Армен Гаспарян твърди, че “отстраняването на евроскептиците е част от плана на Запада” и сравнява Запада “с притиснат в ъгъла звяр, който е двойно по-опасен“. Sputnik излиза със статия “Враговете на Фицо рискуват словашка „гражданска война“, за да държат в подчинение лидерите на ЕС по отношение на Украйна”. В нея “враговете” са изброени: НАТО; ЕС; “режимът на Зеленски” и глобалните икономически интереси, стоящи зад противопандемичните мерки по време на Ковид 19. Пред Sputnik, често цитираният и у нас в проруски медии, бивш американски военен Скот Бенет казва, че опитът за убийство може да е „част от операциите на НАТО, таргетиращи лидери, които се противопоставят на войната в Украйна“.

Това, което руската пропаганда (не)случайно пропуска в конспиративния си разказ, е променената позиция на словашкия премиер за войната в Украйна. Месец преди покушението срещу него, на 11 април 2024 г., Фицо се среща в Братислава с украинския премиер Денис Шмигал. „Използването на военна сила от Русия в Украйна беше грубо нарушение на международното право“, казва словашкият премиер по време на съвместната пресконференция след това, добавяйки, че Украйна се нуждае от помощ и солидарност. Роберт Фицо заявява, че желае мирно решение на войната в Украйна, което да зачита териториалната цялост и суверенитета на страната и препотвърждава подкрепата на Словакия за приемането на Украйна в ЕС.

Онлайн изданието Euractiv припомня, че често думите и действията на Фицо спрямо международните партньори са в рязък контраст с това, което той обикновено казва пред местната си публика в Словакия.

• виновни са либералните медии и опозицията

Роберт Фицо не е привърженик на либералната демокрация, и е в остър сблъсък с опозицията, но и с независимите медии. Той е в отдавнашен конфликт с журналистите, които си позволяват да го критикуват. През 2018 г. Фицо пада от власт след масовите протести, последвали убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и оттогава не престава да атакува и ограничава несвързаните с правителството медии. Фицо използва добре познатия проруски наратив, че те са платени от Сорос и целта им е да злепоставят държавата и дори ги определя като “организирана престъпна група”.

В първите часове след прострелването на словашкия политик, един от най-близките му сподвижници, Лубош Блаха, заместник-председател на неговата партия СМЕР-СДС, напада  „либералните медии“ и опозицията, които според него са създали обстановката, довела до нападението: “Вие, либералните медии и политическата опозиция. Каква омраза разпространихте срещу Роберт Фицо“. Подобни изявления правят и други представители на управляващото мнозинство в Словакия, нагнетявайки допълнително напрежение сред обществото.

Този наратив не намира широко разпространение извън Словакия, макар че проправителствени руски медии опитаха да го популяризират. В публикация в онлайн изданието “Царьград” се твърди, че реалната причина за атентата срещу Фицо е “бунтът на демшизите” (руски неологизъм, означаващ демократична шизофрения) в Словакия, за които “целият свят идва от Запада”.

В разказа за вината на изповядващите либерални ценности, довели до покушението над словашкия премиер, “либерал” е обидна дума. Като либерал е описан и извършителя на нападението.

След задържането на стрелеца, “поета-либерал” Юрай Цинтула неверни твърдения го свързват с опозиционната партия Прогресивна Словакия. По-късно разследващи журналисти доказаха, че всъщност задържаният е бил член на паравоенната проруска организация „Словашки бранници“ до 2016 година. Като мотив за нападението Цинтула посочва несъгласието с политиката, водена от Роберт Фицо, без да назовава конкретни действия на премиера.

Основните дезинформационни разкази, разпространени след стрелбата срещу Роберт Фицо, поразително приличат на наративите, използвани от Кремъл след смъртта на опозиционния лидер Алексей Навални. Дали главната роля е на “герой” или “предател” няма значение. Важно е да бъдат посочени враговете на Русия и на всички, които тя е припознала като свои поддръжници, както и да се заклеймят тези, които не изповядват нейната идеология.

Разпространението на пропагандните твърдения в България

Покушението срещу словашкия министър-председател беше използвано и у нас от настоящи и бивши политици за създаване на напрежение и преповтаряне на руските опорни точки за войната в Украйна, както и за омаловажаване на либералните идеи и евроатлантическите ценности. В постове в социалните мрежи те обвързват позициите на Фицо – ”един от най-ярките гласове срещу статуквото в ЕС” с опита за убийството му като използват същата схема, разработена от руската пропагандна машина. Така и в българското онлайн пространство за виновници са посочени “потъналият в тотално лицемерие евроатлантически свят”, “корпоративният либерал-сатанизъм с всичките му извращения”, а основното внушение което се натрапва, че ЕС губи силите си и затова “прибягва до такива мерки”. В опита да се злепоставят политиките на ЕС към героизирания образ на Фицо се добавят и позиции, които той не е изразявал, но които са част от опорните точки срещу политиката на Запада – като несъгласие със Зелената сделка или изказвания в подкрепа на палестинската кауза.  

Част от политическите постове са публикувани в онлайн медии като “Пик”, “Критично”, “Епицентър”, “Гласове”, което дава вторично разпространение на пропагандните тези.