Ценни документи и снимки дари на Държавен архив-Русе легендарния спортен и стопански ръководител Тодор Бонев. Дарението, което бе връчено на Таня Великова от Архива, стана факт със съдействието на вестник „Утро“. Сред богатата палитра от документи са дори технически записки на корабни възли и лодки, които 87-годишния мъж си е водил навремето. 
Кой е Тодор Бонев?
„Утро“ е разказвал многократно, но след всяка среща с него оставаме изненадани от нови и непознати събития.
Най-голямото от четирите деца, за които трябва да се грижи почти невръстен, тъй като баща му умира много млад. Тромпетист в оркестъра на евреин, който емигрира в Израел, боксьор, състезател по кану-каяк, създател на първата в България спортна лодка от пластмаса, дългогодишен президент на клуба по кану-каяк „Локомотив“, ръководител при изграждането на добрата стара зала „Дунав“, на която работи дори самият той с помощта на приятели от Корабния завод, на младини корпусник в Корабния, най-тежката и неблагодарна работа на корабостроителите, които правят чудеса с изработката на бункеровчици. 
Съзират организаторската му дарба и на 34 години вече е началник на цех.
Когато заводът процъфтява, внезапно му се обаждат „отгоре“. Първите градски ръководители желаят да го направят председател на обединеното дружество „Дунав“.  
„Мислих ден, два, три. Казах си - щом така ме канят, могат ли и да ме освободят за отрицателно време“, спомня си Бонев.
В крайна сметка приема, а през 70-те години година се захваща да изгради зала „Дунав“.
„Видях подобна зала в Монтана, тогава Михайловград. Беше направена само от метал. Тогава мачовете се играеха в зала „Димитровец“, която беше с по няколко реда пейки. Очевидно имаше нужда от много по-голяма. Ходих няколко пъти до Монтана, за да видя как могат да ни подсигурят с отделните елементи. Хората се съгласиха. Голямо рамо даде и тогавашният русенски кмет Керчо Джамбазов. Когато го попитах дали ще осигури финансиране, той каза: „Поръчвай! Ще намерим пари“. Винаги ще съм му благодарен. Направихме залата за 3 години“, спомня си Бонев.
Залата отваря врати за международни турнири по тенис на маса и баскетбол, както и за всякакви събития. Жените и мъжете на „Дунав“ са в елита на волейбола и баскетбола. Всичко върви по ноти. И тогава, както Тодор Бонев се съмнявал, че може да стане години по-рано, решават да го освободят. Без предупреждение, без обяснение. Бившите му колеги от Корабния също мълчат. Никой не се сеща за него. А е единственият корабостроител, награден по-рано със Златен орден на труда. 
След три месеца без работа му се обажда генералният директор на Комбината за тежко машиностроене Румен Попов. 
„Струва ми се, че имаш нужда от мене“, казва Попов.
И го кани на работа. 
„В един момент поех най-тежкия участък -  монтажния завод. Работата потръгна - за една година направихме толкова ескаватори, колкото не бяхме правили общо през предишните“, пресмята Бонев.
После поема управлението на фирма „Русе Спорт“. Под негово ръководство започва производството на първите в България тренажори. До него е доведеният от КТМ млад инженер Николай Кекевски. 
Един от братята му - покойният архитект Янко Бонев, обаче го убеждава, че пътят му е в собствен бизнес. Насочва се към вътрешно обзавеждане на магазини, домове, банки, болници. В един от случаите гражданин на Попово го търси с оферта да направи стълбище... от стъкло. И стълбището е факт.
Когато годините напредват, решава, че е време да се оттегли.
„По принцип никога нямах време - нито да обърна достатъчно внимание на децата си, нито на себе си. Сега имам цялото време на света да размишлявам върху моменти, които съм преживял и все нещо изпуснал“, въздъхва чудесно изглеждащият за годините си възрастен мъж.
Голямата му гордост е спечеленият от брат му Бончо бронзов олимпийски медал в Мюнхен на двойка каяк с Иван Бурчин. Разказва с тъга за другия си брат - архитекта. Янко до последно не бил съгласен паметникът на Васил Левски в Русе да бъде издигнат на неподходящо място в Парка на възрожденците. От тримата братя е жив само Тодор. Сестра им живее в Канада.
Има си и горчилка, за която сме разказвали подробно - по обвинение за създаване на черна каса във ФК „Дунав“. След дълги перипетии следствието е прекратено. 
„Правехме това, което се прави в цяла България - да търсим помощ от фирми, главно в аграрния сектор. И указанията идваха „отгоре“, обяснява Бонев.
И до днес продължава да се интересува живо от спорта в Русе. Жал му е, че златните спортни години на града ни няма да се върнат никога. На масичката пред него са стари броеве на вестник „Утро“.
През ръцете му в разговора с г-жа Великова минават снимка след снимка.
„Мога ли да взема тази?“, пита тя.
„Разбира се, на мене не ми трябва нищо. Нека да се знае какво е било. Дано някой да прояви интерес към тези материали“, надява се домакинът.
И вади нови тетрадки със записки. Почеркът му е неописуем - истинска красота, сякаш е рисувал буква по буква.
Накрая се разбираме да се видим пак, аз - репортерът, и той - легендата. И пак ще има истории за разказване.